Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София,
26.08.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на тринадесети
юли
година
2021
В открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар: Йоана П.
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13439
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 72, ал. 1 и, ал. 2 от ЗС вр. §4в от ЗСПЗЗ, както и евентуален иск с
пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С искова молба
депозирана пред СРС с вх.№2009695/ 12.04.2019г. ищцата Д.П.П. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. А.Д. от САК е предявила
срещу И.И.Д., М.И.И. и С.И.И., субективно съединени искове
с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС във вр. с
§4в от ЗСПЗЗ, за осъждане на ответниците да и
заплатят сумата 37 194.74 лева, представляваща
половината от увеличената стойност на поземлен имот с
идентификатор 11884.5964.345 по КККР одобрени
със Заповед РД-18-4/11.01.2012г., вследствие на
направени от праводателя на ищцата Г.П.А. подобрения в имота,
които подобрения включват – МЖС
построена през 1981 – 1985г., състояща от приземен етаж със застроена площ от
65 кв.м. и първи етаж със застроена площ
от 65 кв.м., ограда, железни врати, четири овощни
дръвчета, сондаж за вода, прокаран многофазен ток.
В условията на евентуалност е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
правоотношенията между страните, че ответниците, И.И.Д., М.И.И. и С.И.И., като наследници С.И.С.не са собственици на
имот с идентификатор № 11884.5964.345 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, за с.Войнеговци, район Нови
Искър, град София, терит. §4 ЗСПЗЗ, местност “Прелозите”, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с
площ на имота 876 кв.м., съседни имоти с идентификатори: 11884.5964.194,
11884.5964.118, 11884.5964.346, 11884.5964.147.
Ищцата претендира съдебно – деловодни
разноски.
Ищцата твърди, че е наследник на баща
си П.Г.П., починал на 09.02.1994г., а по заместване е наследник на дядо си Г.П.А.,
починал като вдовец на 05.10.2003г. след баща й. Сочи още, че е наследник и на баба си - Д.Д.А.а, починала
на 07.10.1992г. Твърди, че Д.и Г.А.и са имали още едно дете - Ю.Г.В.,
починала на 04.03.2015г. и оставила за наследници двама сина - В.Н.В.и Г.Н.В..
Ищцата твърди, че на дядо и Г.П.А. е
предоставен за ползване имот с пл.№ 438, заснет през 1988г. и нанесен в кад. лист Б-14-6-Б на
основание Постановление № 21 /1963 на ЦК на БКП за развитие на животновъдството
в личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи
край. Твърди се, че в този имот, който
се владее от внуците им досега, праводателите на ищцата Д.и Г.А.и са извършили
следните подобрения: масивна жилищна сграда, построена през 1981-1985г., със
стоманенобетонови плочи, изградена на 1 ½ тухла-40 см, покрив-покрит с марсилски
керемиди, състояща се от: един приземен етаж със застроена площ от 65 кв.м.,
със следните помещения: кухня с бокс, гараж и подстълбищно пространство; първи етаж /втори надземен/ със застроена
площ от 65 кв.м., от две стаи и тераса от 9,25 кв.м., вътрешно стълбище и вход
откъм двора; втори етаж /трети надземен/ от около 47 кв.м., състоящ се от две
стаи с тераса към едната и достъп по вътрешно стълбище. Ищцата твърди, че
навсякъде в помещенията подът е с балатум, а стените са с варова шпакловка и латекс,
на всички етажи била поставена дървена дограма, като на първи етаж имало
метални решетки на дограмата. Твърди се, че сградата е на стойност
59 888,55лв.
Твърди се, че
за къщата на праводателя Г.А. са съставени: Акт № 51 от 17.11.1982г. и
Наказателно постановление № 111-51 от 30.11.1982г. от РНС “Девети септември”,
по което е платена глоба за узаконяване в РНС с квитанция вх.№
004070/19.01.1988 г. На основание параграф 1 от ПЗР на Постановление № 4 на МС
от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенстване устройството на зоните за
обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване
на нарушенията при изграждане на сгради в тях, Г.П.А. е подал надлежна
Декларация с вх.№ 109/09.08.1988г., както и повторна такава с вх.№ 27-
088/27.05.1992г., до ОбНС-Нови Искър, кметство Войняговци. С молба вх. №
0127-066/27.05.1992г., до тех. комисия на Общ.нар.съвет “Нови Искър” Г.А. е
поискал да бъде извършена оценка на мястото и сградата. Сочи се още, че в поземления имот бабата и
дядото на ищцата са извършили още подобрения, описани по пера, както следва:
ограда с метални колци на стойност 1500 лева, поставяне на телена мрежа
/материали и труд/ на стойност 1 500 лева, железни врати /гаражна врата и
обикновена врата/ на стойност 500 лева, върху каменистия терен е изсипан 120
кубика чернозем което с материали, транспорт, труд за посипване, утъпкване и
заравняване е на стойност 6 000 лева, с което се заравнило и облагородило
мястото, със същата цел засадени са 4 овощни дървета, дълготрайни храсти и рози
на стойност 200 лева; направен асфалтиране около къщата 100 кв.м. по 18 лева
или общо за това перо 1 800 лева; направен сондаж с помпа за вода на стойност
2000 лева, направена външна тоалетна /материали и труд/ на стойност 500 лева,
прокаран многофазен ток /материали и труд/ на стойност 2000 лева. Или общата
стойност на тези подобрения /т.е., освен къщата/, е на стойност 14 500 лева
т.е., на ½ от тях е 7 250 лева.
Твърди се, че месец преди депозиране на
исковата молба ищцата Д. П. получила обаждане от човек, който се
представил като един от наследниците на С.И.С., на когото твърдял да е било
възстановено правото на собственост с Решение ПК № 4000 от 15.07.1994г. на
ОСЗ-Нови Искър и поискал на това основание да му предаде имота заедно с
подобренията, но без да иска да заплати същите, като преди това никой не е
предявявал претенции. Твърди се, че през целия период Д.П. се интересувала от
имота и е подавала заявления до общинската администрация за снабдяването с
нотариален акт. В отговор на нейни
запитвания още през 2004 г., впоследствие отново през 2008 г., и било
отговаряно, че понеже имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се изчаква
възлагането и изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти
/ПНИ/ съгласно чл.28 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл. 4К от ПЗР на ЗСПЗЗ. По нейно
искане и било предоставено от изпълнителя на плана правоспособното лице по
кадастъра “Геокад-93” ЕООД, Договор за изпълнение на техническите дейности по
прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относно земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърди се, че предоставеният на
праводателя Г.П.А. имот с пл.№ 438, заснет през 1988г., представлявал сега имот
с идентификатор 11884.5964.345 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/11,01.2012г. на изп.директор на АГКК, за с.Войнеговци, район Нови
Искър, терит. §4 ЗСПЗЗ, местност “Прелозите”, с площ от 878 кв.м., при съседни
имоти с идентификатори: 11884.5964.194, 11884.5964.118, 11884.5964.346,
11884.5964.147.
С определение от 30.05.2019г. образуваното по исковата молба на Д.П.
производство по гр.д.№ 21504 /2019г. на
СРС, III ГО, 88 състав е прекратено, а делото е изпратено по
подсъдност на СГС.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.И.И., както и от
ответниците И.И.Д. и М.И.И., в които са изложени идентични възражения за
неоснователност на исковата претенция. Ответниците оспорват предявения по
чл.72, ал.1 от ЗС иск по основание и размер. Сочат, че ищцата не е активно
легитимирана да води иск по чл.72 ЗС, вр. с §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
цитираната разпоредба има предвид лицата, извършили подобрения върху имотите,
подлежащи на връщане, а не и техните наследници. Наведено е възражение, че
ищцата не може да се ползва от тази привилегия, тъй като наследодателят й Г.П.А.
не е бил ползвател по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание актовете,
изрично посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Позовават се на нормата на § 4в ПЗР
на ЗСПЗЗ, според която лицата, извършили подобрения в имота който подлежи на
възстановяване, имат правата на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 72
ЗС, но само ако тези подобрения са направени до 01.03.1991 г. Ответниците поддържат,
че разпоредбата не се отнася обаче за лица, които не са ползватели на имот на
основание актовете, изрично посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и тази норма не
може да се тълкува разширително. Заявяват, че с Постановление №21/1963год. на
ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните стопанства на
кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места е
разписано, че тези земи не могат да се застрояват с жилищни сгради. Такива
сгради са незаконни и подлежат на събаряне. Твърдят, че в исковата молба е
описана сграда, различна от сградата, посочена в представените по делото
писмени доказателства. В представената с исковата молба декларация по §1 от ПЗР
на ПМС №4 от 12.02.1988г. не се сочи имота, в който е построена сградата. В
същата е извършена поправка в площта на сграда, като е задраскана цифрата 47
кв.м. и е записана цифрата 65 кв.м., т.е. площта, посочена в исковата
претенция. Оспорват тази поправка, като считат че същата е извършена за нуждите
на настоящия процес и считам че е налице злоупотреба с права от страна на
ищцата. Освен това в същата декларация самият декларатор под страх на
наказателна отговорност заявява, че сградата е на един етаж, със зимник и
тавански помещения, а не както е описана сградата в исковата молба. Заявяват,
че сградата, заявена като подобрение, е различна по етажност и застроена площ
от сградата, посочена в документите, издадени преди влизането в сила на ЗСПЗЗ
-01.03.1991 год. Оспорват всички твърдения за извършени подобрения от страна на
наследодателя на ищцата както по основание, така и по размер. Считат за изцяло
неоснователно твърдението на ищцата, че не са собственици на процесния имот.
Твърдят, че правото им на собственост върху процесния имот се основава на
заповед №РД-09-218/03.07.2015год., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, §11, ал.1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от Кмета на район
„Нови Искър“ - СО, влязла в сила на 27.06.2017 год.. Заповедта е вписана в
Служба по вписванията - гр.София на 08.01.2018 год. с вх.рег. №206, том I, под №99. В регистъра към ПНИ на с.Войнеговци общият им наследодател С.И.С.е
вписан като собственик на процесния имот. Нито наследодателят на ищцата - Г.П.А.,
нито неговите наследници са посочени като собственици в регистъра на
собствениците към ПНИ за землището на с.Войнеговци, одобрен през 2014 год.
Освен това имотът, за който ищцата твърди, че наследодателят й Г.П.А. е бил
ползвател не е идентичен с имота, описан в цитираната по-горе заповед на Кмета
на Район „Нови Искър“, с която им се възстановява правото на собственост.
Оспорват представената с исковата молба скица-копие от 21.07.1993 год.,
издадена от ф.СОФГЕО. Оспорват твърдението на ищцата за изтекла в нейна полза
придобивна давност с десетгодишен период от 1994 год. до днес.
По отношение на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК навеждат възражение за
недопустимост на иска, в условията на евентуалност- неоснователност на исковата
претенция. Позовават се на разпоредбата
на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ,бр.107/1997г./, съгласно която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в
хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице
завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от
който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Заявяват, че са собственици на процесния имот на основание заповед
№РД-09-218/03.07.2017год., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, §11, ал.1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от Кмета на район „Нови
Искър“ - СО, влязла в сила на 27.06.2017 год., и вписана в Служба по вписванията
- гр.София на 08.01.2018 год. с вх.рег.№206, том I, под №99. Посочват, че с тази заповед е завършен фактическия състав на
земеделската реституция, като им се възстановява правото на собственост върху
новообразуван поземлен имот с идентификатор 11884.5964.345, находящ се в
землището на с.Войнеговци, СО, местността „Прелозите“ по ПНИ, одобрен със
заповед №РД-15- 025/17.02.2014год. на Областния управител на област София -
град. Сочат, че целият имот е с площ от 877кв.м.,
при граници: от три страни - улична мрежа и двор. Неразделна част от издадената
заповед е и скица №345/07.12.2016 год., издадена от Главния архитект на район
„Нови Искър“ при СО. В регистъра на новообразуваните имоти техният наследодател
- С.И.С.бил посочен като собственик. Сочат, че собствеността върху описаното
по-горе дворно място е възникнала на основание възстановено право на
собственост по реда и при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, наследствено
правоприемство и транслативна сделка - покупко-продажба. Ответниците поддържат,
че процесният имот е бил собственост преди образуване на ТКЗС на наследодателят
им С.И.С., починал на 22.01.1987год. След смъртта си покойният С.И.С.е оставил
за свои наследници по закон: М. Г.С.- съпруга, починала на 06.07.1988 год. и
дъщеря О.С.Д.. Единствен наследник по закон на С.И.С.и М. Г.С.е тяхната дъщеря О.С.Д..
Последната е починала на 13.10.1994 год. и е оставила за свои наследници по
закон съпруг И.И.Д., М.И.И. - дъщеря и С.И.И. - нейн син. Приживе О.С.Д., в
качеството си на наследник по закон на своя баща С.И.С., е подала до Поземлена
комисия „Нови Искър“ искане за възстановяване на нива от 1.00 дка, седма
категория, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с.Войнеговци, в местността
„Прелозите“. С решение №170-П/25.07.2014 год. на ОСЗ“Нови Искър“, влязло в сила
на 15.12.2014 год. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Войнеговци
ОСЗ „Нови Искър“ се признава на наследниците на С.И.С.правото на собственост
върху заявени за възстановяване земеделски земи в реални граници, но без да се
посочват конкретни граници, върху три поземлени имоти, единият от които е имот,
представляващ нива от 1.00 дка, седма категория, попадаща в терен по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ на с.Войнеговци, в местността „Прелозите“, заявена с пор. №10 от
заявлението вх.№03405/27.01.1992 год., в което е обективирано искането за
възстановяване на правото им на собственост върху описания по-горе имот. В
същото решение е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост
върху имотите, разположени в територии по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на §28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа
на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда и при условията на
чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед №РД-15-025/17.02.2014 год. на Областния
управител на област София - град е одобрен плана на новообразуваните имоти за
землището на с.Войнеговци, СО - район „Нови Искър“. Срещу плана на
новообразуваните имоти не е подавано възражение от страна на ищцата и същият е
влязъл в сила по отношение на нея. Заявяват, че от датата на влизане в сила на
заповедта по чл. §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, на Кмета на район „Нови Искър“ в
качеството на собственици са декларирали имота в Дирекция „Общински приходи“ -
отдел ОП „Нови Искър“ и плащат всяка година данък за него. Заявяват, че с
нотариален акт от 14.11.2018г., №168, том I, рег.№2338, дело №136/2018год. на нотариус - С.М., с рег.№389, ответниците
И.Д. и М.И. прехвърлили притежаваните от тях 2/3 идеални части от процесния
имот на ответника С.И.И.. Посочват, че собственик на процесния имот към датата
на завеждане на исковата молба в съда е С.И., на основание възстановено право
на собственост по реда и при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
С протоколно определение постановено в
открито с.з. на 16.02.2021г., на основание чл.232 от ГПК производството в
частта по исковете срещу ответнииците И.И.Д. и М. И.И. е прекратено поради заявено оттегляне на
исковите претенции срещу тях.
В открито
с.з. ищцата П. чрез пълномощника адв.Д. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски.
Ответникът С.И. чрез
пълномощника си адв.Л. оспорва исковете. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита
Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав, след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна
следното :
От приетото удостоверение за наследници
изх.№РСЛ19-УГ01- 2157/ 01.03.2019г., издадено от СО - район „Слатина“ се
установява, че ищцата Д.П. е наследник по закон на П.Г.П., починал на
09.02.1994г., и по право на заместване е наследник на дядо си Г.П.А., починал
на 15.10.2003г., като вдовец./л.5 от
гр.д.№ 21504 /2019г. на СРС, III ГО, 88
с-в/ От същото това удостоверение е видно, че наследници по
закон на Г.А. са и В.Н.В.и Г.Н.В., като наследници по закон на Ю.Г.В., дъщеря
на общия наследодател Г.А..
В приетата декларация по §1 от ПЗР на ПМС
№4/12.02.1983г., праводателят на ищцата Г.П.А.,
ползва място с площ от 684 кв.м. в с.Войняговци, като граници не са посочени.
В част „основание за ползване /притежаване“
в декларацията се сочи, че деклараторът е получил имот като „борец против
фашизма и капитализма“ и по ПМС №21/1963год. на ЦК на БКП и МС на НРБ.Декларирана
е сграда като е извършена поправка в площта на сградата, като е задраскана цифрата
47 кв.м. и е записана цифрата 65 кв.м., на един етаж със зимник и тавански
помещения./л.15 от гр.д.№ 21504 /2019г.
на СРС, III ГО, 88 с-в/
В чл.9 от Постановление №21/ 31.01.1963г.
на ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните стопанства
на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места
/Обн. ДВ. бр.11 от 08.02.1963г./ е
указан реда и начина за предоставяне право на ползване от ОНС на кооператори,
работници, служители, занаятчии, пенсионери. В чл.9, ал.3 на постановление №21/1963г.
е предвидено, че върху тези земи не могат да се застрояват с жилищни сгради.
В приетия акт за констатирано нарушение
под №51 от 17.11.1982г., както и в наказателно постановление №111-51 от 30.11.1982г.
и двата акта издадени от РНС „9-ти
септември“ - София е отразено, че са съставени на Г.П.А. за това, че без
строително разрешение и без одобрен архитектурен проект е извършил строителство
на масивна вила с размери на сгрдата 5/6м.,
като строежът се намира извън регулация, местността „Русия“ с.Войняговци./л.12- л.13 от гр.д.№ 21504 /2019г. на СРС, III ГО, 88 с-в/ На Г.А. е нолажена
глоба за нарушение на чл.176 ЗТСУ в размер на 100 лева, която същия заплатил с
приходна квитанция от от 12.01.1983г.
Приета
е молбата с вх.№0127-066/27.05.1992г. на Г.П.А. подадена до ОбНС „Нови Искър“,
в която праводателят на ищцата е заявил, че притежава място в землището на
с..Войнеговци, местността „Прелозите“ /“Чучурка“/, с площ от 684 кв.метра, на
основание Постановление №21 на МС. В същата молба е описал и жилищната сграда,
като такава с площ от 47кв.м. на един етаж, с тавански помещения и зимник,
която безспорно е различна от сградата, описана в исковата молба. С цитираната
по-горе молба Г.А. е поискал да бъде извършена оценка на притежаваното от него
място и незаконно построената сграда./л.98 от делото/
По повод на подадената молба на
04.04.1994год. е изготвен протокол от Комисията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена
със Заповед №РД 16-221/25.08.1993г. на Кметския наместник, в който протокол е
констатирано, че „липсва удостоверителен документ за право но ползване“./л.99 от делото/
В
приетата неоспорена Заповед №РД-16-665/23.08.1994г. на Кметския наместник на
ТОА „Нови Искър“, е обективиран отказ за бъде извършена оценка на земеделска
земя, находяща се в землището на в.з.“Войнеговци“, ползвана от Г.П.А., поради това, че „липсва удостоверителен
документ за право на ползване“. /л.100 от делото/
В приложеното гр.д.№45983/2020г. по
описа на СРС, ГО 162-ри състав, на стр.63 е приета служебна бележка
изх.№55/19.03.2009г., издадена от кмета на кметство Войняговци –район „Нови
искър“ е отразено, че Г.П.А. притежава място по 21 ПМС в с.Войнеговци - вилна
зона, Прелозите, както и че същият фигурира в списъка на кметство с.Войнеговци
под №410.
По почин на ищцата относно подобренията и
ползването на имота по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел.
Свидетелката Е.М.И. / 45 г., без родство със страните/ сочи в показанията си в о.с.з. на
08.06.2021г., че познава ищцата Д.П. от ученичка, защото родителите им бяха
приятелски семейства. Свид. И. посочва, че знае за имота във с.Войнеговци, тъй
като е ходила няколко пъти там. Сочи, че имотът бил на дядото на Д.. През
годините там била направена къща – семейна вила от дядото, бащата и лелята на ищцата.
Къщата била строена началото на 80-те години. Дядото Г.бил слагал асфалат за
изравняване. Семейството на ищцата положили много усилия да облагородят
мястото. Имало ток, сонда за вода. Имота
бил ограден с телена мрежа с метални колове. Преди няколко години, когато свидетелката
ходила там мрежата още съществувала на място. В имота имало плодни дръвчета,
цветя, розови храсти.
В заключението на двучленната съдебно-техническа
експертиза с вещи лица инж. П.Я. и
инж.Т. Д., се сочи, че при извършения на
място оглед на вещите лица не е осигурен непосредствен достъп до сградата, но при
направения външен оглед е установено, че постройката е масивна, измазана от вън
с дограма и частично метални решетки на прозорците. Констатирано е, имотът
(дворно място и сграда) видимо не се ползва от години. Дворът е обрасъл с трева
и бурени. Вещите лица сочат, че сградата е с дървена дограма, измазана и с
метални решетки на прозорците. При огледа на дворното място вещите лица са
констатирали оградна телена мрежа с метални колове – в лошо състояние, дворни
врати – единична и двойна, сондаж с помпа за вода, засипване на терена с
чернозем, овщни дръвчета – дюла и орех, асфалтиране около къщата, дълготрайни
харасти, които вещите лица не описват подробно с мотива, че двора е буренясъл.
В имота е налична външна тоалетна в недобро състояние и ток. Според приетото
заключение общата стойност на срадата и подобренията възлиза на 65 280лв.
От заключението се установява, че процесния
имот е отразен в одобрения за землището на с.Войнеговци план на новообразуваните
имоти, като попода в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В регистъра на
новообразуваните имоти, процесния имот 345 /препис от регистъра на л.111 от
делото/ е записан на името на С.И.С..
Заключението на съдебно-техническа
експертиза съдът възприема като обективно и изготвено от лица със специални
знания.
С
приетата заповед №РНИ 17 - РД56 - 13/08.06.2017год., издадена на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, §11, ал.1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от
Кмета на район „Нови Искър“ – СО, вписана в СВ- гр.София на 08.01.2018 год. е възстановено
правото на собственост на наследниците по закон на С.И.С.върху новообразуван
имот №11884.5964.345 в местност „Прелозите“, землището на с.Войнеговци.
Заповедта е влязла в сила на 29.06.2017 год., видно от отбелязването върху
същата./л.54 от делото/
Не е спорно, че ответниците са наследници С.И.С.,
както това е видно и от приетото удостверение за наследници изд. от Столична
община на 12.07.2018г./л.45 от
делото/
Видно от приетия нотариален акт за покупко-
продажба на идеални части №168, том I, рег.№2338,
дело №136/2018год., извършен на 14.11.2018г. от С.М.- Нотариус с рег.№389,
района на СРС, акта вписан в Сл.Вп. под №80, том CLXXVI, дело №55290, вх.рег.№76207/14.11.2018г. И.Д. и М.И. прехвърлили притежаваните от тях 2/3 идеални
части от процесния имот на ответника С.И.И..
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
По предпочитания иск с пр.основание чл.72 ЗС във вр. §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ:
По
осъдителен иск с правно основание чл. 72 ЗС във вр. §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ с приетия
доклад по чл.146 ГПК е указано на ищцата, че носи доказателствена тежест да
установи:
1) че тя или нейния праводател има качеството на
лице по §4в от ЗСПЗЗ – лице извършило подобрения в подлежащи на връщане земи ;
2) сторени полезни и/или необходими разноски, тяхната стойност и стойността с която се е увеличила
стойността на имота; 3) остоятелството, че
лицето от което се претендира заплащането на подобренията е собственик на
имота.
Според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата,
извършили подобрения в имота който подлежи на възстановяване, имат правата на
добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС, но само ако са направени до
1.03.1991 г. Разпоредбата не се отнася за
лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от актовете посочени в
§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Параграф 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ има систематичното си място в
частта от закона, която урежда положението на ползувателите на земеделски земи и конкуренцията на техните права с
тези на правоимащите по реституцията на същите земи. Следователно той
урежда отношенията между тях при реституция и съответно заплащане на
извършените подобрения в имота. Ако такива строежи са извършени в имоти,
подлежащи на възстановяване преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, тези имоти не
подлежат на реституция - арг. от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а ако са извършени след този момент, подобренията няма да се обезщетят
по правилото на чл.72 ЗС, а като такива, осъществени от недобросъвестен
владелец - чл.74 ЗС. / в този см. решение № 325/21.10.2011 г. по гр.д. № 1172/2010 г., ВКС,
I г.о./
За
основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже, че тя или нейния
праводател е имал качеството си на приравнен към добросъвестен владелец по см.
на § 4в ПЗР на
ЗСПЗЗ, относно на процесния имот.
Пред
настоящата инстанция ищцата, която носи доказателствената тежест, не ангажира
доказателства за това на наследодателят й Г.П. А. да е било надлежно
предоставено право на ползване, макар и същата да твърди, че на основание
Постановление № 21/1963г. такова право е било отстъпено.
Съгласно постоянната съдебна практика правото
на ползване по реда на ПМС №21/1963г. се предоставя въз основа на сложен
фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за
раздаване на пустеещи земи на конкретни лица. Съгласно разпоредбите на Закона
за народните съвети /отм./ решенията се вземат на заседания на ИК с мнозинство
най-малко половината плюс един от общия брой на членовете, като същите се
обективират в протокол от заседанието, който се подписва от председателя и
секретаря. Като в този случай предвидената писмена форма не е форма за
действителност на взетото решение, а за удостоверяване на взетото решение.
Именно последното има конститутивно действие за придобиване на правото на
ползване и съответно за трансформирането му в право на собственост.
За основателността на иска трябва да е доказано съществуването на
самото ограничено вещно право - право на ползване върху земеделска земя,
което по силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва са е предоставено на гражданите
на основание на актове на президиума на Народното събрание, на Държавния съвет
или на Министерския съвет, което обстоятелство се удостоверява с официален
документ, издаден от компетентния административен орган, съобразно изискванията
на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В хода на
съдебното дирене ищцата не установи, че на нея или на нейния праводател Г.А. да било предоставено надлежно право на
ползване на основание ПМС № 21/1963 г., каквото твърдение се поддържа в
исковата молба. Липсата на документ,
удостоверяващ горните относими обстоятелства, не може да се замести с косвени
данни. В хода на съдебното
дирене ищцата не е представила документ, който да удостоверява, че на
наследодателят й Г.П.А. е било предоставено право на ползване по посоченото
по-горе ПМС. Не се установява от доказателствата по делото последният да е
придобил правото на ползване на основание на някой от актовете, визирани в
разпоредбата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Представената по гр.д.№45983/2020г. на
СРС, 162-ри състав /стр.63/ служебна бележка, както и цитирания в нея списък на
ползватели не представляват по съществото си официални свидетелстващи
документи, легитимиращи лицето като ползвател по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
досежно процесния имот.
От събраните
доказателства не може да бъде направен извод, че ищцата или нейните праводатели
са приравнени на добросъвестни владелци, тъй като е приложима разпоредбата на §
4в ПЗР на ЗСПЗЗ.
Както бе посочено по-горе, нормата на §
4в ПЗР ЗСПЗЗ урежда само взаимоотношенията между възстановени собственици на
земеделски земи и ползвателите, на които с актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. § 63
ПЗР ППЗСПЗЗ е предоставена за ползване земя на бившите собственици. Лица, които
не са ползватели на имот въз основа на някой от посочените в цитираната норма
актове нямат права по § 4в ПЗР ЗСПЗЗ и не са приравнени на добросъвестни
владелци по смисъла на чл. 72 ЗС. /в този
см. РЕШЕНИЕ № 184 от 29.12.2017 Г. по гр.д. № 355/2017 Г., Г.
К., І Г. О. на ВКС/
В случая нито ищцата, нито
праводателят им Г.А. са били ползватели
по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и разпоредбата на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ е
неприложима по отношение на тях.
По изложените съображения следва да се приеме, че в периода на извършване
на претендираните подобрения и необходими разноски (1985 г. - 1991 г.) ищцата и
праводателите и са били недобросъвестни
владелци на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС, като
недобросъвестни владелци, могат да претендират за подобренията само по-малката
сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения, а според чл. 73, ал. 2 ЗС
имат право да искат и направените необходими разноски за запазване на имота, какъв иск обаче в случая не е предявен.
С оглед на изложеното и при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира,
че ищцата не доказала качеството си на
добросъвестен владелец, нито в качеството си на приравнен такъв по смисъла
на вр. §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в нейна полза не е възникнало
правото по чл. 72 ЗС да получи от собственика сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на вложените подобрения. Ето защо,
предявеният главен иск по чл. 72 ЗС вр. §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед
неоснователността на главната претенция по делото се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане по същество на предявения
евентуален иск.
По прявения при евентуалност
отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК
По допустимостта: Несъмнено е, че
съществуването на правен интерес е условие съгласно чл. 124, ал.1 ГПК за
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на
ВКС по тълк.д ело № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В случая тези предпоставки не са налице.
От една страна със самото предявяване на
главния иск за заплащане на подобрения по реда на чл.72 ЗС, вр. §4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ ищцата признава, че ответниците са
собственици на процесния имот на основание земеделска реституция. Нормите на чл.71 - 74 ЗС
уреждат само отношенията между собственика и владелеца за направените от
последния разноски във връзка с чуждия имот – в този см. задължителните
указание ППВС 6/74 г., т.1. Поради което при твърденията за подобрения в чужд
/на ответната страна/ имот, за ищцата липсва интерес от отричане на правото на
собственост на ответника.
От друга страна по делото не бе установено твърдяното
предоставено на наследодателя на ищцата приживе право на ползване въз
основа на някой от актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради и което посоченото
лице не е имало правото на изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова и
в случая съгласно задължителните указания, дадени в цитираното по-горе
Тълкувателно решение 9/07.11.2012г. на ВКС по т.д. №9/2012год., ОСГК за ищцата не
са налице права, противопоставими на извършената в полза на ответната страна реституция.
По горните съображения предявения в
настоящото производство отрицателен
установител иск се явява недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а производство в тази част прекратено,
като инициирано по недопустим иск.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът имат право на направените от тях разноски в размер на 1
825 лв., в т.ч. 1600лв. платено възнаграждение за един адвокат, 200лв. депозит
за СТЕ и 25лв. –д.т. за СУ. (съобразно представения пред настоящата инстанция
списък на разноски по чл. 80 ГПК).
Водим от горното и в същия смисъл,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П. ЕГН **********,
чрез адв. А.Д. от САК, със съдебен адрес ***
срещу С.И.И. ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 72,
ал.1 от ЗС във вр. с §4в от ЗСПЗЗ, за осъждане на ответника да заплати
сумата 37 194.74 лева,
представляваща половината от увеличената стойност на поземлен имот с
идентификатор 11884.5964.345 по КККР одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012г.
на изп. директор на АГКК, вследствие на направени от праводателя на ищцата Г.П.А.
подобрения в имота.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д. №13439/ 2019г. по описа на СГС, I -7 състав, в
частта по предявения от Д.П.П. ЕГН ********** срещу С.И.И. ЕГН **********, отрицателен установителен иск с пр. основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде
признато, че ответника С.И.И., като
наследник на С.И.С.не е собственик на имот с идентификатор № 11884.5964.345 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК, за
с.Войнеговци, район Нови Искър, град София, терит. §4 ЗСПЗЗ, местност
“Прелозите”, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с площ на имота 876 кв.м., съседни имоти с
идентификатори: 11884.5964.194, 11884.5964.118, 11884.5964.346, 11884.5964.147.
ОСЪЖДА Д.П.П.
ЕГН **********, да заплати на С.И.И. ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1825
лв., разноски в производството пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок, а в
частта, в която има характер на определение в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ: