РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520103378 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищецът В. В. С. твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 18.04.2018 г. въз
основа на решение № 562/05.04.2018 г., постановено по ГД № 8836/2017 г. на РС-Русе,
е осъден да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД парични
задължения в общ размер 650 лева, представляващи присъдени съдебни разноски по
делото.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист, за принудително събиране на
дължимите суми, ответникът образувал изп. дело № 20188330400302 по описа на ЧСИ
Венцислав Маринов, рег.№ 833, с район на действие ОС-Русе. Молбата за образуване
на изп.дело била депозирана на 26.04.2018 г., на която дата на ищеца била изпратена
покана за доброволно изпълнение на посоченото задължение, получена на 08.05.2018 г.
от неговата майка Милка Радева.
На 08.05.2018 г. като взискател била присъединена и ТД на НАП - Варна, офис
Русе. Последното изпълнително действие от страна на взискателя било от същата дата.
След образуването на изпълнителното дело, в рамките на две години не били искани
изпълнителни действия от взискателя, нито такива били предприемани от ЧСИ
Венцислав Маринов. След изтичането на две години от последното изп. действие от
08.05.2018 г. и при съобразяване действието на Закон за мерките и действията по време
1
на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., с Постановление на съдебния изпълнител № 3765/14.08.2020 г., влязло в сила на
02.09.2020 г., производството по изпълнителното дело било прекратено на основание
чл. 483, ал. 1, т. 8 ГПК.
През м.април 2025 г. ответното дружество изтеглило процесния изпълнителен
лист и на 24.04.2025 г., въз основа на същия, образувал изп.дело № 20258330400442 по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов, по което започнали изпълнителни действия против
ищеца, като на 28.04.2025 г. била вписана възбрана върху негов недвижим имот,
подробно описан в ИМ.
В. С. счита, че в случая правото на принудително изпълнение на вземането на
ответното дружество се е погасило най-рано на 08.05.2023 г. или най-късно на
04.07.2023 г., предвид необходимостта от съобразяване на времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., през което давност не е текла, на основание ЗМДВИП, с което отпаднала
и възможността за осъществяването му по принудителен ред. Към момента на
образуване на второто изп. дело с № 20258330400442 по описа на ЧСИ Венцислав
Маринов, правото на визскателя да пристъпи към принудително събиране на вземането
си било вече погасено по давност.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
правото на принудително изпълнение на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" ЕАД срещу В. В. С. е погасено, поради изтекла петгодишна давност за сумата
650 лева, представляваща присъдени разноски по ГД № 8836 по описа за 2017 г. на РС-
Русе, за която е издаден изп.лист от 18.04.2018 г. Претендира и направените в
производството разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на претенцията. Твърди, че давностният срок е бил прекъснат с
молбата за образуване на ИД № 20258330400442, с която е поискано налагане на
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот преди да са изтекли пет години
от прекратяване на предходното ИД и от прекъсването е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който не е бил изтекъл към датата на депозиране на
исковата молба по настоящото дело. Позовава се на т.3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по ТД
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което бил даден отговор, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изп. дело, по което е настъпила
перемпция. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не
преграждало възможността да се иска принудително изпълнение, не засягало
приключилите изпълнителни способи, не настъпвало докато посочен изпълнителен
способ бива реализиран, не се съотнасяло към основанието по чл.116, б. “в“ ЗЗД, не
следвало да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и
следвало да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни
2
действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл.433, ал.1, т.5
ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишавал от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за
вземането, не се лишавал и от възможността да прекъсне давността, като поиска
изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК била в
друго. Взискателят губел възможност да събере от имуществото на длъжника вече
направените разноски по перемираното дело, губел наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията била процесуален институт,
при който санкцията засягала конкретното процесуално правоотношение, но не и
субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително
изпълнение, който от своя страна дължал подчинение на изпълнителния лист. Ето
защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставяло началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният
изпълнител продължавал да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния
лист, който бил в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение
имало искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи
чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсвала, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността
дори и по перемирано дело, защото той не можел да извърши сам изпълнителното
действие. Образуването на изп. дело било задължение на съдебния изпълнител, чието
изпълнение или неизпълнение не било обуславящо за материалноправния ефект от
действието на кредитора (а в настоящия случай следвало да бъде съобразено, че ново
ИД дори било образувано).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на гр.д.№ 8836 по описа за 2017 г. на РС-Русе, по което в полза на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е издаден изпълнителен лист срещу В. С. за
заплащане на сумите: 325 лв. разноски по същото дело и 325 лв. разноски по ч.гр.д.№
3
7412/2017 г. по описа на РС-Русе.
По същество се твърди юридически факт от категорията на юридическите
събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД,
за вземане, установено със съдебно решение. Обективно давностният срок тече след
влизане в сила на съдебния акт, поради което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е и основателен.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д.№ 8836/2017 г. по описа на
РС-Русе, по молба на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, на 26.04.2018 г. е
образувано изп.дело № 302/2018 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№ 833 и
район на действие ОС-Русе. В самата молба за образуване на изпълнително дело е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия.
С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е наложил запори
върху трудовото възнаграждение и установените банкови сметки на длъжника.
На 08.05.2018 г. В. С., чрез майка си, е получил покана за доброволно
изпълнение.
С Постановление № 3765 от 14.08.2020 г., в сила на 02.09.2020 г., ЧСИ
прекратява производството по горното изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Оригиналът на процесния изп.лист срещу ищеца е върнат на ЗЕАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп” на 24.04.2025 г., като на същата дата, въз основа на него е образувано
ново изп.дело под № 442/2025 г. по описа на същия ЧСИ – Венцислав Маринов. С
разпореждането за образуването му са предприети и конкретни изпълнителни
действия – вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Спрямо ищеца за вземането, за което е издаден изп.лист по гр.д.№ 8836/2017 г.
по описа на РС-Русе, се прилага общата 5-годишна погасителна давност (чл.117, ал.2 от
33Д). Срокът на погасителната давност за процесното вземане е бил прекъснат на
26.04.2018 г. с подаване на молбата за образуване на ИД № 302/2018 г. по описа на
ЧСИ Венцислав Георгиев, съдържаща искане за прилагане на годен изпълнителен
способ. По отношение на давността и нейното спиране и прекъсване, ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК сочи определени изпълнителни
действия, имащи пряко отражение върху давностния срок и урежда въпроса занапред,
след датата на постановяването му. С постановяване на цитираното ТР съдебната
практика приема, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, която не се спира. Даденото в него разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, приключили преди това.
Съгласно ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК,
4
настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните
правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на
признатото субективно материално право, нито на правото на принудително
изпълнение.
От изложените пo-горе факти е видно, че по образуваното изпълнително дело №
302/2018 г. на ЧСИ Венцислав Маринов единственото изпълнително действие,
прекъснало давността, е извършено на датата на образуването му - 26.04.2018 г. с
налагането на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника.
След това, до образуването на новото изпълнително дело на 24.04.2025 г. под № 442 по
описа на същия ЧСИ /почти седем години/, изпълнителни действия не са
предприемани. Ето защо, при съобразяване на постановеното в ТР № 2 от 2015 г. и ТР
№ 2 от 2024 г., както и на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, погасителната давност е изтекла още през м.06.2023 г.
Новото изпълнително дело е образувано от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”
година десет месеца по-късно, когато правото на принудително изпълнение срещу
длъжника вече е било погасено. Между предприетите изпълнителни действия по
първото изпълнително дело, до образуването на второто изп.дело, е изминал срок по-
дълъг от пет години, поради което следва да се приеме, че самото изпълняемо право на
ответника-взискател е погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
деловодни разноски, каквито се претендират в общ размер от 603 лв., съгласно
представен списък по чл.80 ГПК - заплатени държавна такса, такси за снабдяване с
преписи от изп.дела и за снабдяване със заверен препис от обезпечителната заповед.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и искане за намаляването му до законоустановения минимум.
Съдът, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на ищеца правни действия, намира, че претендираното
адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано на 400 лв., съгласно минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение
5
на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, пл.»Позитано» 5, че правото
му на принудително изпълнение по отношение на В. В. С., с ЕГН **********, за
сумата от 650 лв. – присъдени разноски, предмет на изпълнителен лист от 18.04.2018
г., издаден по гр.д.№ 8836/2017 г. по описа на РС-Русе, за което е образувано изп.д.№
442/2025 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№ 833 и район на действие ОС
Русе, е погасено по давност.
ОСЪЖДА „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
пл.»Позитано» 5, да заплати на В. В. С., с ЕГН **********, 503 лв. деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6