№ 92
гр. Плевен, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430106484 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 4 и чл.
344 ал. 1 т. 1 и 3 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ЦВ. СЛ.
Г. от гр. Плевен против „***“ *** гр. ***. В молбата се твърди, че на *** год.
между страните е бил сключен трудов договор на основание чл. 67 ал. 1 във
вр. с чл. 70 от КТ, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „***“
за работа на пълно работно време /8 часа/, с месторабота *** в гр. Плевен и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Твърди се, че
договорът е бил със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
Твърди се, че със заповед № *** год. на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ
работодателят е прекратил трудовото правоотношение, считано от *** год.
Твърди се, че на *** год. между страните е бил сключен нов трудов договор
на основание чл. 67 ал. 1 във вр. с чл. 70 от КТ, по силата на който ищецът е
изпълнявал длъжността „***“ за работа на пълно работно време /8 часа/, с
месторабота *** в гр. Плевен и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на *** лв. Твърди се, че договорът е бил със срок за изпитване 6
1
месеца в полза на работодателя. Твърди се, че със заповед № *** год. на
основание чл. 71 ал. 1 от КТ работодателят е прекратил трудовото
правоотношение, считано от *** год. Ищецът счита, че уговорката за
изпитване в сключения втори по ред трудов договор е недействителна поради
противоречие на разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от КТ. Излага подробни доводи
в тази насока. В заключение ищецът моли съда да обяви за недействителна
клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор от ***
год. поради противоречие на закона. Отделно от това ищецът моли съда да
отмени заповед № *** год. на *** и да му присъди обезщетение по чл. 225 ал.
1 от КТ за времето, през което е останал без работа, в размер на 1 802, 00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 12. 01. 2022 год. е допуснато изменение на
предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от
КТ, като размерът на същия е увеличен от 1 802, 00 лв. на 2 433, 96 лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че по силата на трудов договор ***/*** год.
ищецът е изпълнявал длъжността „***“, шифър по НКПД *** с място на
работа *** в гр. Плевен. Видно от т. 4 от договора е, че страните са уговорили
изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя. Видно е, че с
допълнително споразумение № *** год. са изменили определени клаузи от
сключения трудов договор.
Безспорно по делото е, че със заповед № *** год. на основание чл. 328
ал. 1 т. 12 от КТ ответникът е прекратил трудовото правоотношение, считано
от *** год.
Безспорно по делото е, че на *** год. ищецът е подписал нов трудов
договор ***/ *** год., по силата на който е приел да изпълнява длъжността
„***“, шифър по НКПД *** с място на работа *** в гр. Плевен. Видно от т. 4
от договора е, че страните са уговорили изпитателен срок 6 месеца в полза на
работодателя.
2
Безспорно по делото е, че със заповед № *** год. на основание чл. 71 ал.
1 от КТ ответникът е прекратил трудовото правоотношение, считано от ***
год.
Основните спорни въпроси по делото са действителна ли е клаузата,
въвеждаща изпитателен срок в полза на работодателя в процесния трудов
договор от *** год., и законно ли е уволнението на ищеца, извършено със
заповедта от *** год.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на тези
въпроси:
По иска с правно основание чл. 74 ал. 4 от КТ.
Установи се, че след сключването на първия трудов договор с ищеца за
същата длъжност работодателят не се е възползвал от правото си да прекрати
трудовото правоотношение преди изтичането на изпитателния срок.
Следователно същият е преценил, че ищецът притежава необходимите
професионални качества за изпълняваната длъжност. Последващият трудов
договор е за същата длъжност и за идентични по съществото си трудови
функции. При това положение се налага изводът, че работодателят е нарушил
императивната разпоредба на чл. 70 ал. 5 от КТ, тъй като са сключени два
последователни трудови договори със срок за изпитване за една и съща
длъжност, което е недопустимо /срв. в тази насока решение № 98- 2000- III г.
о. и решение № 261- 2014- IV г. о./. Изложеното обуславя основателността на
предявения иск по чл. 74 ал. 4 от КТ и налага уважаването на същия.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено от работодателя на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Доколкото с
оглед изложеното вече по-горе клаузата за изпитване в сключения трудов
договор от *** год. е недействителна, то процесната заповед за уволнение се
явява незаконосъобразна. В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за пропуснат давностен срок за предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ давностният срок за
предявяването на искове, отнасящи се до прекратяване на трудовото
правоотношение и защита на работниците и служителите от незаконно
уволнение, е двумесечен, като същият тече от деня на прекратяването на
3
трудовото правоотношение. В случая правоотношението между страните е
прекратено, считано от *** год., и на същата дата е връчена на ищеца
заповедта за уволнението му. Исковата молба е депозирана в съда на 12. 10.
2021 год., т. е. далеч след изтичането на установения в закона двумесечен
срок. При тези обстоятелства предявеният конститутивен иск за отмяна на
заповедта за уволнение следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ.
Основателността на този акцесорен осъдителен иск се намира в
зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и
поради него работникът или служителят да е останал без работа,
претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай
предвид отхвърлянето на иска за отмяна на уволнението първата законова
предпоставка не е налице, поради което и искът за заплащане на обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски по
компенсация в размер на 266, 66 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения
иск в размер на 80 лв.
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна клаузата, отразена в т. 4 на трудов
договор ***/ *** год., сключен между ЦВ. СЛ. Г. от гр. Плевен и „***“ *** гр.
***, с която е уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на
работодателя.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЦВ. СЛ. Г. от гр.
Плевен против „***“ *** гр. *** иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяната
като незаконосъобразна на заповед ***/*** год. на ***, с която е било
4
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 71 ал. 1 от
КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЦВ. СЛ. Г. от гр.
Плевен против „***“ *** гр. *** иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал.1
от КТ за присъждане на сумата от 2 433, 96 лв., представляваща обезщетение
за времето от м. октомври 2020 год. до м. 04. 2021 год., през което ищецът е
останал без работа поради уволнението.
ОСЪЖДА ЦВ. СЛ. Г. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на
„***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***,
представлявано от ***, сумата от 266, 66 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „***, представлявано от ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд сумата от 80, 00 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5