Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Казанлък –
23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
съдебния състав ;
Председател
; Тодор
Тодоров
При
секретаря Марийка Иванова като сложи за разглеждане докладваното от съдията
Тодоров- АНД № 449/20 г. по описа на РС-Казанлък за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното ;
М О
Т И В
И ;
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-0284-000807
от 23.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с
което е наложено административно наказание.
Недоволна
от това останал жалб. Г.Д.К. който го
обжалва пред съда.
Мотивира
жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както
,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето
на АУАН и при издаването на наказателното постановление.
Редовно
призован не се явява и не изразява становище.
Явява се пълномощник който
поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Възз.
страна редовно призовани не изпращат представител изразяват писмено становище,че жалбата е неоснователна..
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка
поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана
по същество се явява основателна, но не
на посочените в нея основания.
В
обстоятелствената част на наказателното постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е
приел,че на 12.03.2020 г. в 14.35 ч. в гр. Казанлък по бул.
‘Княз Ал. Батенберг’ № 198 нар. Г.К. в посока изток- запад управлява лек автомобил
‘БМВ’ 318 с рег. № СТ 9079 ВС собственост на Р. Т. Ч. като няма залепен стикер на предно панорамно стъкло
от „Гаранционен фонд“, справка направена в РСОД-МВР и гаранционен фонд .
Автомобила не е спрян от движение към момента на проверката с
което виновно е нарушил;
1.Лице
което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор
гражданска отговорност на автомобилистите с което виновно е нарушил
чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
На
основание същия законов текст, АНО е наложил
административно наказание глоба в размер от 400 лв..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г.Г. -
актосъставител и от презумптивната
доказателствена сила на АУАН /съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП /с бл. № 217724 от 12.03.20г. .
Жалб.
не спори по така приетата и посочена от
АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и
писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и
безспорен начин.
Предвид
на това съдът прави извода, че на 12.03.2020г. жалб. К. е управлявал лек
автомобил БМВ-318 собственост на друго лице с рег. № СТ 9079 ВС за който не е
имало сключен договор за застраховка гражданска отговорност , поради което не приема възражението на жалб.
изложено в жалбата му против наказателното постановление, че не е извършил
административно нарушение.
Възраженията
на пълномощника на жалб.,че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42 т.6
от ЗАНН като не посочена местоработата и
длъжността на жалб. съдът не приема.
Нарушението
в случая се изразява в управление на МПС за което няма сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите и
не посочвана на местоработата и длъжността на жалб. няма пряко отношение
към него, и не поражда нарушение на
правото на защита на нар..
Съдът
не приема и другото възражение на пълномощника на жалб. направено в съдебното
заседание, изразяваща се в това,че е
сгрешено презимето на собственика на автомобила
съдът също не приема.
Жалб.
е обвинен във това,че е управлявал автомобил за който по безспорен начин е установено,че не е
негова собственост и който не имал задължителна застраховка гражданска
отговорност, като имената на собственика са без значение .Обвинението в случая е ясно конкретно и точно формулирано.
Съдът
не приема и възражението на пълномощника на жалб.,че е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН- законните разпоредби които са били нарушени.
В
АУАН актосъставителя изрично е посочил,че е нарушена разпоредбата на чл.638
ал.3 от Кодекса за застраховането.
От
извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление
не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е
приложен материалния закон както към правната квалификация на деянието така и
за налагане на административното наказание.
От
събраните гласни и писмени доказателствени средства- показанията на св. Павлина
Чернева и от лист за преглед на пациент ведно с приложения се установява,че на датата
приета и посочена от АНО, детето на жалб. К.- М. К. е получил съчетано счупване
на долните краища на лакътната и лъчевата кост на закрито което е наложил да бъде прегледан и да му бъде направена гипсова имобилизация в
болница в гр. Стара Загора за което е
бил насочен от Бърза помощ в гр. Казанлък ,което е и причината жалб. да
управлява процесния лек автомобил без сключена застраховка гражданска
отговорност.
Според
разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, не са административни
нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна
необходимост, а според чл. 11
от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в закона не се предвижда друго. От
своя страна, разпоредбата на чл. 13
от НК, изключва наличието на обществена опасност по отношение на деяния,
насочени към спасяване на държавни или обществени интереси, както и лични на
дееца или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, които
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди
са по-малко значителни от предотвратените, като крайна необходимост няма,
когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Следователно, за
да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към
отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане
държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава
обективни предпоставки за спасяване на застрашен интерес.
В
процесния случай жалбоподателят е действал при условията на крайна
необходимост.
Това
е извършено с цел да се транспортира
пострадалото му дете до болнично
заведение, при възникнала непосредствена опасност за здравето на детето и във същото време не е
имало друг начин за нейното преодоляване.
Поради
това наказателното постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Направения
извод прави безпредметно обсъждането на въпроса налице са основанията на чл.28
от ЗАНН и която разпоредба не е била приложена от АНО.
В
хода на съдебното следствие не се
събраха данни при издаването на обжалваното
наказателно постановление на наказващия орган да са били известни
описаните по-горе факти сочещи наличието на крайна необходимост
поради което той правилно не е обсъждал възможността за приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По
изложеното жалбата се явява основателна
и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви съдът,
Р Е
Ш И ;
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0284-000807 от
23.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на
основание чл.638 административно наказание глоба в размер от 400 лв. на Г.Д.К. ***
с ЕГН ********** като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ;