№ 292
гр. Перник, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200947 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7301561 на ОД на МВР
Перник, с който на С. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 20.03.2022г. в
14:47 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 85+000, спирка Метал, тъй като при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал
лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“ с рег. № *** със скорост от 106 км/ч,
при което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
В подадената жалба от С. Д. М. се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ и се прави искане
същия да бъде отменен.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.03.2022г. в 14:47 часа на ПП І-6, в участъка на км 85+000,
намиращ се в рамките на гр. Перник (спирка Метал) преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ
530 Д Х Драйв“ с рег. № *** със скорост от 110 км/ч при разрешена скорост
от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 21.03.2022г. с № 1158р-2450. В същия
било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело- от 13:40 часа до 15:40 часа, посоката на
движение на контролираните моторни превозни средства – от гр. Радомир
към гр. София, при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване,
ограничението на скоростта в пътния участък от 80 км/ч, въведено с пътен
знак В26, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА
СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК *********, а като негов ползвател е вписано
„М. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, срещу чийто законен представител Л. Д.а
Д.а бил издаден ЕФ № 5688204. При неговото връчване лицето подало на
28.03.2023г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че лекият
автомобил на процесната дата е бил във владението на С. Д. М., като
приложило и копие на свидетелството му за управление на МПС. Издаденият
ЕФ № 5688204 бил анулиран, като за гореописаното нарушение против С. Д.
М. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
процесния ЕФ серия К, № 7301561, в който след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била редуцирана на 106 км/ч, т.е. превишаването
на максимално допустимата скоростта на движение било с 26 км/ч, с оглед на
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто
лева) за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, а обжалвал фиша пред съда.
2
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
От приложената справка от централна база данни- КАТ за лек
автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“ с рег. № *** е видно, че същият е
собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД, като за негов
ползвател е посочено „М. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********. Не се спори, че
собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг
автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна
възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на
автомобила е посочил юридическото лице, на което е предоставено МПС, а
именно „М. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, поради което е направено
вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посочения
търговец. В конкретния случай е оспорено обстоятелството, че законния
представител Л. Д.а Д.а го е управлявала, с оглед кредитираната по делото
писмена декларация регистрирана с № 115800-3368 от 28.03.2023г., в която е
декларирала, че на 20.03.2022г. в 14:47 часа превозното средство е било във
владение на С. Д. М., на който го е предоставила за ползване, като е
приложено и копие на свидетелство за управление на МПС. При това
положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител
на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни доказателства
пред АНО, които да изключват административнонаказателната му
отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради
което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се
отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е
единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е
предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на
нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата категорично се
установява, че на М. е бил връчен издадения срещу него ЕФ, срещу който
именно е иницирал съдебния контрол по настоящето съдебно производство.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
3
нарушението – участъка на км 85+000 на ПП І-6, намиращ се в района на гр.
Перник, спирка Метал, при което е било изготвеното статичното изображение
с № 11743D0/0456182 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-СГ-
ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
4
статичното изображение с № 11743D0/0456182 скорост от 110 км/ч, с която
се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 106 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената
и разрешената скорост - 26 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и
липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при приближаващ трафик, който е съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по
метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е
ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с
посочения в ЕФ, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
автоматизираното техническо средство е изключено.
Съдът прие, че отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като
това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно
лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни
за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като
същото е вписало, на определеното място, името и фамилията си, след което
документът е регистриран с рег. № 1158р-2450 от 21.03.2022г., с оглед на
което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
полицейският служител Р.А. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР
Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
5
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката на доброволното й заплащане. Сред тези реквизити не е
датата на издаване на ЕФ, поради което и направеното искане в жалбата да се
изиска справка за тази дата е оставено без уважение като неоснователно. В
случая релевантния реквизит е датата на установяване на нарушението чрез
неговото заснемане и запаметяване в системата, а не датата на разпечатването
на ЕФ на хартиен носител. Именно от спецификата на ЕФ се изхожда и при
преценката за неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При
регламентацията на института на давност за погасяване на
административнонаказателното преследване в производството по издаване и
обжалване на електронните фишове намират приложение текстовете на чл. 80
и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три
години, а абсолютната – четири години и шест месеца. В конкретния случай
деянието е извършено на 20.03.2022г., поради което и срокът за
административнонаказателно преследване не е изтекъл.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Посоченият пътен знак, предвид приобщеното към
доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-190 от 09.06.2023г.
на Областно пътно управление Перник е разположен посоченото във фиша
място на нарушението, поради което попада в зоната на действието на
въведеното ограничение на скоростта от 80 км/ч, като наличието на този знак
променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в
населено място, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от
издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 26 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на С. М. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева). Посочената разпоредба
обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя,
тъй като предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание и изключва
6
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който не
претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 7301561 на ОД на МВР
Перник, с който на С. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 20.03.2022г. в 14:47
часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 85+000, спирка Метал, тъй като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал лек
автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“ с рег. № *** със скорост от 106 км/ч, при
което превишението е 26 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7