О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
...................... /
…………………2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
трети
състав, в закрито заседание,
проведено на четиринадесети юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Христова
въззивно гражданско
дело № 1443 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на ОД на МВР Варна срещу решение № 1222
от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 15577 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, 9 -ти състав, с което е осъдена ОД
на МВР Варна да заплати на Светозар И.Р., сумата от 1829.25 лева, представляваща
допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2016
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба /30.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата
от 328.54 лева, представляваща направените в производството пред първата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 73.17 лева държавна такса и 168.96 лева
възнаграждение за вещо лице по приетата ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно чл. 141 ,
ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от
с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон. Препращането
към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според
жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се отчита по
специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители
в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното
правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово
възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за
извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се
съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива №
2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г.
допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР. Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в
ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент
за противното счита, че КТ е неприложим С горепосочените доводи жалбоподателят
мотивира възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно
приложение на материалния закон.
Оспорва се и решението и по съображения за
неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърде,
че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно
определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че
установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се
дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на
служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния
платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането
на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно
доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е
напълно заплатен от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал
въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови
норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да
служи за генериране на извънреден труд.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В условията на евентуалност, е отправено
искане за отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради
липсата на нормативна уредба, която да урежда преизчисляването на нощен към
дневен труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието като доказателство в
първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва
основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и
обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при
извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима
- депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес
от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.08.2020 г. от 9,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните по делото.
НАПЪТСВА на основание чл. 273
във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.