№ 21040
гр. С..., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110127827 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „ТТ. С...” ЕАД срещу А.. П. Ц. с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С..., жк. Н... ббл вх, ет ап. №, с абон. № .... а именно: сумата от 1371,22 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 07.08.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 197,35 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г.; сумата от 34,76 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2020 г. до
м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.08.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 7,12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 44414/2023 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния
имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
„ББ“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
чрез пълномощник- дъщеря му В. А. Б., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Твърди, че
имота има друг собственик – дъщерята на ответника, а послдния фигурира само като
1
собственик на партидата за топла вода. Ответникът не живее там от 1991 г., собственик
и ползвател на имота е дъщеря му, която е и негово упълномощено лице. Моли всички
книжа по делото да се изпращат на адреса на пълномощника - гр. С..., жк. Н... ббл вх,
ет ап а не на ответника. Твърди, че има вече нова партида на името на В. Б.. Твърди, че
в имота от 2020 г. всички отоплителни тела и измервателни уреди са демонтирани. В
имота се използва само топла вода. Прилага документ от „ББ“, че има двама
ползватели, уредите са демонтирани, тоест с нулеви данни. Твърди, че сумите
претендирани от ищеца са недължими. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ББ” ООД не заема становище по
основателността на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Спорен по делото е въпросът дали е налице облигационна връзка между
страните.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
2
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че е в облигационна
връзка с ищеца, съдът е указал в тежест на последния, че следва да докаже, че
ответника има качеството потребител на топлинна енергия (собственик, ползвател).
В случая за установяване на този факт е ангажирана Заповед № РД-41-
2508/18.11.1986 г. (л. 94 по делото), съгласно която ап. № №, находящ се в ббл жк.
„НН-“ е предоставен в обезщетение на ответника А. П. Ц. срещу отчужден имот.
Представен по делото от дъщерята на ответника В. Б. е нотариален акт за
дарение № 87, том LLXI, дело № 22285/1995 г., видно от съдържанието на който е, че
процесният ап. № №, находящ се в ббл жк. „НН-“ е дарен на 27.11.1995 г. от ответника
А. П. Ц. в полза на дъщеря му В. А. Ц.а – Б., т. е през процесния период (м.05.2020 г. –
м.04.2022 г.) ответникът А. П. Ц. не е собственик, съответно между него и ищцовото
дружество не е налице облигационно отношение и той не притежава качеството на
потребител на топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди / ТР 2/2017 от 17.05.2018 год. на
ОСГК на ВКС/. В случая не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че след
1995 г. (датата на която ответника е дарил имота в полза на дъщеря си) ответникът
отново е придобил собствеността върху процесния имот.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница, а
при липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на законната
лихва като акцесорно вземане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат само ответника. Същият не е
претендирал такива и присъждане в негова полза на такива не се следва.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ. С...” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С..., ул. „Я...” № против А. П. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С..., жк. Н... ббл вх, ет ап. №, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., жк. Н... ббл вх, ет ап. №, с абон. № .... а
именно: сумата от 1371,22 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.08.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 197,35 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 21.07.2023 г.; сумата от 34,76 лв. – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.06.2020 г. до м. 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 07.08.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 7,12 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
44414/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Д...“
ООД (с предишно наименование ББ ООД).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4