№ 10634
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищцата Н. В. Х. е предявила осъдителен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против П.Р.Б, за това, че вследствие на образувано и водено
срещу ищцата наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по
НОХД № ****., влязла в сила на 12.04.2017г., същата е претърпяла неимуществени
вреди и преживяла страдания, като претендира обезщетение в размер на 5000лв., ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
12.04.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата твърди, че през 2016г. СРП е образувала досъдебно производство № ЗМК
1856/2016г. по описа на 01 РУ-СДВР гр. София, пр.пр. № 13466/2016г. Срещу ищцата
било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 207, ал.
2, вр. ал. 1 НК, което било предявено на 06.10.2016г. и по отношение на нея била взета
мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че на 22.11.2016г. СРП била внесла
обвинителен акт срещу нея по която било образувано НОХД № ****. по описа на СРС,
НО, 135 с-в. Твърди, че съдът се е произнесъл с присъда № **** от 27.03.2017г. с която
подсъдимата била оправдана като същата не била протестирана и влязла в сила на
12.04.2017г. Сочи, че през периода на провеждане на наказателното производство от 6
месеца и 6 дни е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно
напрежение от воденото разследване, което се било отразило на физическото и
психическото състояние.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника –
П.Р.Б, в който намира искът за неоснователен. Твърди, че вредите не били в пряка и
непосредствена връзка с обвинението. В условията на евентуалност оспорва размера на
претърпените вреди.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщените по делото материали по ДП № 1856/2016г. по пр.пр. №
13466/2016 г. на СРП се установява, че с постановление от 29.09.2016г. ищцата е
привлечена като обвиняем за престъпление по чл.207, ал.2, вр. ал.1 НК, като е взета
мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е предявено на ищцата на
06.10.2016г., след което на същата дата е разпитана в качеството на обвиняем.
От приобщеното НОХД № ****. по описа на СРС, 135 състав, се установява, че с
обвинителен акт вх.№ ***г. при СРС, е образувано НОХД ****., като ищцата е
привлечена към наказателна отговорност и предадена на съд за престъпление по
чл.207, ал.2, вр. ал.1 НК, за което се предвижда наказание глоба от 100 до 300лв. Пред
СРС, с разпореждане от 29.11.2016г. делото е насрочено за предварително изслушване
на 06.02.2017г., като съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение „подписка“.
Първото с.з. е било отложено с оглед желание на ищцата да възстанови сумата и
производството да премине по реда на чл.218б НК, като делото е било отложено за
27.03.2017г., на което заседание след представяне на вносна бележка по сметка на СРС,
с която на пострадалата са възстановени вреди от деянието, производството е
преминало по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК (подсъдимата
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт),
като доколкото са били налице предпоставките по чл.218б, ал.1 НК, съдът произнася
присъда № ****/27.03.2017г., с която признава подсъдимата за невиновна, поради
което е оправдана за престъплението по чл.207, ал.2 вр. ал.1 НК на основание чл.304
НПК вр. чл.218б, ал.1, НК. Присъдата е влязла в законна сила на 12.04.2017г.
Според показанията на разпитаната по делото св. София Х., ценени по реда на
чл.172 ГПК, доколкото свидетелката е майка на ищцата, се установява, че вследствие
на производството ищцата получила паник-атаки, производството се отразила
негативно на социалния живот на ищцата, нямала приятели, всички се отдръпнали от
тях, постоянно била болна, не ходила на работа и пиела антидепресанти.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
2
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна отговорност, която се носи
винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Същите се свеждат
до това на ищцата да е било повдигнато обвинение от П.Р.,Б. (носител на пасивна
материалноправна легитимация съобр. Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по
тълк. дело № 5 от 2013 г., ОСГК на ВКС) за извършено от престъпление, същата да е
оправдана с влязла в сила присъда, или образуваното наказателно производство да е
било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано, както и че като последица от повдигнатото
незаконно обвинение, ищцата е претърпяла имуществени, съответно неимуществени
вреди, вкл. размерът на същите.
От приобщеното НОХД № ****. по описа на СРС, 135 състав, се установява, че
присъда № ****/27.03.2017г., ищцата е призната за невиновна за престъплението по
чл.207, ал.2 вр. ал.1 НК на основание чл.304 НПК вр. чл.218б, ал.1, НК, т.е. поради
това че в хода на образуваното след внасяне на обвинителния акт дело е възстановила
предмета на престъплението, за което се е признала за виновна по реда на съкратеното
съдебно следствие. Следователно деянието е извършено от ищцата. Деянието, за което
е била обвинена с обвинителен акт е престъпление, но с оглед възстановяване
предмета на престъплението от ищцата, след като е признала обвинението, в хода на
делото е приложена разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК. В случая отговорността на
Държавата не може да бъде ангажирана, защото е приложима специалната разпоредба
на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, която представлява доразвитие на общия правен принцип, че
никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съгласно
чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. Доколкото ищцата е извършила противоправно
деяние, съставляващо престъпление, признала е обстоятелствата около извършеното
деяние, но едва в хода на съдебното производство е възстановила предмета на
престъплението, поради което е приложена разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК,
съответно е оправдана, но във връзка с чл.218б, ал.1 НК, то се налага се изводът, че
поведението на ищцата е единствената причина за увреждането. Поради това
ответникът не носи отговорност.
Ръководейки се от изложените съображения, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. В. Х., ЕГН: **********,
гр.София, *****, против П.Р.,Б. осъдителен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане
ответника да заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
3
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на незаконно обвинение, за
което е била оправдана с присъда № ****/27.03.2017г. по НОХД № ****. по описа на
СРС, 135 състав, ведно със законната лихва от 12.04.2017г. до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок, считано от
връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4