Определение по дело №917/2018 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260009
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20184150100917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  260009

град СВИЩОВ, 11.03.2022 г.

 

 

СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 11.03.2022 г., в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело 917 по описа на Свищовския районен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск, предявен от М.М.М. ***, адрес за съобщение и призовки с. ***, общ. ****,  ул. „*****“ №** за обявяване на нищожността на Решение на Общото събрание на правоимащите на заличената  ******* с Протокол от 23.12.1997 г. Излага съображения в тази насока.

В деловодството на съда е постъпила и допълнителна молба с вх. № 4579/21.09.2018 г. от ищеца.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията са изпратени на ответниците по реда на чл.131 и сл. от ГПК.

В срока за отговор, ответникът А.И.К. твърди, че Жалбата е недопустима, тъй като в ЗСПЗЗ като специален закон уреждащ провеждане на Общо събрание на правоимащите на ЗАЛИЧЕНИ организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (каквато се явява и ******* не съществува правен ред по който може да се оспорват техните решения. В случая НЕ са приложими нито разпоредбите на Закона за кооперациите, нито на Търговския закон доколкото по тези два закона се оспорват решения на СЪЩЕСТВУВАЩИ правни субекти които задължително се конституират и защитават по делата като ответници. Прави възражение за изтекли преклузивни/давностни срокове за оспорване на процесиите Решения тъй като са изтекли повече 14 дни считано от 23.12.1997г. тъй като жалбоподателя е присъствал лично на процесното Общо събрание.

Заявява, че единствената правна възможност на търсене на отговорност е съгласно §29, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ според която солидарна имуществена отговорност пред правоимащите лица носят единствено членовете на Комисията на правоимащите на заличената ******“ като претенции към членовете на тази комисия се реализира по общия гражданскоправен исков ред с предявяване на искови молби срещу персонални ответници, посочване на фактически и правни основания и цената на иска. Твърди, че в настоящия случай няма данни кои са членовете на тази Комисия, кога и как са избрани.

Заявява, че не е пасивно легитимиран като ответник по делото. Счита жалбата за неоснователна и моли съдът да не я уважава.

В срока за отговор, ответникът Н.М.К.  излага доводи и възражения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди, че с жалбата ищецът е поискал съда да обяви за нищожно решението на Общото събрание на правоимащите на заличената ***** с Протокол от 23.12.1997   г., по време на което събрание е присъствал тогавашният кмет на ***** - Н.М.К.. Заявява, че Н.М.К. към момента на конституирането му като ответник по настоящото производство не е кмет на ****** и не заема никакви длъжности в ******.

Твърди, че ищецът не може да предявява претенциите си към Н. М. К., тъй като той не може да бъде надлежна страна и е недопустимо да има качеството на страна - ответник по гр.д. № 917 / 2018 г. по описа на PC гр.Свищов.

Моли съда да бъде заличен като ответник по гр. д. № 917 / 2018 г. по описа на PC гр.Свищов.

Прави и възражение за изтекли преклузивни/давностни срокове срещу претенциите с правно основание §29, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, считано от 23.12.1997 г., тъй като е изтекъл повече от 24 годишен период от време.

В срока за отговор, ответникът И.Б.А. заявява, че жалбата е недопустима и изцяло неоснователна. Твърди, че правоприемник на заличената ***** е ******, като И.Б.А. към момента на конституирането му като ответник по настоящото производство не е заемал никакви позиции в този съюз , нито като член , нито в ръководен орган или като представляващ , нито е бил нает на трудово правоотношение. Моли съда да бъде заличен като ответник по гр.д. № 917 / 2018 г. по описа на PC гр.Свищов. Заявява, че в случая на §29 , ал.6 от ПЗР ЗСПЗЗ се определя, че солидарна имуществена отговорност пред правоимащите лица носят членовете на Комисията на правоимащите на заличената ******, като претенции към членовете на тази комисия може да се реализират чрез предявяване на граждански иск, като в случая не са представени доказателства кои са били членове на тази комисия, ищецът претърпял ли е евентуални вреди, в какво се изразяват, в какъв размер са те и налице ли са законови основания да предявява такива претенции. Твърди, че са изтекли всички давностни срокове за оспорване на процесиите решения, още повече, че считано от датата на проведеното общо събрание - 23.12.1997 г. , до настоящият момент е изтекъл повече от 24 годишен период от време. Заявява, че посочените в жалбата „съображения“ от т.1 до т.6 са изцяло неоснователни и не представляват порок водещ до нищожност на „решението“ взето от Общото събрание на правоимащите на заличената ****** , взето с Протокол от 23.12.1997       г. Жалбоподателят  нее  представил  никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, като е представял на съда писмени документи , явяващи се годни доказателства оспорващи по безспорен и категоричен начин неговите твърденията и обосноваващи неоснователност на жалбата - арг. прекратителни постановления на прокуратурата.

В срока за отговор, ответникът А.И.Е.  излага доводи, че искът е недопустим по отношение на него в качеството му на физическо лице.  Счита, че искът е недопустим и по отношение на ликвидираното и заличено ЮЛ, тъй като това ЮЛ не съществува в правния мир. Твърди, че претенцията е предявена срещу несъществуващ правен субект или срещу липсващ ответник, което прави искът недопустим.

Съдът като се запозна с изложените в исковата молба и отговорите на исковата молба обстоятелства, и представените доказателствата по делото намира, че предявеният иск е  недопустим по следните съображения:

Съобразно подробно изложените от ищеца обстоятелства, обуславящи претенциите му, съдът заключава, че предявения иск е с правно основание §29 от ЗИДЗСПЗЗ. 

Ищецът претендира обявяване на нищожност на на Решение на Общото събрание на правоимащите на заличената  ******** с Протокол от 23.12.1997 г.

Разпоредбата на §л.29, ал.9 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 45/1995 година, на която се позовава жалбоподателят, визира определени категории решения на органите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ,  които са нищожни при настъпване на определени обстоятелства, визирани  хипотезата на цитираната правна норма. Съдът намира, че нищожността не настъпва по силата на посочената законна разпоредба, а същата може да бъде обявена по два начина. Единият е, като бъде оспорено решението на общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а този ред за оспорване е визирания в чл. 52, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а именно обжалване пред районния съд в 7-дневен срок, ако жалбоподателят е присъствал на общото събрание, и в 14-дневен срок, ако не е присъствал на общото събрание. Съдът намира, че цитираните срокове са изтекли и ищецът е в невъзможност да се позове на тази разпоредба.

В §29, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е посочено, че имуществото, което е предмет на обявените за нищожни търгове и решения се изземва посредством заповед на областния управител, издадена на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост. Със заповедта на областния управител също може да бъдат обявени за нищожни решенията на органите, посочени в чл. 27 , ал. 1 при настъпване на обстоятелствата, посочени в §29, ал.1 от ЗРЗ на ЗИДЗСПЗЗ. В настоящия случай съдът намира, че такава хипотеза не е налице. Посоченият в закона административен орган – областния управител не участва в това производство, негови актове не се оспорват.

Предвид изложеното заключава, че така предявеният иск е недопустим и производството по настоящото гражданско дело следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 917/2018 г. по описа на Свищовския районен съд за 2018 г., поради НЕДОПУСТИМОСТ.

 

ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца.

 

Определението може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред ВТОС.

 

Препис от определението да се изпрати и на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: