РЕШЕНИЕ
№ 11190
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110114513 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД Постъпила е искова
молба от „ТС” ЕАД, ЕИК ************, представлявано от АА- Изпълнителен директор
срещу Т. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ********************, с която се иска съдът да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 293.43 лева (двеста
деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) главница, представляваща неизпълнено
задължение за доставена топлоенергия за м. 05.2022 г. – 04.2023 г. за обект,
************************, аб.**************** / инсталация **************, ведно със
сумата от 66.60 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена от 31.08.2022г. до 11.12.2024г., сумата от 4.05
лева (четири лева и пет стотинки) главница, представляваща неизпълнено задължение за
дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 06.2022г., ведно със сумата от 1.23
лева (един лев и двадесет и три стотинки) представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена от 01.07.2022г. до 11.12.2024г. ведно със законната лихва върху
вземането за главници от датата на подаване на заявлението – 19.12.2024 г. до окончателното
му изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр,д.
*********/2024г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: г**************, аб. № ****************,
ИД: *********, клиентски номер: ************.
Ищецът твърди, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн, ДВ. бр.
107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр, 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове Т. В. Т. е потребител на ТЕ и за нея
важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи се, че в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ТС” ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
1
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Поддържа се, че между Т. В. Т. и „ТС” ЕАД е подписан договор за продажба на
топлинна енергия № *********/**************** при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ТС”
ЕАД на потребители в гр, София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР,
Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-
033/0810.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се
прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ТС” ЕАД на потребители в гр.
София и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл, 40, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, В този
смисъл, задължението на ************** за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава
за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Сочи се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “ТС” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
„ТС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн, ДВ бр, 34 от 24,04.2007г .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът оспорва дължимостта на сумите.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 19.12.2024 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. В. Т. за сумата от 293.43 лева (двеста деветдесет и три
лева и четиридесет и три стотинки) главница, представляваща неизпълнено задължение за
доставена топлоенергия за м. 05.2022 г. – 04.2023 г. за обект, ************************,
аб.**************** / инсталация **************, ведно със сумата от 66.60 лева
(шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена от 31.08.2022г. до 11.12.2024г., сумата от 4.05 лева (четири лева и пет
стотинки) главница, представляваща неизпълнено задължение за дялово разпределение за
периода от м. 05.2022 г. до м. 06.2022г., ведно със сумата от 1.23 лева (един лев и двадесет и
три стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от 01.07.2022г.
до 11.12.2024г. ведно със законната лихва върху вземането за главници от датата на подаване
на заявлението – 19.12.2024 г. до окончателното му изплащане.
С разпореждане от 20.12.2024 г. по ч. гр. д. № *********/2021 г. по описа на СРС,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
2
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Длъжникът в качеството си на потребител на
топлинна енергия за обект, ************************, аб.**************** / инсталация
**************, не е заплатил в уговорения срок на доставчика „ТС” ЕАД дължимите суми
за доставена топлоенергия и за дялово разпределение. Длъжникът дължи суми за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 07.2022г. до 04.2023г., който период включва
дължимата сума за действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: г**************, аб.**************** / инсталация **************,
като не е заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на
изравнителните сметки с №***********г. за период 07.2022г. до 04.2023г. и
№*************г. за период 05.2022г. до 06.2022г., както и дължимите суми за дялово
разпределение за период от 05.2022г. до 06.2022 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
На 11.04.2019 г. между страните по делото е сключен договор №
*********/**************** за покупко-продажба на топлинна енергия за имот в
************** аб. № ****************. По силата на договора ищецът, в качеството му
на продавач, се е задължил да продава на ответника, в качеството му на купувач, топлинна
енергия с топлоносител гореща вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната
енергия по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е 5 години от
01.04.2019 г. до 31.03.2024 г. Уговорено е, че количеството топлинна енергия за купувача се
определя за сграда-етажна собственост и сграда с повече от един клиент от фирма Техем.
Представено е заявление с дата 16.04.2019 г., подписано от Т. В. Т. за сключване на
договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители
за топлоснабдяван имот на адрес: *****************аб. № ****************.
Представена е декларация от ММН, представител на ************* с която се дава
съгласие адв. Т. В. Т. да бъде купувач на топлинна енергия за срока от 01.11.20218 г. ди
01.11.2023 г.
Представен е договор за наем от 01.11.2014 г., сключен между домсъвета
на************ наемодател и Т. В. Т.- наемател, по силата на който наемодателят
предоставя за временно и възмездно ползване, а наемателят приема следния недвижим имот,
находящ се в г******************, състоящ се от **************** заедно с оборудвано
сервизно помещение в съседство, като имотът ще се ползва за кантора. Уговорена е наемна
цена, като в посочената цена на влизат разходите по консумативи/ вода, ток, парно,
телефон/. Срокът на договора е 2 години, като може да бъде продължен от страните един
месец преди неговото изтичане, за което се съставя анекс към договора. С Анекс №2 от
01.11.2018 г. ****************и Т. В. Т. променят срока на договора за наерм от 01.11.2014
г. на безсрочен с едномесечно предизвестие за прекратяване.
По делото са ангажирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на
директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е
предвидено, че отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от
продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2 е регламентирано задължението на продавача в срок до
5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс
за текущия месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна
сума за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през
3
предходния месец. В чл.40 е предвидено задължението на купувача да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като купувачът
има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен
срок след срока за плащане.
Видно от представения протокол от проведеното на 14.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ****************** етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор между „ТС“ ЕООД и етажната собственост с адрес:
г****************, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната
станция топлозахранва входа А от процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се
снема показанието на ТЕ в 00.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ.През процесния период в топлоснабдения имот е имало един
брой радиатор в помещения стая с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход
за отопление/ с дистанционен отчет. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се
нанасят на хартиен носител. Отчетените стойности фигурират в изравнителните сметки,
представени на в.л. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на
база пълната отопляема кубатура 30 куб.м. съгл. молба за открИ.не на партида в която
фигурира отопляемата кубатура, представена на в.л. В процесния имот има монтиран един
водомер за топла вода. За период 22/23г. водомера е отчетени на 03.05.2023г., като отчетния
формуляр с подпис на потребител е представен на в.л. и същите стойности фигурират в
изравнителната сметка. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие е
действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и имот и БГВ е 266.92 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
4
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г., определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
Между страните в производството е налице сключен писмен договор, в съответствие с
изискването на чл.149, т.3 ЗЕ, който е ангажиран като доказателство, но за периода от месец
април 2019 г. до март 2024 г.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
процесния периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г. между главните страни е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
стопански нужди относно процесния имот, а цената на доставената топлинна енергия е в
размер на 266.92 лева.
За разликата над 266.92 лева до пълния предявен размер от 293.43 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 31.08.2022г. до 11.12.2024г. в
размер на 77.53 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за отоплителния сезон 2022/2023 г. - 266.92 лева.
Доколкото се претендира по-малка сума- 66.60 лева с оглед диспозитивното начало,
именно до този размер искът следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). и
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
5
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.Ищецът се
легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази
сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово
разпределение е правилно определена, и за периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г. е на обща
стойност 4.05 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ТС” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 1.23 лева (един лев и двадесет и три стотинки) представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена от 01.07.2022г. до 11.12.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
392.73 лв., от общо дължим размер от 425 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозит за
вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
6
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -69.30 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес:
********************, дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ************, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 266.92 лева
главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена топлоенергия за м. 05.2022
г. – 04.2023 г. за обект, ************************, аб.**************** / инсталация
**************, ведно със сумата от 66.60 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от 31.08.2022г. до
11.12.2024г., сумата от 4.05 лева (четири лева и пет стотинки) главница, представляваща
неизпълнено задължение за дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 06.2022г.,
ведно със законната лихва върху вземането за главници от датата на подаване на
заявлението – 19.12.2024 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр,д. *********/2024г. на СРС, 46 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над уважения размер от 266.92 лева до
пълния предявен размер от 293.43 лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата, както и иска за сумата от 1.23 лева (един лев и двадесет и три
стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена от 01.07.2022г. до 11.12.2024г
ОСЪЖДА „Т. В. Т. с ЕГН: **********, да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК
************ съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № *********/2024
г. на СРС в размер на 69.30 лв., както и за настоящото производство, в размер на 392.73 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ТС“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7