№ 38738
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110108415 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Т. В. Д. и Н. Е. Д. срещу М. И. Д.. Исковата
молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищците са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Исканията на ищците за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели съдът намира за допустими и относими, но с оглед становището на
ответника същите не са необходими.
По исканията на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели съдът намира исканията за допустими и относими, поради което
следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.12.2023г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците да се
изпрати препис и отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищците документи като писмени доказателства по
делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в срок до съдебното заседание да заверят
приложените към исковата молба документи с „вярно с оригинала“. При неизпълнение,
същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в отговора
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищците.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
1
ал. 3 ЗС от Т. В. Д. и Н. Е. Д. срещу М. И. Д. за признаване за установено,че вещното право
на ползване върху апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. № 15, вх. Е, ет. 1
№114, с идентификатор 68134.1603.5815.1.93, със застроена площ от 83,81 кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: изток- улица, запад-
детска градина, север- стълбище, юг- разделна стена с вх. Д, заедно с избено помещение под
№ 1 с полезна площ от 3,48 кв.м., при съседи на същото: изток- ПРУ, запад- коридор, север-
коридор, юг- стълбище, заедно с 5,336% върху сто идеални части от общите части на
сградата и правото върху държавната земя, учредено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот на низходящ № 200, том Първи, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г. по
описа на нотариус Л.З, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ- АВ с вх. рег. №
33316, акт 175, том LLXX, дело № 29644 е погасено поради неупражняването му в
продължение на пет години.
Ищците твърдят, че са съсобственици на жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„Дървеница“, бл. 15, вх. Е, ет. 1, ап. 114, останал им в наследство от Евгени Д. Д.. Имотът
бил придобит от наследодателя им през 1999г. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот на низходящ № 200, том Първи, рег. № 3770, дело № 289 от 22.12.1999г. по описа на
нотариус Л.З, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ- АВ с вх. рег. № 33316, акт
175, том LLXX, дело № 29644 на низходящ, като дарителите М. И. Д. и съпругът й Д.Ц. Д.
били запазили пожизнено право на ползване въру описания имот. Сочат, че Димитър Д. е
починал на 20.01.2014г. От 2002г. след сключване на граждански брак с Евгени Д., Т. Д.
живеела и ползвала жилището, а от раждането му през 2003г. и Н. Д. живеел в него.
Поддържат, че през цялото време и до настоящия момент били живели и ползвали
жилището без М. Д. или който и да е неин представител да е заявявал претенции срещу
тяхното упражняване на фактическа власт върху цялото жилище. Сочат, че ползвателката
никога не била упражнявала правото си на ползване, нито лично, нито чрез другиго, не била
упражнявала фактическа власт върху имота и не била изразявала намерение за това.
Твърдят, че М. Д. била живяла винаги в с. Гинци, общ. Годеч, като при идванията си в
София отсядала при дъщеря си- В.И, в нейното жилище в гр. София, ж.к. Овча купел, бл.
511, вх. В, ет. 2, ап. 21, където пребивавала и към настоящия момент. От 2002г. до момента
в жилището нямало нейни вещи и/или обзавеждане и не била искала да бъдат оставяни
такива. От 2013г. до настоящия момент партидите към доставчиците на комунални услуги
били на името на Т. Д. и ответницита не била възразила. Разходите за ток, студена и топла
вода, отопление, таксите към етажната собственост се заплащали от тях, както и местните
данъци и такси. Искането към съда е да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск като неоснователен. Изложени са съображения, че до
2003г. М. Д. и съпруга й живели в процесния апартамент заедно със сина им. През 2002г.
синът им сключил граждански брак с Т. Д., а на следващата година се родил внукът й. Със
съпруга й решили да дадат апартамента за послужване на младото семейство. Бил проведен
разговор мжду Димитър Д., М. Д., Евгени Д., В.И и Т. Д., като било постигнато съгласие
процесният апартамент да бъде предоставен за ползване на Евгени Д. и Т. Д. поради
жилищна нужда до момента, в който запазилите си правото на ползване родители имат
реална нужда от упражняване на фактическа власт върху апартамента. След смъртта на
съпруга и сина й, решава да остави снаха си и внук й да живеят в апартамента със
задължение да го поддържат. Никога не се противопоставяла на ползването на имота, тъй
като такава била волята й. Поддържа, че няма пречка ползвателят да ползва имота си чрез
предоставянето му вкл. на лицето, титуляр на т.нар. „гола собственост“. Твърди, че била
предоставила ползването на ищците по сключен договор за заем за послужване. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В тежест на ищците е да докажат правния си интерес от водене на делото.
2
В тежест на ответника е да установи, че е упражнявала учреденото право на
ползване върху имота, както и възражението си, че предоставянето на ползването на имота
на ищците е въз основа на сключен договор за заем за послужване.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, че с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 200, том Първи, рег. № 3770, дело № 289
от 22.12.1999г. по описа на нотариус Л.З, рег. № 088 на Нотариалната камара, вписан в СВ-
АВ с вх. рег. № 33316, акт 175, том LLXX, дело № 29644 М. И. Д. и съпругът й Д.Ц. Д. са
дарили на сина си Евгени Д. Д. процесния апартамент, както и че дарителите са запазили
правото на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях; както и че Д.Ц. Д.
е починал на 20.01.2014г.; както и че Евгени Д. Д. е починал и е оставил за свои законни
наследници- Т. В. Д. и Н. Е. Д.; както и че за периода от 2003г. до 16.02.2023г. /датата на
подаване на исковата молба/ в процесния апартамент са живели ищците Т. В. Д. и Н. Е. Д.,
които са заплащали текущите консумативни разходи за поддръжка на имота.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3