№ 670
гр. Варна, 08.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000501 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
С. К. С., представляван от адв. П. П. срещу решение № 333/08.08.2025г.,
постановено по търг. дело № 205/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивника осъдителни искове срещу
„АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД- гр. Варна, с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3-то, във вр. с чл. 87, ал. 2, предл. 3 и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата 31 810лв.,
представляваща платено възнаграждение по договор № 7106 от 09.09.2022г. за
изработка на контейнери към офертно предложение № 253892 от 09.09.2022г.,
сключен между Г. Л. Х., ЕГН **********, в качеството му на възложител, и
„АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на изпълнител,
подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за даването й
предвид развалянето на договора от страна на възложителя; сумата 1 590.50
лв., представляваща договорена в чл.12.4 неустойка за забавено изпълнение,
които вземания са придобити от ищеца С. К. С., ЕГН **********, по силата на
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.01.2024г.,
сключен с предходния кредитор – цедент Г. Л. Х., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.01.2024 г. до окончателното им плащане.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност
1
на обжалваното решение.
Сочат се следните съображения и доводи:
Твърди се, че ответникът не е изпълнил своето задължение по договора
за изработка в срок до 19.01.2023 г., поради което е неизправна страна по
правоотношението. Именно поради неизправността на насрещната страна е
упражнено правото на разваляне на договорната връзка, като това е станало с
отправено извънсъдебно волеизявление, получено от ответника на
24.01.2024г. Неоснователно съдът е възприел, че предметът на възложената
работа е изработен в срок от ответника, а изработване въобще липсва.
Жалбоподателят се противопоставя и срещу правилността на изводите на
първата инстанция, че е налице изпълнение на договора и съответно приемане
на възложената работа, която е годна и извършена съобразно договореното,
респ. че вземането по договора за цесия от 29.01.2024 г., с което се легитимира
ищецът в производството, е несъществуващо. Сочат се съществени
процесуални нарушения на първата инстанция, която е оставила без уважение
направени от страната относими и допустими доказателствени искания. По
нататък се твърди, че извършените действия към 14.02.2024 г. и 15.02.2024 г.,
изразяващи се в подписване на декларация за оттегляне на пълномощно на Г.
Х. към ищеца и подписване на пълномощно към неговата майка М.Х. са
невалидни и не са произвели действие, защото да осъществени от лице, което
към тази дата не е могло да разбира свойството и значението на постъпките
си, в резултат на психично заболяване. Отделно от това, според въззивника,
нотариалните действия по заверка на двата документа се определят като
нищожни, а оттук се извлича довод, че извършените от М.Х. действия по
приемане на изработеното по договора не обвързват страните по същия.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решение и уважаване на исковете,
с присъждане на сторените в производството разноски.
Направени са искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Съдебният състав констатира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при
наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част, поради
което е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и
2
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
В срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба и се
иска същата да се остави без уважение. Споделят се изводите на първата
инстанция обективирани в обжалваното решение. Твърди се, че ответната
страна, изпълнител по договора, е изправна страна по правоотношението, като
е изработила поръчания един брой контейнер. На 18.01.2023 г. е организиран
транспорт и доставка на вещта, който е отказан от Г. Х. и е поискано
получаването на изработеното да се отсрочи. Набляга на обстоятелството, че
дължимите престации по изработка и доставка са различни по същество.
Изпълнителят е изпълнил задължението си в срока по договора, който изтича
на 03.01.2023 година, а още на следващия ден е издал проформа фактура за
дължимото окончателно плащане, при такава хипотеза не може да се приеме
наличието на забава от негова страна. Моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението, като претендира съдебно- деловодни разноски
за въззивна инстанция.
С въззивната жалба са направени следните искания по събиране на
доказателства: да бъде изискана справка от НЗОК, от която да е видно дали и
къде е бил настанен за лечение Г. Л. Х. за период от 01.02.2024 г. до 01.03.2024
г.; да се допусне СМЕ; да се допуснат гласни доказателства; да се изиска ЧНД
№ 6/2024 г. по описа на РС– Генерал Тошево. Въззивникът твърди
допустимост на тези искания поради нарушаване на процесуалните правила
от първата инстанция.
С исканията се цели доказване на възраженията на страната, че
извършените действия от 14.02.2024г. по подписване на декларация за
оттегляне на пълномощно към ищеца и подписване на пълномощно към М.Х.,
извършени от Г. Х., са невалидни, извършени от лице, което не е могло да
разбира свойството и значението на сторените действия. Тези доказателствени
искания са отправени и пред първата инстанция (молба от 03.06.2025г.,
уточнена с молба от 26.06.2025г.). Докладът на първата инстанция е допълнен
с определение № 835/04.06.2025 г.
Нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния
съд по събиране на доказателства ще е налице, когато страната е поискала
събиране на дадено допустимо и относимо доказателство в предвидените
3
преклузивни срокове (чл. 146, ал. 2 ГПК, чл. 147 ГПК), но съдът е отказал да
го допусне.
При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила
или необоснованост на фактическите констатации, въззивният съд е длъжен
да обсъди въз основа въведените в жалбата оплаквания, всички събрани
относими и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към
която да приложи относимите материалноправни норми. Формално
проявление на изпълнението на тия процесуални задължения е излагането на
собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване.
Ищецът се позовава неизпълнение в срок от ответника на договор за
изработка на контейнер. Обосновава легитимацията си по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 29.01.2024 г., по който възложителят по договора
за изработка му е прехвърлил вземанията си по договора спрямо изпълнителя,
като на 19.01.2024 г. е упражнил правото си да развали извънсъдебно
договорната връзка. Претендира заплащане на паричните суми, получени от
ответната страна на отпаднало основание, както и договорена между страните
по договора неустойка. Наведеното впоследствие възражение за
унищожаемост на действията на цедента по оттегляне на пълномощното към
ищеца от 14.02.2024 г. и по упълномощаване от 15.02.2024 г., не засягат
неговите права, придобити по договора за цесия. Отделно от това, доколкото
възражението за унищожаемост на договора е процесуално средство със
защитен характер, то е предоставено в полза на ответника по иска за
изпълнение на унищожаем договор- чл. 32, ал. 3 ЗЗД, каквато хипотеза не е
налице. Исканията на С. К. С. правилно са оставени без уважение от окръжния
съд, който не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при
отказа да бъдат допуснати.
Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, съдът намира, че не се налага служебно събиране на доказателства
или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия
за доказване на релевантни факти и обстоятелства, свързани с приложение на
императивни правни норми.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, с призоваване на страните, на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК.
4
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII – ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. К. С., представляван от
адв. П. П. срещу решение № 333/08.08.2025г., постановено по търг. дело №
205/2025г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника:
за изискване на справка от НЗОК; за допускане на съдебно- медицинска
експертиза; за допускане на гласни доказателства, и за изискване на ЧНД №
6/2024 г. по описа на РС– гр. Генерал Тошево, като неоснователни.
НАСРОЧВА в.т.д. № 501/2025г. по описа на ВнАпС, ТО, за разглеждане
в открито съдебно заседание на 04.02.2026г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5