Присъда по дело №204/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НОХД № 204/2016г. по описа на ГОРС

 

 

Районна прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу подс.В.Н.Х.  за това, че на 12 август 2015г., в гр.С. се съвкупил с лице от женски пол-Н.Н.Д., живуща ***, която принудил към това със сила, изразяваща се в нанасянето на удар с глава в областта на лявата очница и стискане на лява мишница, както  и заплашване-с отправяне на заплахи за убийство, като употребил думите «Стой мирно, иначе ще те оставя на място, ще те убия» - престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс.Х..

Пред настоящата инстанция подсъдимият заявява, че е невиновен по повдигнатото обвинение и не е извършил посоченото от прокуратурата престъпление.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2015 г. в гр. С. св. Н.Д. срещнала в района на Общински пазар подсъдимия В.Н.Х., с когото се познавали добре. Това се случило в периода между 17 и 18ч. От показанията на св.Хр./съпруга на подс.Х./ се установява, че тя и мъжа на пострадалата Д./свидетеля Т.Т./ са първи братовчеди/неговата майка и бащата на св.Хр. били брат и сестра/-л.60/СЗ 07.06.2016г./. В тази насока са и обясненията на подсъдимия/СЗ 12.04.16г.-30/. Пострадалата пристигнала в района на пазара заедно със свидетеля С.Д./ с когото се срещнали непосредствено преди достигането им на пазара/. Там подс.Х. бил в компанията на свидетелите С.С./л.34/ и С.С./л.35/. Мъжете употребявали алкохол. Постепенно между постр.Д. и подс. Х. се завързал разговор за тютюн за пушене. Х. уверил Д., че е скрил в храсти в близост до градския парк някакво количество тютюн и й обещал, че ще й даде. Двамата тръгнали към мястото. След като стигнали Х. й посочил храсти, където твърдял, че е скрил тютюна. Д. се навела, но не видяла нищо и след като се изправила, била ударена в областта на лявото око с глава от Х.. След това паднала на земята, а подсъдимият Х. отправил заплаха: „Стой мирно, иначе ще те оставя на място, ще те убия". Тя обаче се промушила и хукнала да бяга, но Х. я настигнал, хванал я за ръцете и я върнал на предишното място. Там съблякъл Д. и осъществил полов акт с нея противно на волята й. Пострадала се прибрала вкъщи силно уплашена и разстроена. Разказала всичко на мъжа с когото живеела на семейни начала - свид. Т.Ц.Т.. Същият малко по-късно я съпроводил до ЦСМП - гр. С..

С протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2015 г. е извършен оглед на местопроизшествие в югозападната част на гр.С., което представлява силно затревена площ с нискостеблени храсти. Към протокола за оглед е приобщен фотоалбум за посетено местопроизшествие в гр.С. в близост до градски парк/л.16-19 от ДП/.

С протокол за освидетелстване/оглед на лице/ от 13.08.2015 г. е извършен оглед на пострадалата Н.  Д.. При огледа е установено следното: горен и долен клепач на лява очница и част от лява подочница са с мораво-виолетово кръвонасядане, изразен оток на клепачите с частично притворена очна цепка. По вътрешната и външната област на лява мишница са установени четири петнисти мораво-синкави кръвонасядания. При огледа не са установени видими травматични увреждания по половите органи/л.20-24 от ДП/.

С протокол за освидетелстване/ оглед на лице/ от 13.08.2015 г. по досъдебното производство е извършен оглед на подсъдимия В.Х. /л.25-29 от ДП/.

С постановление за назначаване на експертиза от 13.08.2015г. по досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза относно състоянието на Н.  Д..

От заключението на приобщената по досъдебното производство съдебно­медицинска експертиза по писмени данни СМЕ № 197/2015г. на МОБАЛ гр.В.Търново се установява, че Н.Н.Д. -38 г. е получила кръвонасядане с оток на лявата очница и подочница, кръвонасядания по мишницата, охлузване по мишницата, охлузване по бедрото, кръвонасядания по гърба в поясната област, остатъци от хименалния пръстен /девствена ципа/- без травматични увреждания по външните и вътрешни полови органи.

Вещото лице е констатирало, че описаните травматични увреждания по челото и горната устна са в резултат на тъпи травми-удари с твърди тъп предмет и по начин, описан от пострадалата, е възможно да са получени-удари с глава, стискане с ръце и натискане към земята.

Травматичните увреждания са причинили на Д. болки и страдания без разстройство на здравето за срок от около 10 дни/л.33 от ДП/.

Вещото лице е заключило, че анатомичното устройство на външните и вътрешни полови органи и състоянието на девствената ципа позволяват с лицето да бъде извършен нормален полов акт без да останат видими травматични увреждания по тях.

С постановление за назначаване на експертиза от 13.08.2015г. е назначена съдебно-медицинска експертиза /биологична/ на веществени доказателства.

От заключението на приобщената по досъдебното производство съдебно­медицинска експертиза на веществени доказателства се установява, че поради относително нетрайният характер на изследваните маркери и относително ниската чувствителност на приложения метод, отрицателните резултати за наличие на следи от сперма не са категорични/л.38 от ДП/.

Вещото лице е констатирало, че получените резултати за наличие на кръв по „Натривка" от полов член, иззета от В.Н.Х. и слипове, иззети от В.Н.Х. не са категорични, но предвид наличието на кръв в проба от „ Натривка от влагалището на пострадалата Д." тези обекти могат да бъдат насочени за ДНК профилиране.

В съдебно заседание, проведено на 25.10.2016г./л.94/ подробно е мотивирана нуждата и е допусната поради това ДНК експертиза, възложена на експерт при НИКК-София.

Видно от заключението, след изследване на биологичния материал от обект №1/бикини/ се установява смес на клетъчен материал от две лица в различно съотношение. Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на постр.Н.Д., а останалото количество биологичен материал, визуализирано в алели с по-слаб интензитет, съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила на подс.В.Х.. Тоест- по-голямата част от биологичния материал по обекта произхожда от Д., а останалото количество- от подс.В.Х..

ДНК профилът, установен за обект № 2/натривка от половия член на В.Х./ напълно съвпада с ДНК профила на Н.Д.. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид, освен Д. е 1 на 16 000 000 000 000 000 000. От това следва, според експерта, че по тампона, с който е иззет материал от половия член на подс.Х., биологичният материал произхожда от Д./л.139 от делото/. Съотношението, дадено по-горе, според настоящата инстанция е извън границите на разумното съмнение. Следва по този начин да се приеме за безспорно доказано, че биологичен материал на Д. присъства в иззетото количество материал от половия член на подс.Х.. Този биологичен материал е реагирал положително на предварителна проба за наличие на кръв/посочено в експертизата на л.37, изр.последно-ДП/ и напълно съответства на резултатите от освидетелстването на Д./л.20 от ДП/, където е посочено, че непосредствено след деянието по големи срамни устни на пострадалата е констатирано „обилно зацапване с менструална кръв”. Това показва, наред с показанията на пострадалата, че биологичният материал от Д. чрез осъществения полов акт е попаднал върху половия член на Х., което е установено по безспорен начин и напълно изключва тезата на подс.Х. това да е материал от слюнка след осъществено фелацио. Материалът от Х. е иззет непосредствено след деянието, видно от протокола за освидетелстване/л.25 от ДП/- на 13.08.2015г. Деянието е осъществено на 12.08.2015г. вечерта, като от доказателствата по делото се установява, че още същата вечер подс.Х. /около 11ч. според свидетелските показания на св.Хр.-л.60-61/ е задържан, поради което няма и съмнение, че материалът на Д. е бил по тялото на Х., непосредствено след деянието.

Д. дава подробни показания по начина на извършване на деянието и заявява, че никога преди изнасилването не е имала сексуални контакти с В.. Заявява, че не се е съпротивлявала активно, защото била уплашена от отправената към нея заплаха с убийство с думите „Стой мирно, иначе ще те оставя на място, ще те убия" от обвиняемото лице.

С постановление от 14.10.2015г. по досъдебното производство е назначена комплексна психилого-психиатрична експертиза на В.Н.Х..

От заключението на приобщената по досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че към момента на извършване на деянието В.Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното противоправно действие и да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Вещото лице е констатирало, че към момента на извършване на деянието Х. притежава способност правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Липсват данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, поради които да не разбира свойството или значението на извършеното от него или да не може да ръководи постъпките си/л.9-13 от ДП/. 

Психологическото изследване на Х. го интерпретира като личност, характеризираща се със склонност към приключения, самохвалство, лекомислие, пристъпяне на рамките на общоприетите норми на поведение и морал, тенденция към конфликтни ситуации и асоциални постъпки…егоцентричен, незрял, с повърхностни чувства към другите, гневлив….нисък толеранс към фрустрация и това, в съчетание с лошо контролиран гняв, било възможно да резултира в изблици на физическа агресия./л.12, абзац последен ДП/.

От така изяснената фактическа обстановка и събраните доказателства,следва да се мотивира извод, че  Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2 от НК.

По делото безспорно се доказа, че е осъществен полов акт между Х. и Д.. В тази насока са показанията на свидетелката, които са безпротиворечиви от фазата на досъдебното производство. Непосредствено след инцидента с нея, св.Н.Д. е дала показания в хода на досъдебното производство/л.42 от ДП/, дала е показания и пред съдия в ДП/л.39/, които впоследствие са приобщени в хода на съдебното следствие /СЗ 12.04.2016г.-л.33/. В рамките на трикратния разказ за случая, св.Д. последователно и логично е изложила по идентичен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване.  Показанията й съдържат подробности и описват действия в последователност, която не могат да бъдат дадени ако действително не са се случили в този им вид.Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на Д., дадени в досъдебното производство пред съдия при Районен съд гр. Горна Оряховица/л.39 от ДП/. Съдът дава вяра на тези показания, дадени от пострадалата, тъй като същите са дадени непосредствено след инцидента, когато пострадалата е била в максимална степен обективна и е могла да възпроизведе точно и в пълнота случилото й се на 12.08.2015г. Тези показания изцяло кореспондират със  заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. От заключението се установява, че Н.Н.Д. е получила кръвонасядане с оток на лявата очница и подочница, кръвонасядания по мишницата, охлузване по мишницата, охлузване по бедрото, кръвонасядания по гърба в поясната област, което съвпада с описаните от нея действия, осъществени от подс.Х.. Последният заявява в съдебно заседание/л.32/, че не би могъл да удари Н. с глава, тъй като страдал от определено заболяване. За проверка на тези обстоятелства е допусната експертиза. От заключението на допуснатата и изготвена по делото СМЕ/л.90/ се установява, че подс.Х. действително страда от двустранно намаление на слуха от проводен тип в степен на практическа глухота, протезиран със слухов апарат на лявото ухо до степен на добър слух-състояние след извършени радикални оперативни интервенции двустранно на двата мастоидни израстъка/костта зад ушната мида/. Има и съпътстващо заболяване- лека степен на хипертония. УНГ статуса му се характеризира с пълна загуба на слуха на двете уши, възможност за протезиране, периодични пристъпи от главоболие, световъртеж, болки в ушите и на практика това състояние е дифинитивно/постоянно/ и е за цял живот. Според експерта описания от пострадалата Д. удар с глава от страна на Х. е възможен и по никакъв начин той не би се отразил на неговото физическо състояние и в частност на слуха му поради факта, че същият удар е еднократен акт с неголям интензитет. В тази насока следва да се посочи, че в съдебно заседание, проведено на 22.02.2017г. подсъдимият се явява с голяма рана на главата/л.162/, като сочи, че нараняването е получил след падане на греда/с размери 3-4 метра/, която го ударила по главата. Посочва ,че не е пострадал допълнително слуха му и освен главоболие и рана няма сериозни последици за здравето му. Това още един път утвърждава посоченото по-горе, че ударът с глава, който Х. е нанесъл на Д. е възможен и по никакъв начин той не би се отразил на неговото физическо състояние.

Твърденията, обективирани с показанията на свидетелите С.С./л.34/, С.С. и С.Д., както и с обясненията на подс.Х. относно поведението на постр.Д./че същата имала аморално поведение/ не се подкрепиха с доказателства. Въпреки, че и наличието на такива доказателства не биха могли да изключат обективираното  нежелание на Д. да има полов акт точно с подсъдимия Х.. Показанията на тези свидетели съдът не кредитира и поради факта, че същите не са очевидци на деянието, възприятията им са формирани под въздействието на изпитото немалко количество алкохол, за което споделят, че са употребявали заедно в  компания с подс.Х.. Същите посочват и това, че са в приятелски отношения с последния. Свидетелят С.Д. посочва и това, че към датата на съдебното заседание, в което са дадени свидетелските показания са пътували с един автомобил с подсъдимия и св.С.С.-„Ние с В. и С. пътувахме днес в една кола от С.”/л.35/, в който момент лесно биха могли да уеднаквят фактите, интересуващи процеса и да им предадат звучене, съответстващо на защитната теза на подсъдимия. Съвсем логичен и житейски издържан е всеки опит да се заеме позиция, смекчаваща критиката към подсъдимия, с който са в добри и установени близки приятелски отношения. Категорично е отхвърлено от св.Т., посоченото от св.С.С. обстоятелство, че мъжът на Д. „я предлагал за пари”. Въпреки опитите на съда да установи чрез изискване на справки за индивидуализация и призоваване на лицата, съобщени с твърденията на св.С.С. като такива, които имали отношения с Н.Д. „за пари”, подобни факти не се установиха, което още веднъж формира извод, че тези показания не следва да се кредитират в тази им част.

Опитът да се обясни цялостната личност и поведение на Д. през призмата на това да се получи финансова облага от случая не кореспондират и със свидетелските показания на нейния съпруг/л.34/, който като свидетел  посочва, че нямат финансови претенции-„Какви искове да имаме…просто няма нужда..”. Пострадалата не е предявила и граждански иск в настоящото производство. Да се омаловажи травмата на пострадалата, като й се препише аналогично и виктимно поведение е избор на подход, който не издържа сериозна критика в настоящия процес. По половия член на подс.Х. са открити и доказани по несъмен начин биологични следи от постр.Д., което е индиция за контакта между пострадалата и Х. и изцяло съответства на описаното от Д.. Травмите по Д. пък установяват упражнената по отношение на нея сила. Същата се е съпротивлявала на упражненото по отношение на нея насилие и това е видно от следите, оставени по тялото на Х.. В единия от случаите той обяснява, че това са следи от страст- „Аз казах на Р., че Н. беше много страстна, чак ме одраска…”/л.31/, а в други свои обяснения заявява, че одраскването по тялото му/описано в протокола за освидетелстване/ може да е резултат от съприкосновението му със св.С.С., когото вдигнал от земята. С. също описва, че Х. го сграбчил- „Върна се В., гол до кръста, сдърпахме се…. После той посегна да ме хване с ръце  през кръста, обгърна ме и аз го отблъснах отпред по гърдите с двете ми ръце и той ме пусна…”/л.34/. Самият свидетел не твърди, че е одраскал Х. по торса.  

Съдът кредитира показанията на св. Т.Т. относно състоянието на св.Д. непосредствено след инцидента след като се е прибрала в дома си. Възпроизведеният от Т. преразказ за случая е идентичен с показанията на Д.. Т. посочва, че Д. е плачела, а той възприел и травмите по тялото й-„окото й беше затворено, лилаво и подуто….., беше удряна, синя”, което съответства на даденото заключение за увредите на пострадалата.

С оглед проверка показанията на св.Т.Т./СЗ 12.04.16г.- л.33/ и тези на св.Т./СЗ 07.06.16г.-л.59/, свързани с личността на дееца и твърдението им, че по отношение на Х. е имало и друго производство за сексуално посегателство срещу жена, бе изискана справка  и приложена такава/с дата 04.08.16г.-л.76 от делото/, както и постановление на Районна прокуратура гр.Бяла с дата 01.10.2003г./л.81-82/, от които е видно, че производство, провеждано против В.Х. за престъпление по чл.150 от НК, е прекратено поради недоказаност.

При така изложената и приета от съда фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че от обективна страна е осъществено престъплението по чл.152  ал.1 т.2, пр.1 и пр.2 от НК.Изнасилването по посочения законов текст е престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата.Двуактното престъпление по т.2 се осъществява като субектът принуждава жертвата към съвкупление със сила и заплашване в конкретния случай. Липсва съгласието на пострадалата, поради което съпротивата й се сломява чрез използваната от дееца сила и заплашване.При тази форма на изпълнителното деяние принудата е упражнена с цел да се извърши съвкупление.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.Деецът е съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се съвкупява с него, съзнавал е принудителният характер на употребеното насилие и заплашване и е целял чрез него да сломи съпротивата й и да извърши полов акт.

Причините за извършване на престъплението се коренят в липсата на емоционално-волеви задръжки/вероятно снижени и под въздействието на изпития от Х. алкохол/,  несъобразяването със съществуващия правен ред и незачитане телесната неприкосновенност на личността.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние. Видно от свидетелството за съдимост на подс.Х./л.28/, същият е осъждан веднъж с наказание пробация по НОХД № 1106/09г. на ГОРС, като съдебният акт е влязъл в сила на 18.11.2009г. От изисканата справка, приложена на л.105 по делото се установява, че това наказание Х. е изтърпял за времето от 14.12.09г. до 02.07.2010г. От последната дата до датата на разглежданото деяние/12.08.2015г./ е изминал период от 5 години, поради което по аргумент от чл.86 ал.1 т.2 пр.2 от НК следва да се приеме, че подс.Х. е реабилитиран по право и с това за заличени последиците, свързани с осъждането му в производството по НОХД № 1106/09г. на ГОРС. При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление/ от две до осем години лишаване от свобода/. Бе взето под внимание, че подс.Х. не е осъждан с наказание лишаване от свобода, а по отношение единственото друго осъждане с наказание пробация е реабилитиран и липсват други отегчаващи вината обстоятелства, а са налице смекчаващи такива-  липсата на сериозни негативни последици за здравословното и психично състояние на пострадалата и влошеното здравословно състояние на Х., поради което избраното наказание ЛОС в относително определените граници от 2 до 8г.години не би било несъразмерно тежко, а  съдът следва да определи наказание, ориентирано към законоустановения минимум, а именно- 2 години и 6 мес.ЛОС, като изтърпяването на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от 4 години съгл.чл.66 ал.1 НК,с което биха се изпълнили целите на наказанието по чл.36 НК. Това наказание би изиграло необходимото поправително и превъзпитателно въздействие предвид чистото съдебно минало на дееца.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: