№ 225
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.250, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С разпореждане, постановено на 14.12.2020г. по НЧХД № 3040/2020г. по описа на
Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 105 състав, първостепенният съд на осн.
чл.250,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.5, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство по
делото.
Софийски градски съд е сезиран с жалба, депозирана от частния тъжител Г. Л. ХР., в
която се излагат твърдения, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото. В жалбата се инвокират доводи, че в тъжбата са изложени
достатъчно обстоятелства, описващи противоправното поведение на обвиняемата. Моли се
обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за
разглеждането му по същество.
В закрито заседание на 06.07.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
приел, че за изясняване на делото не е необходимо събирането на доказателства.
Частния тъжител Г. Л. ХР. пледира, че неправилно първостепенният съд е прекратил
наказателното производство. Сочи, че тъжбата покривала съдържанието, изискуемо
съгласно чл.81 от НПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото
върнато на СРС за разглеждане по същество.
Защитникът на обвиняемата -адв.Б., моли обжалваното разпореждане на СРС да бъде
потвърдено. Излага съображения, че правилно първостепенният съд е прекратил
наказателното производство, тъй като частна тъжба не отговаряла на изискванията на чл.81
от НПК. Твърди, че описаните в тъжбата деяния не са конкретизирани по време, място и
начин на извършване, което не позволявало подсъдимото лице да организира защитата си.
Обвиняемата Н.С.-Х.а поддържа заявеното от нейния защитник. В последната си
дума моли обжалвания първоинстанционен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК
1
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна, поради следните съображения:
Производството по НЧХД № 3040/2020г. по описа на Софийски Районен съд, НО,
105 с-в е образувано по частна тъжба от Г. Л. ХР. срещу Н.С.-Х.а за това, че тъжителят, на
посочените в тъжбата дати, не е успял да осъществи контакт с децата му. Посочено е в
тъжбата, че тези срещи с децата му е следвало да ги осъществи съгласно Решение №
127333/23.05.2017г., постановено по гр. дело №267/2017г. по описа на СРС, 92 с-в. В
тъжбата е дадена и правната квалификация на деянието-престъпление по чл.182,ал.2, вр. с
чл.26,ал.1 от НК.
С разпореждане от 13.04.2020г. СРС, постановено по НЧХД № 3040/2020г. по описа
на Софийски Районен съд, НО, 105 с-в, съдията-докладчик е оставил тъжбата без движение,
като е указал на тъжителя да уточни обстоятелства от предмета на делото, касателно лицето,
срещу което се предявява тъжбата, данни за същото, адрес, ЕГН и пр. Указано е също
тъжителя да посочи имената на лицата, с които е бил ограничен да се вижда, отношенията
между тях, на какво основание е бил определен режима на лични контакти, на кои
конкретни дати, часово време, място, и с какви действия/бездействия обвиняемото лице е
попречило на лични контакти.
Във връзка с това разпореждане тъжителят е направил уточнение с допълнителна
тъжба, в която посочва както данни за обвиняемото лице-име, адрес и ЕГН, така и данни за
децата му. В писменото допълнение Г.Х. е изложил фактически твърдения относно датите,
на които е следвало да осъществи контакт с децата си, включително и конкретния час на
срещите. Инвокират се и твърдения, че децата не са били предадени на посочените от него
дати от майката Н.С.-Х.а, в нарушение на съдебен акт, както и че режимът на лични срещи
между тъжителя и децата му е определен с определение № 127333/23.05.2017г., постановено
по гр. дело №267/2017г. по описа на СРС, 92 с-в.
С писменото уточнение тъжителят е представил и писмени документи, подкрепящи
неговите твърдения.
Независимо от така направеното уточнение на обстоятелствата, отнасящи се към
състава на престъплението по чл.182,ал.2 от НК, първостепенният съд, с две разпореждания
от 09.07.2020г. и 21.09.2020г., отново е оставил тъжбата без движение, приемайки, че
тъжителят не бил очертал рамката на обвинението, тъй като не бил посочил начинът, по
който обвиняемата на всяка дата била извършила престъплението.
Тъжителят, в изпълнение на указанията, дадени му с разпореждането от 09.07.2020г., е
депозирал отново писмено уточнение на тъжбата си, като за всяка дата е изложил
твърдения, с какви конкретни действия обвиняемата не е изпълнила съдебния акт.
На 14.12.2020г. по НЧХД № 3040/2020г. по описа на Софийски Районен съд –
Наказателна колегия, 105 състав, било постановено разпореждане от съдията-докладчик, с
което поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането от 21.09.2020г.,
производството по делото било прекратено.
Въззивният съдебен състав, след като взе предвид тъжбата и писмените уточнения, не
споделя доводите на първоинстанционния съд в насока, че тъжителят не е изпълнил
указанията му, тъй като намира същите в разпорежданията от 09.07.2020г. и 21.09.2020г. за
незаконосъобразно дадени.
Една от предвидените в чл.182,ал.2 от НК форми на изпълнителното деяние-
неизпълнение на съдебно решение, представлява формално престъпление /за разлика от
реализиране на другата форма на изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 НК-осуетяване на
изпълнение, когато се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде
изпълнено решението и става дума за резултатно престъпление/. Неизпълнението може да се
състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ
да осъществява лични контакти с него.
В тъжбата и уточненията към нея тъжителят излага фактически твърдения, че
обвиняемата Н.С.-Х.а не е изпълнила съдебен акт, а именно определение №
127333/23.05.2017г., постановено по гр. дело №267/2017г. по описа на СРС, 92 с-в, с което е
определен режимът на лични срещи между тъжителя и децата му, като на конкретни дати и
2
времеви диапазон, посочени в тъжбата и в писмените допълнения, не му е предала децата, за
да осъществи срещи с тях.
Така посочените от тъжителя Г.Х. в тъжбата и писмените допълнения към нея
фактически твърдения, според настоящият въззивен състав са напълно достатъчни да
опишат фактическия състав на престъплението по чл.182,ал.2 от НК, както и участието на
обвиняемата в неговото извършване, т.е. да очертаят в пълнота предмета на доказване по
делото.
Дали обвиняемата е осъществила твърдяното в тъжбата и писмените допълнения към
нея поведение и дали същото покрива състава на престъплението по чл.182,ал.2 от НК, е
въпрос по същество.
С оглед на изложеното, то настоящият въззивен съдебен състав намира за изцяло
незаконосъобразни изводите на съдията-докладчик за наличието на предпоставките по
чл.250,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.5, т.2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 3040/2020г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 105
състав .
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се върне
Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, постановено на 14.12.2020г. по НЧХД № 3040/2020г. по
описа на Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 105 състав, с което на осн.
чл.250,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по
делото.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд продължаване на съдопроизводствените
действия за разглеждането му по същество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3