№ 34339
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110125608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Намира искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в
исковата молба задачи за относимо и допустимо, поради което същото следва да бъде
уважено.
Доказателственото искане на ответника ОД на МВР - Б-с следва да се остави без
уважение, тъй като исканите документи са представени от ответника Министерство на
вътрешните работи.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ОД на МВР - Б-с по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответникът Министерство на вътрешните работи да представи заверени преписи
на цитираните в исковата молба заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне
на размера на левовата равностойност на храна за служителите в МВР, издадени за
процесния период, доколкото такива вече са представени с отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 01.10. 2024 г. от 15 20
часа, за когато да се призоват страните.
НАЗНАЧАВА Виолета Стоянова, ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение 300 лв. вносими от
бюджета на съда.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозираните от ответниците отговори на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са от П. П. М. против Министерство на вътрешните работи и в условия на
евентуалност против ОД на МВР - Б-с евентуално съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 5340 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2024 г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД
за сумата от 810 лева, представляваща обезщетение за забава върху вземанията, считано от
датата, на която съответното месечно вземане е станало изискуемо, до датата на предявяване
на исковете - 07.05.2024 г.
Ищецът твърди, че със заповед № 8121к-20367/05.11.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи, бил назначен за държавен служител, на длъжност „старши експерт
(ОМП)“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване“ на отдел
„Административен“ при Областна дирекция на МВР - Б-с. Сочи, че разпоредбата на чл. 181,
ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т .2
ЗМВР, какъвто е бил той и като такъв имал право да получава ежемесечно левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че за процесния период не е
предоставяна храна в натура, нито пък е изплащана нейната левова равностойност, дължима
по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Министерство на вътрешните работи, с който оспорва исковете. Не оспорва твърдението, че
страните били обвързани от валидно служебно правоотношение през исковия период по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, по силата на което ищецът заемал посочената длъжност. Излага, че
статутът на ищеца бил уреден със ЗДСл, в който не се предвиждало предоставянето на
безплатна храна или левовата й равностойност. Позовава се на анализ на законодателството
в тази връзка от 1991 г. насетне, в т.ч. последното изменение на нормата на чл. 142, ал. 4
ЗМВР. Признава, че през исковия период не е заплащал отделно на ищеца левова
равностойност за храна, но твърди, че не дължи отделно плащане, тъй като определената на
ищеца основна заплата включвала тази равностойност по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, предвид
нормата на § 69, ал. 6, вр. ал. 1, вр. § 86 ПЗР ЗИДЗМВР. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
евентуалния ответник ОД на МВР - Б-с, с който оспорва иска. Оспорва да е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове по съображения, че органа по назначаване
на държавните служители е МВР. Не оспорва твърденията за наличие на служебно
правоотношение между страните и положения труд от ищцата. Твърдят, че ищеца е
служител от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл,
правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови препратки,
поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията с ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че за
процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска по чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже
в кумулативност следните предпоставки: съществуване на служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен
служител, както и размера на левовата равностойност на храната.
В тежест на ответника и при доказване на горното е да докаже, че е заплатил на
2
ищеца левовата равностойност на храната.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3