Решение по гр. дело №4616/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2866
Дата: 18 декември 2025 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20242120104616
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2866
гр. Бургас, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120104616 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Д. А. С. против И. Н. К., с
която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК за сумата от 1000 лева и за
сумата от 9000 лева, и двете суми главници по договори за заем, и евентуални осъдителни
искове по чл.55 от ЗЗД за същата сума (общо от 10 000 лева), получена без основание,
респективно на неосъществено и отпаднало основание.
В срока по чл.131 от ГПК не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете и моли съда да уважи главните
искове, респективно евентуалните искове и да му присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието като доказателство платежно нареждане от *** г. за сумата от
1000 лева с наредител Д. А. С. и получател на сумата И. Н. К., като в графата „основание за
превод“ е посочено „даване на заем със срок до *** г.“.
По делото е прието като доказателство преводно нареждане от *** г. за сумата от
9000 лева с наредител Д. А. С. и получател на сумата И. Н. К., като в графата „основание за
плащане“ е посочено „предоставяне на заем в срок до 31.01.2021 г.“
На *** г. ищецът подава срещу ответника заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като по него е образувано ч.гр. дело
№ ***/2024 г. по описа на БРС. На 15.02.2024 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 512 за сумата от 10 000 лева,
главница, дължима по договори за парични заеми от *** г. и от *** г., съответно – 1 000 лева
и 9 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от *** г. до окончателното й
плащане. Тъй като ответникът е уведомен за заповедта за изпълнение на основание чл.47,
ал.5 от ГПК, ищецът депозира искова молба по настоящото дело.
По доказателствата:
1
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два установителни иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност два осъдителни иска по чл.55 от ЗЗД за същата сума получена без
основание, респективно на неосъществено и отпаднало основание.
По установителните искове:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание – в този смисъл Решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2519/2014 г., III г. о.
Договорът за заем е реален договор, като се счита за сключен с предаването на вещта,
респективно на сумата – аргумент от чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Установи се, че между страните е сключен валиден договор за заем, по силата на
който сумата от 1000 лева е предадена на ответника заемател по банков път на *** г. именно
на основание „заем със срок до *** г.“, т.е. падежът на задължението е определен. Падежът
на задължението е настъпил, като в случая действа правилото „срокът кани вместо
кредитора“, но заемът не е върнат.
Установи се, че между страните е сключен валиден договор за заем, по силата на
който сумата от 9000 лева е предадена на ответника заемател по банков път на *** г. именно
на основание „заем в срок до 31.01.2021 г.“, т.е. падежът на задължението е определен.
Падежът на задължението е настъпил, като в случая действа правилото „срокът кани вместо
кредитора“, но заемът не е върнат.
Ето защо исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Тъй като са уважени главните искове, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждането на осъдителните искове за същите суми, които са предявени в условията на
евентуалност, поради което съдът не се произнася по тях.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които в заповедното
производство са в размер на 1500 лева (200 лева държавна такса и 1300 лева адвокатско
възнаграждение), а в исковото производство са 1510 лева (210 лева доплатена държавна
такса и 1300 лева адвокатско възнаграждение) и следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И. Н. К., ЕГН – **********, с последен
известен адрес гр. Б. ****, дължи на Д. А. С., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****,
следните суми: 1000 (хиляда) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
*** г.; 9000 (девет хиляди) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от ***
г.; законната лихва върху двете главници, считано от *** г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. Б. ****, да
заплати на Д. А. С., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, следните суми: 1500 (хиляда и
2
петстотин) лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС; 1510
(хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3