Решение по дело №124/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 48
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Ива Димова
Дело: 20224200500124
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Габрово, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500124 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 283 от 04.02.2022 г., подадена от И. В. К., чрез адв. Д.
П. от Габровска адвокатска колегия срещу постановление от 19.01.2022 г. на ДСИ при РС-
Габрово, в частта, в която е уважено искането от длъжника И. Х. Х. за намаляване на
адвокатския хонорар, платен от взискателя И.К. от 450,00 лв. на 200,00 лв.
В жалбата се излагат съображения, че са неоснователни мотивите на ДСИ. Освен
сезирането на съдебния изпълнител с молба за образуване на изпълнително дело, в молбата е
направено искане за извършване на справка в БНБ за наличието на сметки на длъжника и
налагане на запор за принудително събиране на вземането. След извършената справка са
установени две сметки на длъжника, на които е наложен запор. Внесени са и необходимите
държавни такси. До подаване на молбата от 14.01.2022 г., адв. П. е извършила процесуални
действия по водене на изпълнителното дело, тъй като до този момент не е било известно, че
е извършен превод в размер на 1058,40 лв. на 10.01.2022 г. Моли да се отмени обжалваното
постановление в частта, в която е намален адвокатския хонорар.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага съображения за
неоснователност на жалбата. За да постанови своя акт, съдебния изпълнител се е позовал на
т.10.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения, като за образуване на изпълнително дело е предвидено минимално
възнаграждение в размер на 200,00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страна и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
в конкретния случай на вземане над 1 000,00 лв. е в размер на ½ от съответното
възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и
фактическата сложност на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото. Възнаграждението на адвоката е за образуване и за водене на изпълнителното
дело. Не са предприемани принудителни действия, единствено са извършени справки при
образуването на изпълнителното дело. Длъжникът е внесъл сумата по изпълнителния лист в
срока за доброволно изпълнение. С тези мотиви, съдебния изпълнител е приел, че се дължи
единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200,00 лв. и е
намалил претендирания хонорар от 450,00 лв. на 200,00 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 1/2022 г. на ДСИ при РС- Габрово е образувано по молба вх.
№ 42 от 07.01.2022 г. подадена от И. В. К., чрез адв. Д. П. против И. Х. Х., с която се иска да
се образува изпълнително дело и да се извърши справка в БНБ за наличието на сметки на
длъжника, след което да се наложи запор и принудително изпълнение по делото. Към
молбата е приложен изпълнителен лист № 260004 от 06.01.2022 г., издаден по гр.д. №
1728/2020 г. по описа на РС – Габрово, с който се осъжда длъжника да заплати сумата от
580,00 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 478,40 лв. – разноски
за въззивното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен
между И. В. К. и адв. Д. П., в който е договорен адвокатски хонорар в размер на 450,00 лв.
На 14.01.2022 г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение на дълга.
На същата дата е подадена молба от И. Х. Х., чрез процесуалния й представител адв. В.
Пиргозлиева, с която представя доказателства, че задължението е заплатено на 10.01.2022 г.
В молбата прави възражение и за завишения размер на адвокатския хонорар. Иска и да се
прекрати изпълнителното производство, поради плащане, като счита, че не дължи такси и
разноски, защото е заплатила задължението си преди образуване на изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по възраженията на длъжника за прекратяване
на изпълнителното производство и за прекомерност на адвокатските възнаграждения с
постановление от 19.01.2022 г., като е отказал да се прекрати производството и е намалил
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 450,00 лв. на 200,00 лв.
Постановлението на ДСИ е съобщено на взискателя, който го е получил на 04.02.2022
г. Жалбата е депозирана на 04.02.2022 г., т. е. в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ,
раздел ІІ, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила
на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на
2
настоящото производство е акт на съдебния изпълнител по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с който се
определя вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на
акт на съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такива,
без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на съдебният изпълнител
представлява пряко изпълнително основание. След като отговорността за разноските в
изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по
чл. 78, ал. 5 ГПК да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в
изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният
изпълнител, пред който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на
съдебния изпълнител налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона
възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т.
е. когато искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на
съдебния изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по своята
правна същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т. е.
прекратяване на изпълнението за сумата, с която е намалено адвокатското възнаграждение,
при което проверката му намира основанието си и в нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Подадената от взискателите жалба е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението,
вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК.
Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника,
същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
В случая вземането към момента на образуване на изпълнителното производство е
било дължимо, като взискателят е приложил годен за изпълнение акт, договор за правна
помощ и молба за образуване на изпълнително производство с конкретно посочен способ.
Молбата от взискателя е подадена на 07.01.2022 г., а плащането от страна на длъжника е
извършеното на 10.01.2022 г., поради което не би могла да се приложи хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, както правилно е приел ДСИ. Възнаграждението е договорено за
образуване и цялостна правна защита по водене на делото. Осъщественото от адвоката
представителство на взискателя се изразява в образуване на изпълнително производство
чрез подаване на молба с посочване на способ за принудително изпълнение. От страна на
адвоката не са извършвани каквито и да било други действия, тъй като дължимата сума е
изцяло заплатена, три дена след образуване на изпълнителното дело и в срока за доброволно
изпълнение.
Във основа на гореизложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.01.2022 г., постановено по изп.д. №
20224210400001 по описа на ДСИ при Районен съд - Габрово, в частта, в която уважава
искането за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 450,00 лв., на
200,00 лв., поради прекомерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4