№ 260045
град Първомай, 20.08.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година
със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 35 по описа на Съда за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 845 / 2020 година от 17.12.2020 година на Началника на Районно
управление - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на Н.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като управител на „Ефекс 2020“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, стопанисващ обект Клуб „FX“, на основание чл. 45, ал. 2 от Закон
за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В съдебно заседание Н.С.Т. чрез
процесуалния си представител адвокат К.В.Г. *** моли Наказателното
постановление да бъде отменено по подробно изложени в Жалбата и по съществото
на делото съображения; претендира разноски.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище рег.
№ 325000-618 / 08.02.2021 година моли да се остави Жалбата без уважение и да се
потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
основателна.
От фактическа
страна:
За времето от 23:00 часа на 24.10.2020
година до 06:00 часа на 25.10.2020 година полицаи от сектор
„Специализирани полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив В.М.К. (актосъставител)
и В.Д.К., инспектор при Детска
педагогическа стая, полицай от сектор „Криминална полиция“ при ІV РУ на МВР -
Пловдив Б.Д.А. по заповед на Директора на Областната дирекция извършват
специализирана полицейска операция по проверка на търговски обекти на
територията на община Първомай съвместно със служители в Регионалната здравна
инспекция и Българска агенция по безопасност на храните от град Пловдив.
Около 02:00 часа на 25.10.2020 година проверяващите
са на централния площад в град Първомай и посещават стопанисваното от „Ефекс
2020“ ООД - Първомай заведение „FX“, което функционира в този момент, и констатират деца без
придружители, едно от които С.М.М. на 17 години. Там е и един управителите на
търговеца – Н.С.Т..
Непълнолетните лица са поканени и
изведени извън заведението, пред което инспекторът при Детска педагогическа
стая им снема обяснения по случая, а В.К. разговаря със С., който казва, че е
сам в заведението и никой не го придружава, след което момчето се свързва баща
си М.Т.М. и той пристига на място.
На родителя е съставен акт за
установяване на административно нарушение по Закона за закрила на детето за
това, че синът му е без придружител и С. му е предадена с протокол.
На Н.С.Т. за това, че в качеството си на
управител на обекта е допуснал в него след 22:00 часа лице под 18 години, без
придружител, също е съставен в негово присъствие и връчен Акт за установяване
на административно нарушение серия (бланка серия АА № 974281), въз основа на
който е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема
за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на
въззивната инстанция в качеството на свидетел В.М.К., които се кредитират като
логични и последователни, частично от показанията на Д.С.С. и от приобщените по
надлежния по НПК ред писмени доказателства и административнонаказателна
преписка.
Не се кредитират показанията на Д.С. в
насока, че като пълнолетно лице е придружавал непълнолетния С., а намира твърденията
му за изказани с цел да оневинят противоправното поведение на жалбоподателя за
избягване на следващата му се административнонаказателна отговорност, защото на
тях, освен думите на актосъставителя, който е категоричен, че детето му е заявило,
че е само, противоречат и писмените обяснения на сина на М.М., в които момчето
сочи, че е било в заведението без родител или друго лице. В тази връзка за
изготвена специално за процеса Съдът намира и представената от защитата в
съдебно заседание декларация от името на М.М., че е упълномощил Д.С. да
придружава сина му в кафе-аперитив „FX“ от 22:00 часа на 24.10.2020 година до 06:00 часа на 25.10.2020
година. Този частен свидетелстващ документ не се взема предвид и поради обстоятелството,
че като писмено доказателствено средство не е изготвен съгласно указания в НПК
ред.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че на 25.10.2020 година жалбоподателят виновно нарушава императивни
правила по Закона за закрила на детето, но въпреки това процесното Наказателно
постановление № 845 / 2020 година от 17.12.2020 година следва да се отмени като
незаконосъобразно.
От правна
страна:
В обстоятелствената част на Наказателното
постановление е описано, че Н.С.Т. „...на 25.10.2020г., около 02.00 часа в гр.
Първомай, ул. „Княз Борис І“ № 1Б, в нощен клуб „FX“, в качеството на управител, е допуснал
детето- С.М.М. на 17- годишна възраст, между 22:00ч.-06:00ч., в нарушение на
чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, поради което и на основание
чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето,…“, след което следва диспозитив на
кого и в какъв размер се налага глобата.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закон
за закрила на детето визира: Който
допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в
нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от
2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от
5000 до 8000 лв.
Законовият текст съдържа в себе си както
задължителното правило на поведение (в случая – дължимо действие за недопускане
на деца в определен времеви диапазон, ако не са изпълнение определени условия),
така следващата се за нарушението на императива санкция. Но това не може да е
основание в разрез с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН наказващият
орган да не посочи виновно нарушената законова разпоредба в акта си а, видно от
самото Наказателно постановление, това не е сторено.
Същевременно не спазено и условието на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на обстоятелствата на нарушението –
механично е пренесено от текста на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на
детето, че жалбоподателят допуска С.М.М. в заведението си между 22:00 и 06:00
часа в нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона. Само че упоменатите
текстове предвиждат три различни хипотези: 1) придружаване на детето на
обществени места от полагащите за него грижи лица след определен час, ако то не
е навършило 14-годишна възраст; 2) придружаване на детето на обществени места
от полагащите за него грижи лица след друг час, ако е навършило 14-годишна
възраст (чл. 8, ал. 3); 3) при невъзможност на полагащите за детето грижи лица
да го придружат при посещение на обществени места – осигуряване на дееспособен
придружител за целта след определен час, ако то е навършило 14-годишна възраст
(чл. 8, ал. 4). Отчита се, че е посочено от наказващия орган, че момичето е на 17
години, но не може по пътя на формалната логика да се прави умозаключение кое
точно условие на ал. 3 и/или на ал. 4 от чл. 8 на Закона за закрила на детето
не е изпълнено, обуславящо отговорността на дееца по чл. 45, ал. 2 от Закона.
Всеки от визираните процесуални пропуски
е съществен, защото ограничава правото на субекта, посочен като нарушител, да
разбере какво точно и защо му се вменява в отговорност, за да организира
адекватна защита на правата си, и представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора по разпоредбите
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна дирекция на
МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият орган Районно
управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска
защита, като в съответствие с текстовете на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 / 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимата
сумата следва да в размер на 370,00 лева, тъй като настоящият състав намира, че
платеното от Н.С.Т. на адвокат К.В.Г. възнаграждение от 500,00 лева е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Платените от бюджета на Районен съд -
Първомай разноски в размер на 20,00 лева за явяване на свидетел в съдебно
заседание на основание чл. 189, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН остават
за сметка на държавата.
Мотивиран от посоченото и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 845 / 2020 година от 17.12.2020 година на Началника
на Районно управление - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив, с
което на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, като управител на „Ефекс 2020“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, стопанисващ обект Клуб „FX“, на основание чл. 45, ал. 2 от Закон
за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Осъжда
Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 370 (триста
и седемдесет) лева – разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ