Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Пазарджик, 17.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря И.П.,
като разгледа докладваното от съдия Цветкова гр. дело № 2112 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, прие следното:
Делото е образувано по подадена искова
молба от адв. Н.В. *** като пълномощник на Р.В.П.,
ЕГН ********** и Т.Г.П., ЕГН ********** *** против С.Т.К. *** и С.Т.К. ***, в
която ищците твърдят, че с нот. акт № 25, том 3, нот. дело № 377 от 2009г. закупили недвижим имот в гр.
Септември на ул. „Васил Левски“ № 1, а именно: ½ ид.
част от УПИ XXIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ
от 550 кв. м., ведно с целия първи жилищен етаж от построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м., ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, както и цялото мазе с площ от 40 кв. м. и ½ ид. част от тавана на сградата, при съседи на имота: УПИ I 1046, УПИ II – 1022 и УПИ XXVII – 1044.Останалата ½ ид.
част от дворното място и целия втори жилищен етаж били собственост на първите
двама ответници.Ищците твърдят, че работили в чужбина
и в периода на отсъствието им ответниците поставили
мрежа на дворното място, с което ограничили правата им, тъй като дворът не бил
разделен по равно, а с мрежата невлизали и в тяхната полагаща им се част.Ищците
твърдят, че не можели да разделят реално имота и да се разберат доброволно кой
как да влиза в жилищната сграда.Молят съда да постанови решение, с което да
определи начин на реално ползване на дворното място, на таванското помещение и
ползването на общия вход.
С молба вх. № 11078/07.07.2014г. ищците чрез пълномощника си са заявили, че
оттеглят иска в частта относно определяне начина на реално ползване на таванско
помещение, тъй като нямали спор за това с ответниците.Поддържат
иска досежно ползването на дворното място и общия
вход.
С молба вх. № 3231/24.02.2015г. на
ищците чрез пълномощника им е оспорен нотариален акт № 183, т. VII, нот. дело № 1245/2008г.
В допълнителна молба вх. №
4602/19.03.2015г., постъпила по делото, ищците твърдят, че В.А.К. живее на
втория етаж и се легитимира като собственик на 1/3 ид.
част от 1/16 ид. ч. от УПИ XVIII
– 1045 и 1/16 ид. ч. от първия етаж, който бил тяхна
собственост, с нот. акт № 183, нот.
дело № 1245/2008г., за който направили възражение, че тя няма собственост на
части от първия етаж, земята и мазето.Поради тези обстоятелства В.К.
непрекъснато твърдяла, че тя има право дори и на техния имот, че те не са собственици
и също пречела да ползват необезпокоявано двора, входа и мазето.Тези
обстоятелства обуславяли искането същата да бъде конституирана като ответник по
делото.Твърдят, че ответниците препятстват достъпа им
до мазето, което напълнили с различни вещи и отказвали да го
освободят.Преградили и двора с мрежа, без да се съобразяват с тях.Ползвали и
входа им, който бил за първия етаж, а те имали самостоятелен вход.Твърдят, че
като съсобственици не могат да образуват мнозинство относно начина на ползване
на входовете за различните етажи и дворното място, поради което молят това да
бъде сторено от съда.Отделно от това били лишени от собствеността си на
прилежащото към жилището им мазе на площ от 40 кв. м., което закупили заедно с
етажа.Първите двама ответници били собственици единствено
и само на втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и на ½ ид. част от парцела, докато третата ответница нямала
никаква собственост от къщата и парцела, но се сдобила с нотариален акт.С оглед
на това е поискано да бъде конституирана като ответница по делото.
С допълнителна писмена молба вх. №
5921/07.04.2015г. във връзка с оставянето на исковата молба без движение,
ищците са формулирали следния петитум: да се
постанови решение, с което да бъде определен режим на ползване между тях и ответниците относно недвижим имот УПИ XVIII – 1045 в гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1 и входа
към първия етаж на жилищната сграда, построена в имота, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните и да дава възможност на
съсобствениците за най-целесъобразно използване.
Ответницата С.К. е получила лично
препис от книжата по делото на 17.07.2014г. с указания за писмен отговор по
реда на чл. 131 от ГПК.В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор от
същата.
Ответника С.К. е уведомен за
образуваното дело по реда на чл. 47 от ГПК.Същият не е явил в двуседмичния срок
по чл. 47, ал. 2 от ГПК за връчване на книжата по делото, поради което
съобщението е приложено по делото и се счита за връчено на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В хода на производството по делото ответниците С.К. и С.К. се представляват от тяхната майка В.К.
като пълномощник.
С определение № 1014 от 08.04.2015г.
е конституирана като ответник по делото В.А.К., ЕГН ********** ***.
В срока за писмен отговор ответницата В.К. е
оспорила предявения иск за реално ползване /с молба вх. № 3447/19.05.2015г. на
стр. 353 от материалите по делото/.Същата оспорва съсобствения
характер на имота и правата на ищците в него.Излага доводи в подкрепа на
възраженията си.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника
си поддържат иска.
Ответницата В.К., лично и като пълномощник
на другите двама ответници, поддържа възраженията си досежно съсобствения характер на
имота.Прави и възражение, че са придобили дворното място по давност.
Районният съд, след като се запозна
с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, по вътрешно убеждение
прие следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот № 36, том XX,
нот. дело 6219 от 16.06.1975г. С. А. К. дарява на
сина си Т. С. К. следния свой собствен недвижим имот: II
етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху 81 кв. м., заедно и 1/2 ид. част от урегулиран парцел XII-2144
в кв. 46 по регулационния план на гр. Септември, целия състоящ се от 550 кв. м., в който е построена жилищната сграда
при описаните съседи.
Приложено е като писмено доказателство по
делото удостоверение за наследници на С. А. К., починал на 24.09.1992г. и
оставил за свои наследници: Н.Х. К. – съпруга, И.С. К. – син, П. Т.К., Н. А.а К.
и Т. А. К. – съпруга и деца на починал син, както и ответниците
по настоящето дело – В.А.К., С.Т. А. и С.Т.К.
– съпруга и деца на починал син – Т. С. К., починал на 24.08.1995г. съгласно
акт за смърт № 70/24.08.1995г.
С нот. акт №
151 от 10.03.1995г. И.С. К. дарява на брат си А.С. К. собствената си 1/8 ид. част от следния недвижим имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, съставляващо имот
пл. № 1045 в кв. 70 по плана на града, за който имот е отреден парцел XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият състоящ се от 550 кв. м. при
описаните в нот. акт съседи, заедно с първия етаж от
построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, застроен върху 81 кв.
м.
С нот. акт №
154 от 10.03.1995г., нот. дело № 631/1995г. Н.Х. К. е
продала на сина си А.С. К. собствените си
5/8 ид. части от следния недвижим имот:
½ ид. част от дворно място в гр. Септември,
съставляващо имот пл. № 1045 в кв. 70 по плана на града, за който имот е
отреден парцел XXVIII-1045 в кв. 70 по
плана на града, целият състоящ се от 550 кв. м. при описаните в нот. акт съседи, заедно с първия етаж от построената в този
имот двуетажна масивна жилищна сграда, застроен върху 81 кв. м., срещу
задължението на купувача да гледа продавачката докато е жива и й предостави
ползването на една стая и сервизните помещения също докато е жива.
С решение № 2048 от 17.11.1995г. по К гр д. № 2545/1994г. на ВКС е било признато за установено по
отношение на В.А.К., действаща лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца С.Т.К. и С.Т.К., че Н.Х. К. е собственица на 5/8 ид. части от
първия етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел XXVIII-1045
в кв. 7 по плана на гр. Септември като са осъдени да предадат владението на
същата идеална част.
С решение № 274 от 21.10.1996г.,
постановено по гр. д. № 1693 по описа за 1994г. на Пазарджишкия районен съд по
иска на В.А.К., С., Т.К. и С.Т.К. против А.С. К., е определен начин на реално
ползване на следния недвижим имот – парцел XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, както следва: В.К., С.К. и С.К. да ползват
реално оцветената в кафяво част по скицата на вещото лице от 10.10.1996г., която да се счита за неразделна част от решението,
а ответника Атанас К. да ползва реално оцветената в синьо част от същата скица
като оцветената в червено част се ползва общо от съсобствениците.Отхвърлен е
иска на В.К., С.К. и С.К. за определяне начин на реално ползване против Н.Х. К.
и И.С. К..В мотивите на решението съдът е приел, че правата на ищеца в имота са
9/16 ид. части, респ. за наследниците му и 7/16 ид. части за Атанас К., В.К. и двете малолетни деца.
С нот. акт №
84 от 19.11.1996г., нот. дело № 3920/1996г. В.А.К. е
продала на сина си С.Т.К. своята 1/3 ид. част от
½ ид. части от парцел XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, заедно със своята 1/3 ид.
част от втория етаж на построената в парцела двуетажна жилищна сграда, при
посочените съседи и цена в нотариалния акт.
С решение от 07.06.1997г., постановено
по гр. д. № 2009 по описа за 1996г. на Пазарджишкия районен съд, е допусната
съдебна делба между А.С. К., Н.Х. К., И.С. К., В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К.,
действащи лично и със съгласието на законния си представител В.К. и П. Т.К.
върху следния недвижим имот: ½ ид. част от
дворно място в гр. Септември, съставляващо имот пл. № 1045 в кв. 70 по плана на
гр. Септември, за който се отрежда парцел XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, ведно с първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, застроена върху 81 кв. м., както и полумасивно
жилище с три гаража и лятна кухня с площ 41 кв. м.Дяловете на страните са,
както следва: върху ½ ид. част от дворното
място от 550 кв. м., ведно с първия етаж от построената жилищна сграда върху 81
кв. м. са: 4/8 ид. части за П. и Атанас К. и по 1/8 ид. част за Игнат, Н. и коляното на Т.К..Дяловете на
страните върху полумасивната жилищна сграда с три
гаража и лятна кухня са, както следва: 5/8 ид. ч. за Н.
К. и по 1/8 ид. част за Игнат, Атанас и коляното на Т.К..Със
същото решение са обявени за недействителни сделките, извършени с нот. акт № 151, нот. дело №
632/1995г. и с нот. акт № 154, нот.
дело № 631/1995г. за размера от 1/8 ид. част по реда
на чл. 76 от ЗН.
С решение от 10.06.2005г., постановено
по гр. д. № 2009/1996г. по описа на ПРС, по молбите на В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К.,***,
И.С. К. със същия адрес и П. Т.К., Т. А. К. и Н. А.а К.,***, е обезсилено по
право решение на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр. д. № 2009/1996г.
на 22.04.2002г., с което в дял на съделителката Н.Х. К.
е бил възложен следния недвижим имот: ½ ид.
част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик, представляващо
урегулиран поземлен имот, а именно: парцел XXVIII-1045
в кв. 70 с обща площ от 550 кв. м., ведно с първия жилищен етаж от построената
в имота двуетажна масивна жилищна сграда на 81 кв. м. на стойност 8270 лв. и е
постановено да се изнесе на публична продан гореописания имот.След приключване
на проданта получената цена да се разпредели между съделителите
по равно съобразно размера на квотите им.Със същото решение е отхвърлено като
неоснователно искането за обезсилване на решението в частта, с която в дял на съделителката е поставена полумасивна
постройка – лятна кухня и склад към нея с обща площ 41 кв. м. на стойност 410
лв.Отхвърлени са като неоснователни молбите на И.С. К. и П. Т.К., Т. А. К. и Н.
А.а К. за обезсилване на решението на съда в частта, с която в общ дял на съделителите В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К., е поставен следния
недвижим имот: масивна сграда с три гаража на 47 кв. м., преустроена в кафене,
стая, антре и тоалетна, построена в дворно място в гр. Септември, Област
Пазарджик, представляващо урегулиран поземлен имот, а именно парцел XXVIII-1045
в кв. 70 с обща площ от 550 кв. м. на стойност 646 лв.
Въз основа на посоченото решение е
издаден изпълнителен лист от 13.02.2007г.
Видно е от приложения препис от
постановление на ДСИ от 25.09.2008г., че недвижимия имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик,
представляващ УПИ, парцел XXVIII – 1045 в кв. 70 с
площ от 550 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м. по плана на гр.
Септември е възложен на И.С. К., П. Т.К., Н. А.а К. и Т. А. К..
С нот. акт №
183, том VII, нот. дело № 1215 от
22.10.2008г. са признати В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К. за собственици по наследство
при равни квоти – 1/3 ид. ч. за всеки от тях по
отношение на следния недвижим имот: 1/16 ид. ч. от
УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, Област
Пазарджик, целият с площ от 550 кв. м. при описаните съседи, ведно с 1/8 ид. ч. от първи етаж
на построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда на площ целият от 81
кв. м.
С нот. акт №
25, том III, нот. дело № 377 от
19.05.2009г. И.С. К., П. Т.К., Н. А.а К., Т. А. К., лично и като пълномощник на
Мария Димитрова К., са продали на Т.Г.П. и Р.В.П., следния недвижим имот:
½ ид. част от УПИ XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м., ведно с целия
първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 81 кв. м., ведно с припадащите се ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – мазе
на площ от 40 кв. м. и ½ ид . част от тавана
на сградата, при съседи на имота: УПИ I-1046, УПИ II-1022,
УПИ XXVII-1044 за сумата от 8700 лв.
Към настоящето дело е приложено гр. д.
№ 3128 по описа за 2014г. на Пазарджишкия районен съд, по което с решение № 663
от 04.08.2015г., потвърдено с решение от 08.12.2015г. по гр. д. № 881/2015г. по
описа на ПОС, е отхвърлен предявения иск от В.А.К. срещу И.С. К., П. Т.К., Т. А.
К., Н. А.а К., Мария Димитрова К., Р.В.П. и Т.Г.П. с правно основание чл. 496,
ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 490, ал. 2 във вр. с чл. 490, ал. 1 от ГПК за обявяване за недействителна
на публичната продан, извършена с постановление за възлагане на недвижим имот
от 25.09.2008г. на ДСИ при РС Пазарджик по изп. дело
№ 2101/2007г. по описа на СИС при РС Пазарджик, с което на И.С. К., П. Т.К., Н.
А.а К. и Т. А. К. е възложен следния недвижим имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик,
представляващ УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 с площ
от 550 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м.Със същото решение е
отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено, че В.К.
е собственик та 1/3 ид. част от следния недвижим
имот: 1/16 ид. част от УПИ XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м. при описаните
съседи, ведно с 1/8 ид ч. от първия жилищен етаж от
построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м.,
ведно с припадащите се ид. части на сградата и
правото на строеж и за осъждане на ответниците П. да
и предадат владението върху този имот.Въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване съгласно определение № 494 от
31.05.2016г. по К гр. д. № 1633 по описа за 2016г. на ВКС.
В настоящето производство е
разпитана като свидетел С.Т., която живее в съседство със страните по
делото.Свидетелската твърди, че всеки ден посещавала процесния
имот и ответницата В.К. създавала пречки на ищците да ползват в пълен обем
тяхната част от имота, като преграждала с мрежа част от дворното място.
По настоящето дело е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза и приложена скица-проект към него,
с които съобразявайки се с правата на страните в процесния
имот, начина на ползване и обслужване на самостоятелните обекти в него, вещото
лице е предложило начин на реално ползване на дворното място в УПИ – XXVIII
в кв. 70 по ПУП на гр. Септември.При 550 кв. м. площ на поземления имот, 81 кв.
м. застроена площ на 2МЖС, 469 кв. м.
застроено и незастроено място и 234, 50 кв. м. на ½ ид.
част, вещото лице е определило реалното ползване на 228, 50 кв. м. от ищците,
съответстващи на оцветената в червено част от скицата към заключението и реално
ползване на 228, 50 кв. м. от ответниците,
съответстващи на оцветената в синьо част от заключението, както и 12 кв. м. за
общо ползване, оцветени в жълто.
В съдебно заседание вещото лице
изяснява, че за обслужването на жилищната сграда е необходимо да се ползва общ
вход и от двете страни.Общия вход е с изградена вътрешна стълбищна
клетка, а другия вход е за индивидуално ползване.Към момента имота се ползвал
по този начин.Сградите на ищците попадали в оцветената в розово част от дворното
място, а сградите на ответниците попадали в
оцветената в синьо част на скицата.Имало заградена част от мястото от източната
страна, която се ползвала от ищците като кокошарник, изграден с временни
дървени летви, прегради и тарпи.
Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
32, ал. 2 от ЗС.Същият е процесуално допустим, тъй като липсва възможност за
формиране на мнозинство на съсобствениците предвид равните им права в
съсобствеността и разногласието между тях.Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че страните по делото са съсобственици на
процесното УПИ при права по ½ идеална част за
ищците и ½ ид. част общо за ответниците С.К. и С.К..В тази насока ищците се легитимират
като собственици с нот. акт № 25, том III,
нот. дело № 377 от 19.05.2009г., с който са придобили
½ ид. част от УПИ XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м., ведно с целия
първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 81 кв. м., ведно с припадащите се ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – мазе
на площ от 40 кв. м. и ½ ид . част от тавана
на сградата, при съседи на имота: УПИ I-1046, УПИ II-1022,
УПИ XXVII-1044.Правата на ответницата В.К. досежно
придобития от ищците имот са отречени с влязло в сила съдебно решение по гр. д.
№ 3128 по описа за 2014г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен иска
с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено, че В.К. е
собственик на 1/3 ид. част от следния недвижим имот:
1/16 ид. част от УПИ XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м. при описаните
съседи, ведно с 1/8 ид ч. от първия жилищен етаж от
построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м.,
ведно с припадащите се ид. части на сградата и
правото на строеж и за осъждане на ответниците П. да
й предадат владението върху този имот.Към настоящия момент ответницата В.К. не
се легитимира и като съсобственик на втория жилищен етаж от процесната
жилищна сграда, заедно с ½ ид. част от
дворното място, тъй като с нот. акт № 84 от
19.11.1996г., нот. дело № 3920/1996г. е продала на
сина си С.Т.К. своята 1/3 ид. част от ½ ид. части от парцел XXVIII-1045
в кв. 70 по плана на гр. Септември, заедно със своята 1/3 ид.
част от втория етаж на построената в парцела двуетажна жилищна сграда, при
посочените съседи и цена в нотариалния акт.Съсобственици на този имот са ответниците С.К. и С.К. съобразно представените по делото
доказателства.С оглед на това съдът намира, че В.К. не е материално-правно
легитимирана да участва при разпределение на реалното ползване на процесния имот, тъй като не притежава права в него и поради
това иска по отношение на нея следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът намира също, че предявения
иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустим и основателен, тъй като от
постановяването на решение № 274 от 21.10.1996г. по гр. д. № 1693 по описа за
1994г. на Пазарджишкия районен съд, с което е извършено разпределение на
ползването на имота, са настъпили промени в правото на собственост, което се
установи от доказателствата по делото.Анализа на същите обуславя извода, че
правата на ищците и на ответниците С. и С.К. досежно общите части в имота са равни.В този случай е
допустимо разпределение на дворното място, притежавано в обикновена
съсобственост и имащо режим, аналогичен на обща част в етажна собственост към
застроените в него самостоятелни обекти, принадлежащи на отделните съсобственици
на терена, поради неделимостта му като обща част.
На следващо място по делото се
установи, че в
УПИ е изградена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м.,
като на всеки от етажите са обособени самостоятелни обекти на собственост.Първият
жилищен етаж е собственост на ищците по делото, а втория жилищен етаж на ответниците С.К. и С.К..Вещото лице, чието заключение съдът
цени като обосновано и компетентно изготвено, изясни в съдебно заседание, че за обслужването
на жилищната сграда е необходимо да се ползва общ вход и от двете страни, който
бил с вътрешна стълбищна клетка.Другия обособен
самостоятелен вход бил за индивидуално ползване на първия жилищен етаж.И към
момента имота са ползвал по този начин.При изготвяне на заключението си вещото
лице е съобразило правата на страните в съсобствеността, установения начин на
ползване и необходимостта от обслужване на самостоятелните обекти в имота,
както и изградените и ползвани от всяка от страните второстепенни постройки в
дворното място, поради което съдът намира, че предложения вариант за
разпределение на реалното ползване на дворното място и общия вход към жилищната
сграда е целесъобразен и следва да бъде възприет от съда.
Предвид гореизложеното следва да се определи начин на реално ползване съобразно
предложения вариант от вещото лице, обективиран в
приложената към заключението скица, приподписана от
съда, съставляваща неразделна част от
настоящото решение.
Претенции за разноски не са заявени
от страните, поради което съдът не дължи присъждането на такива.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд:
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ между
съсобствениците Р.В.П., ЕГН **********, Т.Г.П., ЕГН ********** ***, С.Т.К. ***
и С.Т.К. ***, последните двама представлявани от В.К. като пълномощник, на
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС на съсобствения им УПИ XXIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ
от 550 кв. м., при граници: УПИ I 1046, УПИ II – 1022 и УПИ XXVII – 1044 и на общия
вход към построената в него жилищната сграда, съгласно предложения вариант от
вещото лице, обективиран в приложената скица към
заключението, приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, а именно ищците Р.В.П. и Т.Г.П. да
ползват оцветените в розово 228, 50 кв. м. от дворното място, външен вход от
открито стълбище от югоизток и външен вход от външно открито стълбище от
югозапад, а ответниците С.Т.К. и С.Т.К. да ползват
оцветените в синьо 228, 50 кв. м. от дворното място и външен вход от открито
стълбище от югоизток, както и двете страни да ползват определената част за общо
ползване от 12 кв. м., оцветена в жълто на скицата към заключението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р.В.П.,
ЕГН ********** и Т.Г.П., ЕГН ********** *** против В.А.К., ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и иска досежно
реалното ползване на таванското помещение в жилищната сграда, поради
оттеглянето му.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: