№ 1951
гр. Бургас, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501241 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалбата на Г. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. к.“, бл.**,
вх. *, ет. *, ап. **, Г. ИВ. П. ЕГН ********** от гр. П., бул.“ А. С.“ № **, ет. *, ап. ** и ИВ.
Т. Т. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **- всички представлявани
от адв. Ненчо Драгнев – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ 17, ет. 1, офис
2, против Определение № 3677/05.07.22 г., по гр.д. № 692/22 г. по описа на Районен съд-
Бургас, с което е оставена без уважение молбата на същите лица за изменение на Решение
№1291/17.06.22г. по горното дело в частта за разноските и присъждане на сторените от тях
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 300лв. и такива за държавна такса за
разглеждането на делото от 50лв.
Жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно и
искат вместо това въззивният съд да им присъди сторените в първоинстанционното
производство разноски в общ размер от 350 лв., включващ: 50 лв. платена държавна такса за
производството по делото и 300 лв. платени за адвокатски хонорар за процесуалното им
представителство по делото от един адвокат.
Намират за неправилни изводите на първата инстанция, че в случая са налице и двете
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК за освобождаване на
ответника по делото от заплащането на дължимите на ищцовата страна деловодни разноски.
Относно признанието на иска – намират го за налично, но сторено едва в деня на
съдебното заседание, докато в отговора на исковата молба правото на иск е било отречено,
както и основателността на заявената претенция.
Считат, че втората предпоставка, визирана в хипотезата на горната правна норма
изобщо не е налице, защото ответникът е дал с поведението си повод за завеждане на
делото. За такъв приемат противоправното му поведение да сключи нищожен договор, което
първата инстанция е установила със съдебното си решение.
Намират за неоснователно възложена им от съда доказателствена тежест за
установяване на обстоятелства, които са без значение за преценката дали да се приложи чл.
78, ал. 2 от ГПК, а именно да доказват дали са потърсили контакт с ответника за
извънсъдебно уреждане на спора им и за прекратяване на договорната им връзка. Считат, че
съществуването на нищожен договор е достатъчно основание за възникването на правния
им интерес да заведат претенцията си за прогласяването му като такъв, а и
несъществуваща(нищожна) правна връзка няма как да бъде прекратена, след като не е
1
възникнала. Поддържат, че са имали право на избор как да въведат за правно разрешаване
въпроса за тази недействителност- с възражение или иск и са избрали второто. Считат, че с
изтичането на срока за отговор е преклудирана възможността да се прави възражение за
прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК.
Намират за неправилно, крайният извод на първата инстанция за недължимост на
деловодни разноски от ответника по делото да се обосновава с решението на ВКС по
ТР№5/2014г. Намират поведението на ответницата, изразила в отговора си покана за
саниране на договора, за оспорващо заявената претенция, а признанието на иска- за късно
сторено.
Ответната страна не е представила отговор на частната жалба.
Проверката на съда сочи разглежданата частна жалба, наименувана „въззивна“, за
допустима, като подадена в срок, от лица с право на жалба, срещу подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол акт( Решението на първата инстанция е влязло в сила
на 09.07.22г., но не и в частта за разноските, в която има характер на определение) и пред
компетентния да се произнесе по нея съд. Разгледана по същество, тя е и основателна, по
следните съображения:
Производството по гр. д.№692/22 г. по описа на Бургаски районен съд е образувано
по исковата молба на настоящите жалбоподатели, подадена против „ММ Агро 2000“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Шейново“ №3, ет. *,
представлявано и управлявано от Мариета Николаева Боева, по претенция с цена от 1225
лв., за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя, вписан под Акт №
*, том *,вх. регистър №7 от **.**.** г. на Служба по вписванията-Карнобат, сключен от
ищците и ответника в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена от
нотариус Таню Великов, с район на действие- КРС, по отношение шест недвижими
земеделски имота, при който наемодателите са били представлявани от пълномощник без
представителна власт.
Спорът на страните е приключил с Решение№ 1291/17.06. 22г., прогласяващо
нищожността на процесния наемен договор.
В частта, оставяща без уважение искането на ищците за присъждане на деловодни
разноски, поради наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, решението има характер
на определение, чието изменение е поискано от ищците с нарочна молба от 21.06.22г.,
подадена в рамките на срока, визиран в чл.248 от ГПК.
По тази молба първоинстанционният съд е постановил обжалваното Определение
№3677/05.07.22г., като я е разгледал по същество и я е оставил без уважение, поради
наличие на предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, освобождаващи ответната страна от
отговорността да заплати разноските на ищцовата.
Определение е неправилно.
След като разглежданата по делото претенция е приета за основателна,в приложение
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, ищците имат право на всички сторени в производството
деловодни разноски, които в случая възлизат на общо 350лв., включващи: 50лв. внесена по
сметка на БРС за разглеждането на спора държавна такса и 300лв., уговорено и заплатено от
ищците в брой възнаграждение за процесуалното им представителство и защита в процеса
пред първа инстанция от един адвокат.Вземането за разноски е изрично заявено и
конкретизирано откъм основание и размер в последното по делото съдебно заседание от
ищцовата страна, което съдът счита за изпълняващо изискванията на чл.80 от ГПК, предвид
преждевременното прекратяване на производството, поради приетото в заседанието
признание на иска на ответника.
Така претендираните разноски са изцяло дължими на ищците,т.к. са реално сторени.
Съдът не счита основателни доводите на ответната страна, че в случая са налице
предпоставките за освобождаването й от тяхното заплащане, визирани в чл.78, ал.2 от ГПК.
За да произведат горепосочения ефект, предпоставките следва да са кумулативно
налични, но това не е така по делото.
Ответната страна е сключила договор за наем на земеделски имоти, собственост на
ищците с нотариална заверка на подписите, по който физическото лице, представляващо я,
2
договаря само със себе си, явявайки се в двойно качество на пълномощник на
наемодателите и като репрезентативен орган на наемателя, но без изричното съгласие на
доверителите-физически лица.
Твърденията на ответната страна, че е сторила горното очевидно в разрез с
изискванията на закона, но поради получено от собствениците на имотите
неформално(устно)предварително одобрение, са оспорени от тях и по делото няма данни за
верността им.
Но дори това обстоятелство да бе доказано, сключването на такъв договор, намиращ
се в състояние на висяща недействителност, се нуждае от изрично потвърждение от
ненадлежно представляваната страна, което да е сторено във формата за валидност на
липсващото пълномощно(тук писмено и с нотариална заверка на подписите). Тогава не
наемодателите, а сключилата договора в нарушение на закона от тяхно име страна би
следвало да потърси потвърждението, което тук нито се твърди, нито доказва.
На следващо място, в самата искова молба наемодателите изрично заявяват
становище, че не потвърждават новия наемен договор, с което висящата му
недействителност се превръща в нищожност.Така още с получаването на препис от иска,
ответницата е наясно, че оспорваният договор вече не може да бъде саниран.В този смисъл
са и разясненията, дадени в т.2 по въпрос ІІ в ТР№5/2014 г. на ВКС. Отказът за саниране е
неоттегляем, след като е достигнал до адресата.
Следователно отправеното с отговора на иска предложение за потвърждение на
оспорвания договор е било лишено от правно значение.
В този отговор липсва и признание за основателността на иска за прогласяване
нищожността на атакувания по делото договор. То е сторено едва в първото по делото
съдебно заседание, следователно е закъсняло, разглеждано в контекста на искането на
ответната страна за освобождаване й от плащането на разноските на ищцовата, т.к. е
поставило претендиращите в положение да организират защитата си в пълнота, като при
оспорване на иска им.
При тези данни въззивният съд заключава, че не може да приложи правилото на
чл.78, ал.2 от ГПК.Следователно обжалваното определение подлежи на отмяна.Вместо това
настоящият състав следва да осъди ответната страна да възстанови сторените от ищците в
първа инстанция деловодни разноски.
Частните жалбоподатели не са внесли дължимата за разглеждането на настоящото
производство държавна такса от 15лв. по сметка на БОС, поради което следва да бъдат
осъдени за това с настоящото определение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3677/05.07.22 г., по гр.д. № 692/22 г. по описа на Районен
съд-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на Решение
№1291/17.06.22г. по горното дело, в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ посоченото решение в частта, оставяща в приложение на чл.78, ал.2 от ГПК
без уважение искането на ищците за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ММ АГРО 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Шейново“ №3, ет.6, представлявано от Мариета Николаева
Боева, да заплати на Г. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. к.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап.
**, Г. ИВ. П. ЕГН ********** от гр. П., бул.“ А. С.“ № **, ет. *, ап. ** и ИВ. Т. Т. ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата 350лв.(триста и петдесет
лева), представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищците по гр.д.
№692/22г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. к.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **,
3
Г. ИВ. П. ЕГН ********** от гр. П., бул.“ А. С.“ № **, ет. *, ап. ** и ИВ. Т. Т. ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса за
разглеждането на частната им жалба по ч.гр.д.№1241/22г. по описа на същия съд, в размер
на 15 лв. по сметка на БОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4