№ 19816
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110100173 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ против М. С. Ш. с
ЕГН:********** с адрес в София, п.к.1359,обл.С/адрес/ Н. М. Ш. с
ЕГН:********** и с адрес в гр.Со/адрес/ и М. А. Д. с ЕГН:********** и с
адрес в София, п.к.1359, обл.С/адрес/ всички със съдебен адрес в С/адрес/ с
правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъде прието за
установено, че ответниците му дължат следните суми в условията на
разделност:
сума в общ размер от 4338,92 лева, от които 3709,62 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 568,65 лв. за периода 15.09.2020г. до 26.09.2022г., както и сумата за
дялово разпределение - 50,61 лв. - главница за периода м.09.2019г. до
м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 10,04 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до
26.09.2022г. като сумите се търсят, както следва:
1
М. С. Ш. с ЕГН:********** - 4/6 от цялото задължение, а именно сума в
размер на 2892,61 лева, от които 2473,08 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до
04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 379,10 лв. за
периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение
- 33,74 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
6,69 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г.,
Н. М. Ш. с ЕГН:**********- 1/6 от цялото задължение, а именно сума
в размер на 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до
04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за
периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение
- 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
1,67 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г. и от
М. А. Д. с ЕГН:********** – или 1/6 от цялото задължение, а именно
сумата от 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до
04.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за
периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение
- 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
1,67 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по
ч. гр. дело № 55065/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г.
Поддържа се, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с
абонатен № 193158 през периода от 01.5.2019 г. до 30.4.2021 г , които не са
заплатени. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което дружество е конституирано
2
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219,
ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответницата му дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
исковете се оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се
качеството на потребител на ответниците за сочения имот и период; оспорва
се избора на топлинен счетоводител, оспорва се доставката на топлоенергия
за сградата, в която се намира имота; мощността по проектна документация и
строителни книжа. Навежда се давност. Оспорват се част от ангажираните
доказателства и се ангажират други такива.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 20.01.2023г. ищецът е заявил, че не подържа иска спрямо М.
за сумата от 592.51 лева за главница. 90.77 лева за мораторна лихва и 8.43
лева за такса за услуга за дялово разпределение при липсата на спор досежно
тези суми от ответника М., който с молба от 13.07.2023г. е заявил, че е
извършил плащане по исковите претенции съобразно заключението на вещото
лице и желае при липсата на спор в хода на исковото дело то спрямо него да
бъде прекратено. Представил е доказателства във връзка с това.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
3
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 03.07.1990г. се установява, че ответникът М. С. Ш. и
трето по делото лице Р.н. Ш.а са придобили ПС спрямо недвижим имот –
апартамент 37 на пести етаж в жилищна сграда бл.415 вх.Б вж.к. Люлин –
процсения за което няма спор.
От удостоверение за наследници на Р.н. Ш.а, починала на 13.05.2002г.
се установява, че М. е неин съпруг, а ответниците Н. и М. са съответно неин
син и внук ( син на починалата на 27.05.2018г. дъщеря Р.) .
Страните нямат спор и се установява от платежно нареждане от
02.02.2023г. ( л.153 от делото), че М. към датата на приключване на съдебното
дирене и след датата на сезиране на съда с исковата молба е платил по сметка
на ищеца общ сума от 711.11 лева за главница към ищеца и лихва към върху
нея за периода до плащането.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с
партида с № 193158 при ищеца, със сключен договор за монтаж на
измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана
топлоенергия през исковия период, като е с начислявана сума за сградна
инсталация, сума за доставка на БГВ и отопление. Вещото лице споделя, че за
исковия период начисляваната стойност за БГВ, топлинна енергия и сградна
инсталация са били съобразени с действащите нормативни правила. За имота
е имало три броя отоплителни тела, една щранг лира и два броя водомери за
топла вода като всички били с поставени ИИРО.
Сумата за топлоенергия е определена по посочена в Наредбата
Методика, а сумата за БГВ е определена по реален отчет на показанията.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ. Въз основа на дадените мотиви на
вещото лице, то определя в заключение , че за процесния период от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. стойността на сумата за потребена ТЕ за имота е
4
в размер на 3709.65 лева, за сградна инсталация е 229.43 лева и за БГВ е сума
в размер на 1855.41 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия
период по прогнозни стойности на база на изминали периоди е била
начислена сума от 3600.26 лева, а реално консумираната топлоенергия е била
в размер на 3709.62 лева и 50.61 лева за дялово разпределение.
В заключение вещото лице споделя, че сумата за главница за ТЕ за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е била в размер на 3709.62 лева, 50.61
лева за разход по отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г., лихва върху стойността на потребената ТЕ е била
в размер на 568.65 лева, и лихва върху стойността на услугата за дялово
разпределение от 10.04 лева за периода от 01.11.2019г. до 26.09.2022г. ю
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за
прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените
общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и
публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.
Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 11.10.2022г. , поради
което погасени по давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на
изискуемостта на съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила в периода преди 11.10.2019г. Или погасени с давност са само
задълженията за периода от 01.05.2019г. до 01.10.2019г., които според
заключението на вещото лице по ССчЕ са 388.28 лева общо за БГВ и сградна
инсталация.
Или при горните факти съдът намира исковете за частично доказани и
частично основателни. Ответниците се легитимират като носители на ПС
върху исковия имот като М. е собственик на лично основание и по
наследяване от неговата съпруга Р., а Н. и М. се легитимират като такива на
основание наследяване от тяхната майка Р. за Н. и баба за М.. На основание
чл.9, ал.1 от ЗН преживелият съпруг и децата наследяват в равни части дела
5
на починалата съпруга, майка и баба или – към ½ ид.част от ПС за М.,
придобита в режим на СИО на основание чл. 19, ал.1 от СК/ 85 ( отм.) със
съпругата му Р., се прибавя и 1/3 ид.част от нейното наследство, а останалите
по 1/3 ид.части от ПС се разпределят между наследниците син Н. и внук М..
Така М. носи отговорност за 4/6 от дълга към ищеца, а Н. и М. от по 1/6 от
целия дълг.
От общата сума следва да се извади погасената с давност такава или
съобразно доказаното възражение за давност остава непокрита с давност
сумата от 3371.95 лева – сбор от стойността за БГВ и такса за дялово
разпределение. От нея Н. и М. са били със задължение за суми в размер на
561.99 лева за БГВ и дялово разпределение, а М. със задължение от 2247.95
лева като сбор от стойност на ТЕ и стойност на услуга за БГВ.
Исковете за лихва са дължими в пълен размер.
Относно ответникът М. и съобразно стореното плащане следва исковете
да бъдат отхвърлени изцяло тъй като със сумата по плащането е изплатил и
непокритата с давност главница, и мораторните лихви и законовите такива.
Неоснователно е възражението на ответникът М., че производството спрямо
него за част от претенциите е следвало да бъде прекратено при липсата на
оспорване в хода на заповедното дело, тъй като веднъж съдът е направил тази
преценка и е указал на ищеца да предяви иска си, а и видно от възражението
му се оспорват исковете и по основание и по размер. Ето защо спрямо него
исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени с плащане в хода на
делото.
Спрямо М. и Н. следва исковете да се уважат при горните мотиви на
съда.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за
главница, то следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата
такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответниците вкл. и на М., който е платил в хода на делото и е дал
повод за воденето му ( ар. от чл.78, ал.2 от ГПК) следва да се възложат
разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената
6
част или сумата от 1142.24 лева, която е редуциран сбор от 360.78 лева
сборна такса по гр.дело с № 173/2023г, и ч.гр.дело с № 55065/ 2022г по описа
на СРС, от по 400 лева за възнаграждения на вещи лица и 100 лева за
възнаграждение за юрисконсулт – от по 50 лева за двете производства. Тези
разноски се дължат от всеки един от ответниците съобразно квотата на
собственост върху имота или М. носи тежест за 761.39 лева, а М. и Н. по
190.37 лева за всеки един от тях.
По разноските на ответната страна и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответниците
имат право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции,
които са сторени в исковото и в заповедното такова. Видно е от
представените договори за правна помощ и съдействие от 01.02.2023г. по
исковото дело, сключени между М. Д. с авд. С., между М. Ш. и Адвокатско
съдружие „Билева Консулт“ и Н. М. с адв. С. Д., както и от три броя договори
от 07.11.2022г. между Н. и адв. Илчев, от 07.11.2022г. между М. и адв. Билева
и от 07.11.2022г. между М. и адв. Любомиров, длъжниците, а в последствие
ответниците и адв. С., Д., Илчев и Любомиров са били представлявани чрез
правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За предявените искове се търси възнаграждение от по 200 лева за
всеки иск в заповедното за всяко представлявано лице и от по 400 лева за
всеки един от исковете за всеки един от представляваните. Сторено е и
възражение за прекомерност от страна на ищеца за присъждане на
възнаграждения в този размер. Съгласно нормата на чл.2, ал.2 от НМРАВ
съдът сам определя възнагражденията по предоставената безплатна правна
помощ, като според текста на чл. 38, ал.2 от ЗА този размер не може да бъде
по – нисък от минимално-определените, а според разпоредбата на чл.2, ал.5
от НМРАВ възнагражденията са дължими за процесуално представителство,
защита и съдействие по делата съобразно интереса, който в конкретния
случай е от 4338.92 лева. Или възнагражденията за адв. С. и адв. Д. в
исковото дело се определят в размер на 553.55 лева по реда на чл. 7, ал.2, т.2
от НМРАВ, а на адвокатско съдружие ‚Билева Консулт“ такова не се дължи
тъй като не е правосубектно. От тези 500 лева за всеки един от
пълномощниците следва да бъде присъдено такова в редуциран размер
съобразно уважената част от исковите на основание чл.78, ал.3 от ГПК или
възнагражденията по исковото дело за адв. Д. и адв. С. са от по 44.74 лева.
7
Възнагражденията по ч.гр.дело с № 55065/2022г. се определят по реда
на чл.7, ал.7 от НМРАВ или на база на ½ от стойността на претеннциите или
от по 361 лева за М. и Н., и от 1236.54 лева за М.. Въз основа на тези размери
и съобразно уважената част от исковите претенции присъдените
възнаграждения на процесуалните представители по правната помощ следва
да се присъдят в размер на по 35.78 лева за всеки един от тях, а именно за адв.
Илчев, адв. Билева и адв. Любомиров.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че М. С. Ш. с ЕГН:********** с адрес в С/адрес/ и
Н. М. Ш., ЕГН:********** с адрес в гр.София, п,к.1359, обл.С/адрес/ със
съдебен адрес в С/адрес/ дължат на „Т..” ЕАД следните суми: М. С. Ш.
дължи 2247.95 лева сборна главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.2019г. до 04.2021г. и
стойност на дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г.
ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за топлоенергия и услуга за дялово разпределение за
разликата до пълния им размер от 2506.82 лева; М. дължи мораторна лихва
за забава върху главницата за топлоенергия в размер на 379,10 лв. за периода
15.09.2020г., до 26.09.2022г. и 6,69 лева - лихва за забава върху стойността на
услугата за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г. и Н. М. Ш. дължи 561.99
лева сборна главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 05.2019г. до 04.2021г. и стойност на дялово
разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната
лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
топлоенергия и услуга за дялово разпределение за разликата до пълния им
размер от 626.70 лева; Н. дължи мораторна лихва за забава върху главницата
за топлоенергия в размер на 379,10 лв. за периода от 15.09.2020г., до
26.09.2022г. и 6,69 лева - лихва за забава върху стойността на услугата за
периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по ч. гр. дело № 55065/
2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по
8
чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г и
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ за
установяване на вземания спрямо М. А. Д. с ЕГН:********** за следните
суми: сумата от 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до
04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за
периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение
- 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
1,67 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по
ч. гр. дело № 55065/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г. поради плащане в хода на
делото и
ОСЪЖДА М. С. Ш. с ЕГН:********** с адрес в София,
п.к.1359,обл.София, общ.Люлин, ж.к.“Люлин“, бл. 415, вх.Б, ет.6, ап.37, Н. М.
Ш. с ЕГН: ********** и с адрес в гр.Со/адрес/ и М. А. Д. с ЕГН:**********
и с адрес в София, п.к.1359, обл.С/адрес/ всички със съдебен адрес в С/адрес/
да заплатят на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1142.24 лева – съдебно-деловодни разноски по
гр.дело № 173/ 2023г. и ч.гр.дело № 55065/ 2022г. по описа на СРС, от които
М. С. Ш. да плати сумата от 761.39 лева, а М. и Н. по 190.37 лева за всеки
един от тях и
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на Н. И.И.И. ЕГН **********
по договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2022г. възнаграждение за
процесуално представителство на Н. М. Ш. по ч,гр.дело с № 55065/ 2022г. в
размер от 35.78 лева и
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на
9
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на К.И.Б., ЕГН ********** по
договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2022г. възнаграждение за
процесуално представителство на М. А. Д. по ч,гр.дело с № 55065/ 2022г. в
размер от 35.78 лева и
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на М.Л.Л. ЕГН ********** по
договор за правна помощ и съдействие от 07.11.2022г. възнаграждение за
процесуално представителство на М. С. Ш. по ч,гр.дело с № 55065/ 2022г. в
размер от 35.78 лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА
„Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на В. Ф. С., ЕГН
********** по договор за правна помощ и съдействие от 01.02.2023г.
възнаграждение за процесуално представителство на М. А. Д. по гр.дело с №
173/ 2023г. в размер от 44.74 лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от
ЗА „Т..“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на С. Й. Д., ЕГН
********** по договор за правна помощ и съдействие от 01.02.2023г.
възнаграждение за процесуално представителство на Н. М. Ш. по гр.дело с №
173/ 2023г. в размер от 44.74 лева.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т...“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10