РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Варна, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. АЛ., чрез пълномощника му адв. И.Г. против НП № 23-
0000556 от 10.06.2021г. на Директора на Регионална Дирекция Автомобилна администрация
- гр.Варна, с което за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33/03.11.99г. на МТ, на
осн.чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвПр на Н. В. АЛ. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата въззивникът моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
като претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар, посочвайки, че АНО
неправило е приложил санкционната норма. Посочва, че новата редакция на разпоредбата
предвижда санкция за извършването на превоз, в рамките на който няма документ касаещ
съответното МПС, а удостоверението за психологическа годност е документ касаещ не
превозното средство, а водача. В този смисъл посочва, че е следвало да бъде приложен по-
благоприятен за нарушителя закон. Наред с това излага доводи за възможността за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, в противовес с приетото от страна на
наказващия орган.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, изпраща
представител, който поддържа жалбата на заявените основания и добавя, че с официално
писмо от 16.07.2021г. ЕК е уведомила официално българската страна, че прилага
дискриминационен подход по отношение на българските водачи доколкото въвежда по-
кратък срок на валидност на удостоверението за психологическа годност на водачите в
сравнение с това изискуемо от Директива 126/2016. По изложените съображения пледира за
1
уважаване на жалбата и присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна Автомобилна Администрация-Варна, редовно призовани, не
изпращат представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.02.2021 около 16:10ч. в гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до магазин
„Практикер“ в посокаул. „Спортист“, въззивникът Н. В. АЛ., управлявал товарен автомобил
марка „Щаер", рег. Номер Н 7354 ВК, кат. N3, извършващ обществен превоз на товари,
видно от пътен лист номер 607896/12.02.2021г., с товар – земна маса. При проверка и след
изготвена справка в информационната система на ИА „АА" се установило, че същия е
извършвал обществен превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Н. В. АЛ. притежавал удостоверение психологическа годност
номер 376414, валидно до 01.08.2019г, а проверката е извършена на 12.02.2021г.
Бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника срещу подпис и без
възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства-преписката по АНП-АУАН, пътен лист,
справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите, и др.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Описаната в НП фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП е издадено от оправомощено лице, видно от
приложената в делото заповед. В АУАН и в НП са описани всички правно значими факти, а
това именно са фактите, относими към съставомерните признаци на нарушението. Липсата
на факти, извън онези, които са пряко относими към съставомерните признаци, не е
съществено процесуално нарушение.
Правилно деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.87, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г , съгласно която норма, водачът на автомобил за обществен
превоз на товари следва да отговаря на изискването да е психологически годен по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДВП т.е да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда и при условията на приетата на основание чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност.
2
Неправилно, обаче в унисон с направените в жалбата възражения, наказанието е
наложено на основание на общата норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП. Извършването на
обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност следва да
бъде санкционирано по чл. 178 в ал.5 от ЗДП.
При наличието на специална норма в ЗДвП, визираща извършване на обществен
превоз без валидно УПГ, е нарушен е принципът „lex specialis derogate legi generali",
намерил израз в чл. 11, ал.2 от ЗНА.
Тъй като, при същите факти следва да се приложи закон за по - леко наказуемо
нарушение, НП не следва да бъде отменено, а само да бъде изменено на осн. чл. 84 от ЗАНН
вр. с чл. 337, ал.1, т.2 от НПК.
Досежно възражението за дискриминационен подход от страна на българските
власти, съдът не споделя същото доколкото на държавите –членки е предоставена
самостоятелната възможност да транспонират Директива 126, като срокът визиран в същата
не следва да бъде удължаван в разрез с установените правила в ЕС, като в конкретния
случай законодателят е преценил, че с оглед спецификата на дейността следва да бъде
въведен по-кратък срок, но такъв в рамките на възприетото от Директивата.
Нарушението не е маловажно по см.чл.28 ЗАНН, тъй като не се установяват такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават с по- ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род. Представеното от жалбоподателя
копие от Удостоверение за психологическа годност, макар и издадено няколко дни след
датата на издаване на АУАН не е достатъчно да се направи извод, че нарушението е с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този вид нарушения.
С оглед липсата на правна сложност и обстоятелството, че в съдебно заседание
юрисконсулт не е бил ангажиран, като по делото има единствено придружаващо писмо със
становище по същество подписано от Директора на Регионалната Дирекция, то разноски не
се дължат.
Предвид изменението НП на въззивната страна се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в пропорционален размер от три четвърти, равняващ се на сумата от 277,50
лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000556 от 10.06.2021г. на Директора на
Регионална Дирекция Автомобилна администрация - гр.Варна, с което за нарушение на
чл.87 т.2 от Наредба № 33/03.11.99г. на МТ, на осн.чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвПр на Н. В. АЛ. е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. като при същите факти и за същото
нарушение, на осн. чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, НАЛАГА НАКАЗАНИЕ глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
3
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация" в ГД "Автомобилна инспекция"
гр.Варна да заплати на Н. В. АЛ. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
277,50 /двеста седемдесет и седем/ лева и /петдесет / стотинки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4