№ 309
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
гражданско дело № 20222200500401 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. П. Н. от
АК - Варна, редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред
тази.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Х. Ч. от
АК - Сливен, редовно упълномощена за тази инстанция на 15.09.2022 г. и
приета от днес пред тази.
ПРОЦСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Да се даде ход на делото.
При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №664/24.08.2022 г. по гр. д. №20212230105650 на
1
Районен съд Сливен, с което е признато за установено, че М. П. М., ЕГН
**********, адрес: *** е осъществил акт на домашно насилие на 03.12.2021 г.
около 15:30 ч. спрямо съпругата си Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес **** и
малолетното им дете В.М. М., родена на ***, ЕГН **********, изразил се в
проявяване на агресия спрямо нея и детето, дърпане на детето, блъскане на
молителката, отправяне на обиди към нея, поради което чакащият ги
таксиметров шофьор се наложило да ги разтървава и налага следните мерки
за защита от домашно насилие: Задължава на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М.
П. М., ЕГН **********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие срещу Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес **** и малолетното им дете
В.М. М., родена на *** Забранява на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М.
П. М., ЕГН **********, адрес: *** да се доближава до Д. Д. М., ЕГН
**********, с адрес **** и малолетното им дете В.М. М., родена на *** на
разстояние по-малко от 100 метра, както и от жилището им в *** и на адрес
***, от местоработата на Д. Д. М., както и местата им за социални контакти и
отдих за срок от шест месеца, считано от влизането на решението в сила.
Наложена е и глоба в размер на 500 лв. и е осъден въззивникът да плати
разноски.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
С определение държано в закрито заседание на 16.09.2022 г. съдът е
докладвал въззивната жалба и постъпилия в законовия срок писмен отговор,
като преписи от определението са връчени на страните.
АДВ. Н.: Поддържам въззивната жалба. Оспорваме отговора. Моят
клиент е в чужбина и това до някъде ме затрудни в исканията ми. Осъзнавам,
че съдебно-психологичната експертиза е непълна, доколкото детето не е
обследвано по отношение на своя баща, тоест самият родител не е
присъствал. Той ще се завърне в страната, тъй като следващото производство
е на 10.10., но за да не продължаваме излишно настоящото няма да заявя, че
искам съдебно-психологична експертиза с нови въпроси и нови задачи, по
отношение на бащата и детето. Няма да направя искания в тази връзка.
АДВ. Ч.: Оспорвам подадената въззивната жалба. Поддържам отговора.
Нямам други доказателствени искания.
2
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството на
основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. Н.: Уважаеми въззивни съдии, моля внимателно да разгледате
въззивната ни жалба и всички факти и доказателства, които са събрани в
настоящото производство, най-вече защото детето е това същество, което е на
много малка възраст, неговият живот тепърва предстои и то трябва да бъде и
с двамата си родители, да общува с тях и да няма лоши чувства към нито един
към тях. Това, че на една конкретна дата детето е станало свидетел на спор
между родителите за това дали да тръгват за България или не аз не считам, че
е форма на домашно насилие, каквато и да било, по отношение на самото
дете. Да, действително то е присъствало, но няма нито никаква особена
тежест, нито интензитет по отношение на детето, по отношение и на самата
майка. Подробно съм изложил мотивите си в жалбата защо считам, че тук има
един спор, който е изцяло за родителски права и това е така, защото това е и
делото, което беше разгледано в Сливенски районен съд, в момента е
изпратено по подсъдност в РС – Добрич. Това е една класическа ситуация,
която за мен е порок на нашето законодателство и почти всеки, който реши да
заведе иск за родителски права, завежда и едно дело за домашно насилие,
попълва една декларация, в която излага едни твърдения и по този начин
лишава другия родител продължително време да не може да общува с детето
си по никакъв начин. По различни поводи на моя клиент не се разрешава
дори да се чува с детето си. Аз многократно съм разговарял с него и той
твърди, че изобщо не се е държал нито лошо по телефона, нито пък е
увещавал детето, че майка му ще почине. Това са отново твърдения от
другата страна, само за да се ограничи контакта. Мярката, която е наложена е
равносилна на присъда. Той две години, даже и повече ще станат няма да
може да вижда детето, няма да може да контактува с него, което е фатално за
възрастта, в която то се намира, защото първите 7 години са изключително
3
важни. И е факт, че за това дете са полагани пълни и адекватни грижи във
Великобритания. Ако беше обратното там властите са безкомпромисни по
отношение на домашния насилник, още повече когато има сигнал до
полицията там има много бърза процедура да се закрия едно дете, ако бъде
жертва на насилие в семейството си. Ако той беше такъв насилник
молителката нямаше да бъде в страната в момента, нито щеше да бъде с
детето си, а дори и да не се бяха върнали те щяха да бъдат закриляни във
Великобритания. Затова моля да не уважавате тази молба. Детето е закриляно
достатъчно продължително време, няма никакви данни в този период бащата
да ги търсил, да ги е притеснявал по някакъв начин, да ги е заплашвал или по
някакъв начин да ги е поставял в риск. Дали е основателна или не молбата, до
този момент имаме близо 10 месеца закрила, а това е период, който
стандартно е голям и за по-големи провинения. В много случаи за подобно
провинение дори се налага само мярката, с която се задължава ответника да
се въздържа от домашно насилие. Много моля, действително имаме други
производства, които са много важни, те са свързани със спазването на тази
конвенция, за това действително кой родител е по-добър, така че да изясним
и в присъствието и на двамата родители, защото тук за мен беше едно
затруднение и една неравна битка, защото моят клиент го няма. Той трябва и
да работи, защото такава е системата на запад, ако не работиш няма как да
оцеляваш и е много трудно да се върне и за двете дела, така че ще ви помоля
изцяло да не уважавате молбата за защита и считам, че до момента периодът е
абсолютно достатъчен и от тук насетне трябва да се даде възможност и на
бащата да упражнява родителските си права и да се даде шанс на това дете
действително то да излезе от конфликта между двамата родители.
АДВ. Ч.: Уважаеми въззивни съдии, моля да отхвърлите жалбата, като
неоснователна. Както в самата жалба, така и в днешното съдебно заседание се
излагат аргументи, които не касаят предмета на правния спорт относно това
кой ще упражнява родителските права и за взаимоотношенията на
родителите. Действително има заведено брачно дело и това са въпроси, които
следва да бъдат разгледани в друго производство. В първоинстанционното
производство считам, че при условията на пълно и главно доказване се
установи по категоричен и безспорен начин извършения акт на домашно
насилие спрямо майката и детето, нещо повече въпреки твърдяната
неравностойна битка експертизата по делото пред първа инстанция беше
4
назначена по инициатива на ответника в първоинстанционното производство
и именно от тази експертиза е видно по категоричен и безспорен начин, че е
осъществен акт на насилие споделено от самото дете и последиците, които то
е оставило в съзнанието на детето. Така че предмет на първоинстанционното
производство е само и единствено акта на домашно насилие, а отношенията
между родители и деца следва да бъдат изследвани в друго производство. В
този ред на мисли моля да отхвърлите жалбата като неоснователна, да
потвърдите първоинстанционния съдебен акт и да ни присъдите сторените в
настоящото производство разноски.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на
05.10.2022 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 09:55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5