Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София,18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на
петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 66 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
277684/18.11.2019г. по гр.д. № 79003 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 33-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 79 ичл. 86 от ЗЗД, че Х.Е.И., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумите
както следва: сумата от 912,37лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент№ 1 в гр.
София, ж.к. „********бл. ********за периода от 08.06.2015г. до 30.04.2017г., сумата
от 113, 11лв. представляващи лихва за забава за плащането на главницата периода
от 16.09.2015г. до 17.05.2018г; сумата от 47,48лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 16.09.2015г. до
17.05.2018г., сумата от 11,01лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 47,48лв. за периода от 16.09.2015г. до 17.05.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 38035/2018г. по описа на
СРС, като са отхвърлени като неоснователни исковете за горницата над
912,37лв. до предявения размер от 1166,05лв. и за периода от 01.05.2014г.
до 07.06.2015г.; иска за горница над 113,11лв. до предявен размер от 181,92лв.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 38035/2018г.
по описа на СРС, като Х.Е.И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 654,50лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5194244/21.11.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в която
исковете са отхвърлени за топлинна енергия и
за лихва за забава на плащането й. Изложило е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че срокът
на погасителната давност за задълженията е започнал да тече от 15.09.2015г.,
когато ставали изискуеми задълженията по общата фактура издадена през юли
2015г., поради което и към подаване на заявлението на 08.06.2018г. три-годишния
срок на погасителната давност не бил изтекъл. Претендирало
е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият-ответник по исковете - Х.Е.И.,
ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения
срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Срокът на
погасителната давност бил 3 години и началният момент бил през съответния месец
от отчетния период. Сочените от ищеца ОУ
не били приложими за процесния период. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение.
Третото лице помагач на
въззивника – „Т.С.”ЕООД, ЕИК********не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх.№ 2033752/14.12.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
Х.Е.И., ЕГН ********** с адрес: ***
която е поискало на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да се признае за
установено, че Х.Е.И., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите
както следва: сумата от 1166,05лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент№ 1 в
гр. София, ж.к. „********бл. ********за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г., сумата от 181,92лв.
представляващи лихва за забава за плащането на главницата периода от
16.09.2015г. до 17.05.2018г; сумата от 47,48лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота
за периода от 16.09.2015г. до 17.05.2018г., сумата от 11,01лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата
от 47,48лв. за периода от 16.09.2015г. до 17.05.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 38035/2018г. по описа на СРС, като му
се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и
на стойност, за които са предявени исковете, дължал и възнаграждение за
дяловото и разпределение, изпаднали в забава на плащането на главниците,
страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът Х.Е.И.,
ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че не бил сключвал договор с ищеца, не бил потребил енергия в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, задълженията
възникнали преди 08.06.2015г. били
погасени по давност.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 38035/2018г. по описа на СРС, 118-ти състав, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3046420/08.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено Х.Е.И., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумите както следва: сумата от 1166,05лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент№ 1 в
гр. София, ж.к. „********бл. ********за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г., сумата от 181,92лв.
представляващи лихва за забава за плащането на главницата периода от
16.09.2015г. до 17.05.2018г; сумата от 47,48лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.06.2018г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота
за периода от 16.09.2015г. до 17.05.2018г., сумата от 11,01лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата
от 47,48лв. за периода от 16.09.2015г. до 17.05.2018г., съдебни разноски от 78,13лв., длъжникът е уведомен за заповедта със залепване на 16.08.2018г. на уведомление, на 19.11.2018г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и на такива е представил на 14.12.2018г.
Приет е неоспорен от
страните нотариален акт № 130/05.12.1997г. съгласно който Трансстрой – София”АД
е продало на Х.Е.И., ЕГН **********
апартамент№ 1 в гр. София,
ж.к. „********бл. ********
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от
04.11.2002г., договор от 13.11.2002г., съгласно който етажните собственици на
сграда в
гр. София, ж.к. „********бл. ********са избрали и възложили на
Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.
суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети са изравнителни сметки , съгласно които реално
потребена енергия в имота е на стойност за отчетните периоди съответно от 213,12лв.
без ДДС, 416,04лв. без ДДС, 342,50лв. без ДДС.
Прието е извлечение от сметки на ищеца.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че стойност на реално потребена енергия
за периода е 1165,99лв. Посочило е,
че в сградата се потребява енергия само за горещо битово водоснабдяване, не е
начислявана такава за отопление , включително и за сградна инсталация,
начислена е енергия само за БГВ за 1
потребител поради неосигурен достъп за отчет на уредите.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца е посочило, че по записвания на
ищеца процесните суми са дължими от ответника и няма данни за плащането им.
Посочило е, че изравнителните сметки
били осчетоводени от ищеца през юли съответно на 2015г., 2016г., 2017г.
начислени били суми за възнаграждение за дялово разпределение и лихви за забава
в размер на процесните суми. За май 2015г. начислено по фактури било 18,72лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд
се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр.
чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост и отделно за обезщетение за забава на плащането им , за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и
че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год/, ответникът е изпаднали в
забава на плащането й.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея
е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия и
възнаграждението за дяловото й разпределение за процесния имот за процесния
период , лихва за забава в размерите на процесните суми, за които с предявени
исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 /2007г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по
чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 /2007г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл Решение № 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече
- разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в процесния имот. Решението на СРС в частта, с
която исковете са уважени не е обжалвано и е влязло в сила, обвързва страните
със сила на пресъдено нещо и установени с решението в тази част факти и
правоотношения , тоест че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, страните са обвързани от валидно
правоотношение за доставката но потпилнна енергия в имота, ответникът е потребил такава в количества и на стойност за които са уважени исковете, изпаднал е в
забава на плащането й.
Спорен въпрос е дали тези вземания са погасени по давност.
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и
чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи
до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика . Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това
е съглашение изискуемостта на
задължениято да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта
настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за
плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до
длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При
така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването
му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури през 2015г. за тези вземания , които са
по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не може да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на
заявление - 08.06.2018г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че
вземанията за процесния период, който е от
01.05.2014г. до 07.06.2015г., съответно за лихвата за забава на
плащането им са погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на
погасителната давност е 3 години. Погасени по давност по аргумент от чл. 119 от ЗЗД са и лихвите за забава на плащането на главниците.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания за
изводите на СРС в частта за размер на вземанията, поради което и като съобрази
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обстоятелството, че районният съд при
обосноваване на изводите си не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, то съдът приема, че правилно
районният съд е отхвърлил исковете за главница за горница над 912,37лв. до
предявен размер от 1166,05лв. и периода
от 01.05.2014г. до 07.06.2015г., както и иска за забава на плащането й за горницата над 113,11лв. до предявен размер от
181,92лв.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника , възизваемият не е доказал че е
направил разноски и такива не му се следват.
На третото
лице-помагач разноски не се следват съгласно
чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
277684/18.11.2019г. по гр.д. № 79003 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 33-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на въззивника – Т.С.”ЕООД, ЕИК********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.