Р Е Ш Е Н И Е
№4308/26.10.2017г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
септември,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
11204 по
описа на Варненски районен съд за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх. № 48219 от 17.9.2016 г. от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Г. Б., чрез пълномощник срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К. П., с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4681.74 лева, от които: 3968.95 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода месец април 2013 г. – месец април 2015 г., 588.40 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.05.2013 г. – 27.04.2016 г., 105.36
лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода месец
април 2013 г. – месец април 2015 г. и 19.03 лева, представляваща лихва за
забава за периода 31.05.2013 г. – 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. №
7946 по описа на ВРС за 2016 год. е издадена Заповед № 3905/ 12.07.2016 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и
направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като ответното дружество „М.“ ЕООД е потребител на топлинна енергия
за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Твърди, че за
процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение №
ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-013/06.03.2003 г. на ДКЕВР, както и
ОУ, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на
решението. Твърди
се, че в изпълнение на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 138б от ЗЕ) сградата –
етажна собственост, в която се намира имота на ответната страна е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.“
ООД. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от „Б.Б.“ ООД (извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата), на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ответникът - „М.“ ЕООД, чрез
процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като
ги оспорва по размер. Релевира
възражение за погасяване на част от вземането по давност. Твърди се, че е
извършено плащане на сумата от 3906.07 лева. Отправя искане за отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се и
направените съдебно – деловодни разноски.
Третото
лице – помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
заявление вх. № 35864/ 07.07.2016 год. по ч. гр. д. № 7946 по описа на
Варненски районен съд за 2016 год. е издадена Заповед № 3905/ 12.07.2016 год.,
по силата на която е разпоредено длъжникът „М.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Б. сумата от 4074.31 лева - главница, дължима за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за толоснабден имот, находящ се в
гр.С., 10001 общ.С., ул. *” № *, ет.*, ап.*, код на платеца *, за периода от
м.април 2013 год. до м.април 2105 год., 607.43
лева - лихва от 31.05.2013 г. до
27.04.2016 г., законната лихва върху
главницата от 26.05.2106 г. до изплащане на вземането, както и сумата 93.63 лева разноски по делото,
представляващи заплатена държавна такса.
Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства:
дължима сума за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
толоснабден имот, находящ се в гр.С., 10001 общ.С., ул. *” № *, ет.*, ап.*, код
на платеца *, за периода от м.април 2013 год. до м.април 2105 год.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год., „М.“ ЕООД е собственик на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ул. „*“ № *.
От представените по делото заявление от
21.05.2005 год. молба вх. № 2010/ 22.07.2005 год., протокол от 25.09.2002 год.,
договор за продажба на топлинна енергия № * – *, сградата, в която се намира
процесния обект е топлофицирана.
Приобщена към
доказателствения материал по делото са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ АД.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е договор № 2116/ 27.09.2002 год., сключен с „Б.Б.“ ООД, с предмет
доставка на услугата „топлинно счетоводство“ по отношение на жилищна сграда,
находяща се в гр. С., ул. „*“ № *.
От заключението
на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че начисляваната на
ответника топлинна енергия е отчитана правилно, количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е начислено правилно, правилно е направено
дяловото разпределение на топлинната енергия в етажната собственост, дължимите
суми са начислени правилно, по утвърдени от ДКЕВР цени за
съответния период.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като компетентно
и обективно дадено, се установява, че точният размер на дължимата сума от ответника за процесния период е 3968.95 лева
– главница и 588.40 лева – лихва. От страна на длъжника е извършено плащане за сумата от 3906.07 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидни облигационни
отношения, по които е изправна страна (т. е. доставка на
посоченото във фактурите количество ел. енергия) и от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на
търсената сума.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в т. ч. и погасяване
на задължението.
За успешното провеждане на предявения
установителен иск, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, предоставяне на топлинна енергия на адреса в посочените количества
за посочения период, както и размера на дължимите плащания по тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт (плащане, давност).
В настоящата хипотеза, от представените
по делото писмени доказателства (НА и удостоверения за наследници), се
установява, че през наведения от ищеца период, ответникът е собственик на
процесния имот.
Предвид, безспорните данни за
топлофициране на процесния обект, то следва да се приеме, че ответникът е
потребител на топлинни услуги, по смисъла на легалната дефиниция на пар. 1, т. 42
от ДР на ЗЕ. В този смисъл същият естрана по договорно правоотношение за
доставяне на топлинна енергия и е обвързан от Общите условия на ищцовото
дружество.
От изготвените СТЕ се установи, че
сградата е с централно топлоснабдяване, като няма данни за прекъсването му през
съответните отоплителни сезони. Установи се още, че дяловото разпределение на
доставената до сградата енергия е извършено правилно а сумите, дължими от
ответника за услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител, битово
горещо водоснабдянане и топлинно счетоводство, изчислени съразмерно с притежаваните
от тях идеални части от етажната собственост, съвпадат с претендираните от
ищеца суми. Посочените изчисления са съобразени с правилата на Наредбата за
топлоснабдяването (отм.) и Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за разпределяне на задълженията на етажните собственици
съобразно квотите им в общите части на сградата.
В предвид наведеното възражение, следва
да бъде отбелязано, че цената за БГВ, претендирана от ищеца е за престираната
услуга – подгряване на студената вода, която следва да бъде разграничена
от цената за самата вода, дължима на от „* *“ ЕАД.
Вярно е, че сам по себе си
факта на издаване на фактура не е основание за плащане. Основание за плащане на
продажната цена е доставката на стоката или услугата - в случая на топлинна
енергия и подгряване на вода. В настоящата хипотеза, от заключението на СТЕ се
установява обстоятелството, че ищецът е доставил фактурираните количества топлинна
енергия и е извършил услугата – подгряване на доставената от „* *“ ЕАД студена
вода.Този извод се налага и предвид осчетоводяване на фактурите от ответното
дружество и извършеното в хода на процеса на частично плащане на задължението.
На следващо
място - настъпила е изискуемостта на задължението за заплащане на продажната
цена. От
данните по ССчЕ и СТЕ се установява на следващо място, че размерът на
фактурираното в счетоводството на ищеца задължение на абоната за исковия период
съответства на изчисленото по приложимата методика на Наредба №16-334/
06.04.2007г. и съвпада с претендирания размер на главния иск.
Ето защо съдът намира предявения главен
иск за установен по основание.
От друга страна, от заключението на
ССч.Е се установява факта на извършено след предявяване на иска частично
плащане от ответника към ищеца,за сумата от 3906.07 лева, с изрично посочване
от длъжника, че със същото се погасява главница за периода м. май 2013 год. –
м. април 2015 год.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
извършеното плащане следва да бъде съобразено от съда, съобразно правилата на
чл. 76, ал. 1, изречение първо ЗЗД, при съобразяване способа на погашение.
Извън посочения от длъжника период
остава единствено фактура № **********/ 30.04.2013 год. на стойност 168.24
лева, касаеща начисления за месец април 2013 год. По отношение на задължението
по същата, ответникът релевира възражение за
погасяване по давност.
При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на
процесното вземане следва да се има предвид, че съгласно разрешението, дадено с
ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г. на ОСГК периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието
"периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност
от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Процесното вземане произтича
от договор за снабдяване и доставка на топлинна енергия, поради което и приложима е кратката,
тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, началният момент от който
започва да тече давностния срок, е настъпване на изискуемостта на вземането В
процесния случай, това е падежът на конкретната фактура, а не датата на нейното
издаване. В
хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ОУ на ищеца е предвиден 30 – дневен срок за
купувача за заплащане намесечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 и 2, считано от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача. Конкретната фактура е издадена на
30.04.2013 год., което е и най – ранната възможна дата за нейното публикуване,
поради което и най- ранната възможна дата на настъпване на падежа е 30.05.2016
год. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в Софийски районен съд на
26.05.2016 год., към който момент 3 годишният давностен срок все още не е
изтекъл.
Горното обосновава извод за
неоснователност на възражението за погасяване на вземането по давност.
В предвид извършеното частично плащане,
остатъкът от което, равняващ се на 105.36 лв., формиран като разликата между
внесената сума (3906.07 лв.) и размера на задължението по посочените от
длъжника фактури (3800.71 лв.) следва да бъде отнесен към фактура № **********/
30.04.2013 год., съобразно правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Следва да
бъде отбелязано, че до колкото предмет на спора е претенцията на кредитора за
мораторна, а не възнаградителна лихва, то правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
неприложимо. Изложеното обоснована извода, че дължимият остатък относно
главницата е размер на
62.88 лева.
Предвид изложеното главният иск следва
да бъде уважен до този размер, а за горницата над тази сума до
пълния заявен такъв – 3968.95 лева –
отхвърлен, поради извършеното в хода на процеса плащане, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателна е, и следва да бъде уважена
претенцията досежно сумата, претендирана за разпределение на топлинна енергия
за периода месец април 2013 г. – месец април 2015 г., в размер на 105.36 лв.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид
основателността на главния иск и разписаните в чл. 155 ЗЕ, вр. чл. 33, ал. 1 и
2 от ОУ падежи на месечните задължения на клиентите и предвид акцесорния му
характер, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява
основателен. Тъй като размерът на законната лихва върху главницата, изчислен от
съдебния експерт, е в рамките на претендирания такъв за заявения период,
акцесорният иск също следва да бъде уважен изцяло.
До колкото с поведението си ответникът
е дал повод за образуване както на заповедното, така и на настоящото
производство, то в негова тежест следва да се възложат и извършените от ищеца
разноски, както следва:
93.63 лева, представляваща разноски в заповедното производство и 93.63
лева- разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от К. П. дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Б.,
сумата от 62.88 лв.
(шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща част от
задължение по фактура № **********/ 30.04.2013 год., цялата на стойност 168.24
лева с ДДС, издадена на основание топлинна енергия и БГВ за периода месец април
2013 г., 588.40 лв. (петстотин осемдесет
и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода 31.05.2013 г. – 27.04.2016 г., 105.36
лв. (сто и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода месец април 2013 г. – месец април
2015 г. и 19.03 лв. (деветнадесет лева и
три стотинки), представляваща лихва за забава за периода 31.05.2013 г. –
27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане по ч.гр.д. № 7946 по описа на ВРС за 2016 год. е издадена Заповед №
3905/ 12.07.2016 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Г. Б. срещу „М.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от К. П., иск за установяване
на вземане за
горницата над 62.88 лв. (шестдесет и два
лева и осемдесет и осем стотинки) до пълния заявен размер от 3968.95 лв. (три хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
задължение за доставени топлинна енергия и БГВ за периода месец май 2013 г. –
месец април 2015 год., по фактури както следва:
№ **********/ 31.12.2013 год. на стойност 115.25 лева, № **********/
31.01.2014 год. на стойност 356.94 лева, № **********/ 28.02.2014 год. на
стойност 257.96 лева, № **********/ 31.03.2014 год. на стойност 253.32 лева, №
**********/ 30.04.2014 год. на стойност 200.10 лева, № **********/ 31.05.2014
год. на стойност 168.32 лева, № **********/ 30.06.2014 год. на стойност 35.38
лева, № **********/ 31.07.2014 год. на стойност 41.50 лева, № **********/
31.08.2014 год. на стойност 40.63 лева, № **********/ 30.09.2014 год. на
стойност 40.63 лева, № **********/ 31.10.2014 год. на стойност 58.58 лева, №
**********/ 30.11.2014 год. на стойност 286.71 лева, № **********/ 31.12.2014
год. на стойност 212.24 лева, № **********/ 28.02.2015 год. на стойност 242.36
лева, № **********/ 31.03.2015 год. на стойност 262.09 лева, № **********/
30.04.2015 год. на стойност 162.52 лева, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. №
7946 по описа на ВРС за 2016 год. е издадена Заповед № 3905/ 12.07.2016 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от К. П., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Б.,
сумата от 93.63 лв.
(деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски
в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от К. П., да заплати на Т.С.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Б., сумата от 93.63 лв. (деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице
– помагач „Б.Б.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК: *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: