№ 350
гр. Дупница, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510201002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-5310-000388 от 18.07.2025 г., издадено
от Началник група КПДГПА при ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б.,
обл. С., ул."М." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, подадена чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. М., както и лично двамата в съдебно заседание излагат доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Претендират се разноски за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2025 г., около 14:10 ч., в общ. Бобошево, на път ПП-1, Е-79 км. 343+415 м., с
посока на движение към Кулата, жалбоподателят като водач управлявал лек автомобил,
марка и модел „Тойота ЦХР“, с рег. номер ********, който бил посочен в системата на
„Пътна полиция“ като собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с ЕИК *********, и формално
не е бил пререгистриран на името на ползвателя и предстоящ, нов собственик, съгласно
1
Договор за продажба-праводаване № 8030/13.03.2025 г., заверен при Нотариус № 504 – А.
П. П., от гр. Банкя, с ЕГН **********. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
свидетелите С. и З., мл.-автоконтрольори при ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА.
След извършена от тях справка с РСОД било установено, че МПС е с прекратена
регистрация, на 15.05.2025 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За така установеното нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН,
подписан от него и от колегата му - свидетелят З., като актът бил подписан без възражения
от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били
иззети - 2 броя рег. табели и СРМПС част II, издадени за процесното МПС.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 11.06.2025 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 18.07.2025 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление № 25-5310-000388 от 18.07.2025 г., издадено от Началник група
КПДГПА при ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б., обл. С., ул."М." №
**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани длъжностните лица при
АНО – актосъставителят С. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на
акта З., които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите
описани в акта, като добросъвестно заявяват, че не си спомнят други подробности относно
обстоятелствата при установяване на нарушението и причините за дерегистрация на
процесния лек автомобил. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите,
макар и лаконични са достатъчно последователни, еднопосочни и сравнително логично и
добросъвестно описват относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите
от свидетелите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма
данни за техни предварително влошени отношения с жалбоподателя. Казаното от тях се
подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като
съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на
основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН
след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за
налагане на административно наказание.
НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място,
лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по ясен и конкретен начин.
При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в
текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни
табели и представено при проверката СРМПС е бил със служебно прекратена регистрация,
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 28.12.2017 г./, на
15.05.2025 г., като според доказателствата това е станало, защото автомобилът не е бил
пререгистриран в срок след закупуването му от новия собственик, без да се сочи изобщо
името на такъв нов собственик в текста на АУАН или НП, както и не е посочена изобщо
датата на която се твърди, че е бил прехвърлен автомобила на новия собственик, за да се
прецени евентуално изтекъл ли е изобщо предвидения в ЗДвП срок за пререгистрация на
това МПС. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда
задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок, докато чл.
145, ал.2 от ЗДвП, задължава това да бъде сторено в 1-месечен срок след закупуването на
МПС. Вместо това е налице категорично неясната и непълна констатация на
актосъставителя в акта, която след това идентично е преписана и от АНО в НП–„поради
неспазен срок за прехвърляне данни за собственост.“, каквото и да означава това?
В същото време в описанието на нарушението в текста на НП липсва още и надлежно
посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган, респ. с
какъв акт/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които
3
обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от
съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а
е бил само водач на това МПС. Ограничава го да оспори евентуално компетентността на
този орган, респ. формата на акта за прекратяване /разпореждане, резолюция и т.н./ издаден
от този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на
автомобила управляван от жалбоподателя, респ. да получи ясно, точно и пълно описание на
нарушението, което се твърди, че е извършил при управление на процесното МПС, за да
може да се защити не само формално, но ефективно и адекватно.
Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие и/или бездействие/ което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е
описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по
делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с
/съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената
дата лек автомобил чужда собственост. Няма данни например да е било предварително
иззето предаденото му от собственика свидетелството за регистрация на автомобила част II,
което е било иззето едва с АУАН. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети
и иззети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на
процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно
дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко пък до жалбоподателя като
водач на МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено
биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно
регистрирано по съответния законов ред, респ. е без поставени рег. табели или е с иззето
СРМПС част II. За да се ангажира административнонаказателна му отговорност от
субективна страна, за това формално нарушение. Водачът следва ясно да съзнава, че
управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена по-рано от компетентните
контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл, като
единствено възможна форма на вината. В случая за него обективно е налице изначална
липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на
непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г.,
на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на
регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но незнанието на субекта и в
двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо
обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.
Няма как жалбоподателят да знае или сам да провери предварително /включително и
в нефункциониращия и до момента Национален регистър на пътните превозни средства/,
от коя точно дата контролният орган сам, служебно е отбелязал в своята автоматизирана
информационна система, съгласно текста на приложимата към датата на нарушението норма
4
на чл. 143, ал.15 от ЗДвП. / ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 28.12.2017 г./ - дали е налице
изобщо прекратяване на регистрацията на МПС, което е било снабдено с всички документи
и е с поставени регистрационни табели на предвидените за това места. С аргумент от
обратното всяко управление на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за
пререгистрация, но на дата преди да е обективно извършено от контролния орган такова
„тайно“ служебно отбелязване в системата му би било напълно законосъобразно и
несъставомерно като нарушение по ЗДвП.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което
съобразно принципите на наказателното право е възможно същото да бъде извършено
единствено и само при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по
служебен път на чуждото МПС, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят като водач, не собственик е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко
разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е
съставомерно от субективна страна, респ. базирано на недопустими предположения от
страна на съда.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено
по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Всичко изложено по-горе обосновава отмяна на обжалваното НП изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена своевременно от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, както и доколкото са представени доказателства за
заплащането му в брой от жалбоподателя /договор за правна защита/, съдът приема, че
следва да осъди ОДМВР-Кюстендил, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от
Директора, да заплати в полза на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б., обл. С., ул."М." № **, с ЕГН
********** - адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500,00 лв. Този размер
на адвокатския хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, вкл. с
действията по изготвяне и подаване на жалбата, както и с оглед осъщественото лично и
присъствено процесуално представителство и защита в открито съдебно заседание от
5
упълномощения надлежно адвокат.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-5310-000388 от 18.07.2025 г., издадено
от Началник група КПДГПА при ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б.,
обл. С., ул."М." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от
Директора, да заплати в полза на Г. Й. Д., с адрес: гр. Б., обл. С., ул."М." № **, с ЕГН
********** сумата, в размер на 500,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6