Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С., 21.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 217 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 193 от 22.12.2020 год. по гр.д. № 442/2020 год. на РС-Самоков са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу М.И.Б. *** за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответницата за следните суми: 5 285,69 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. -30.11.2018 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. „С.“, бл. 12, вх. А, ет. 10, ап. 30 с абонатен номер 092105, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 849,20 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 год. до 16.01.2020 год.; сумата 23,88 лева за дялово разпределение за периода м. май 2016 год. – м. ноември 2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2020 год. до окончателното изплащане, както и за сумата 2,60 лева – мораторна лихва върху дължимата сума – главница за дялово разпределение за периода 31.01.2017 год. – 16.01.2020 год., като неоснователни. С решението ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 800 лева, представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон
и на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението изцяло и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответницата оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 442/2020 год. по описа на РС-Самоков е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против М.Б., в която ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за посочените по-горе суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 233/2020 год. по описа на РС-Самоков. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 27.01.2020 год. пред СРС.
С разпореждане от 18.05.2020 год., постановено по ч.гр.д. №233/2020 год. по описа на РС-Самоков е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б. е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. „С.“, бл. 12, вх. А, ет. 10, ап. 30 с абонатен номер 092105, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми.
Ответницата възразява срещу предявените искове с довода, че през процесния период не е била потребител на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, тъй като не е ползвала обекта. Сочи, че през този период е имало спор с трето лице относно собствеността върху имота, като същият е бил във владение на трети лица С.У. и И. У.а, като последните са живели в него през този период.
Ответницата се легитимира като собственик на топлоснабдения имот с н.а. 13, дело 198/2009 год. на нотариус с район на действие СРС.
С решение 65 от 13.07.2018 год. по гр.д. № 2424/2017 год. на ВКС на РБ е отменено решение по гр.д. 13117/2015 год. по описа на СГС и вместо него е признато за установено по отношение на И. Н.У.а и С.В.У., че М.И.Б. е собственик на недвижим имот – апартамент № 30, находящ се в гр. С., жк. „С.“, бл. 12, вх. А, ет. 10, като ответниците са осъдени да й предадат владението върху описания имот, на основание чл. 108 от ЗС. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил констативен нотариален акт № 117, том I, рег. № 1259, дело № 11/27.03.2013 год. на нотариус рег. № 263, с който ответниците са се легитимирали като собственици на имота, на основание изтекла придобивна давност.
С протокол от 27.11.2018 год. по изп. дело № 20189230400163 по описа на ЧСИ рег. № 923 на Нотариалната камара взискателката М.Б. е въведена във владение на процесния имот, въз основа на издадения изпълнителен лист по посоченото дело.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният
установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на
ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй като при успешно
проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422
от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете са с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Установи се от събраните по делото доказателства, че през процесния период като собственици на процесното жилище по силата на отменения констативен нотариален акт са се легитимирали третите лица И. Н.У.а и С.В.У. /н.а. № 117, том I, рег. № 1259, дело № 11/27.03.2013 год./, като имотът се е ползвал и владял от същите, които са били потребители на доставяната топлинна енергия през същия период. По време на висящността на спора фактически ползватели на имота са били именно третите лица, за които е съществувало задължението да заплащат дължимите суми за консумираната топлинна енергия. Ответницата не е ползвала или обитавала процесния топлоснабден имот от датата на подаване на исковата молба на 25.04.2012 год. до извършения въвод във владение въз основа на решението на ВКС на РБ на 27.11.2018 год. С оглед това основателно се явява и възражението на ответницата, че през процесния период не е била потребител на топлинна енергия в описания по-горе топлоснабден имот.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Съгласно утвърдената съдебна практика – решение № 35/21.02.2014 год. по гр.д. № 3184/2013 год. на ВКС, III г.о. и др. „потребител“ на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно право или по силата на облигационно право на ползване. Установи се от събраните по делото доказателства, че трети лица са се легитимирали като собственици на процесния имот през процесния имот и реално за потребявали доставяната в него топлинна енергия, поради което ползватели, респ. задължени лица по договора за продажба на топлинна енергия при общи условия са тези собственици съгласно издадения нотариален акт, които са и негови ползватели. Не се установи ответницата да е ползвала имота през същия период, поради което не може да е приеме, че е потребител на топлинна енергия в посочения обект.
След като през процесния период ответницата не се е легитимирала като собственик или потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд за неоснователност на исковете, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 800 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193 от 22.12.2020 год. по гр.д. № 442/2020 год. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на М.И.Б. ЕГН ********** *** сумата 800 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.