Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 30.10.2020 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2760 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.П.“ ЕАД ***, с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.д.
№963/2020г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед връчването на заповедта е инициирано предявяване на иск с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес : ***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
594,57лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.; 90,03лв. - лихва върху главницата за
периода от 02.03.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.***, който поддържа иска.
В о.с.з. ответникът се явява и признава иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска
от ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази напарвеното
признание на иска.
От приложеното
ч.гр.д. №963/2020год. по описа на ПлРС се установява, че на 21.02.2020год. ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, като съдът е издал заповед за сумите, както следва :
594,57лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019
г., лихва върху главницата в размер на 90,03лв. за периода от 02.03.2017 г. до
11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 21.02.2020г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25,00лв. – държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от ползвана топлинна енергия, доставена от
дружеството-заявител в недвижим имот, находящ се в ***, както и услуга „дялово
разпределение“ – 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., без да са заплатени. Възражението
от длъжника е подадено в срок, както и искът с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е попълнено с доказателства за това, че
ответникът е ползвател и собственик на топлоснабдения имот. Възраженията му, направенти
както в заповедното производство, така и в исковото, за това, че е започнал
изплащане на задължението, са неотносими към спорния предмет на делото. При
образувано изпълнително дело срещу ответника за вземане на ищеца към него, несъмнено се касае за друго негово
задължение/ по размер и период/, различно от процесното. Ответникът не твърди
да е започнал плащане на задължението, предмет ан настоящото дело, нито
има представени доказателства в тази
връзка. При това положение предявеният иск
е изцяло доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ищеца по отношение
направените такива в исковото производство – в размер 75лв. за внесена държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, определено от
съда с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи
следното: в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. В случая и предвид разпоредбите на Наредба за заплащането на правната помощ и макар
ищецът да претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер 150лв., същото следва да бъде определено от съда на
100лв., което в случая е минималният размер, регламентиран от посочения
нормативен акт. Делото не е с фактическа и правна сложност, налице е признание
на иска, проведено е само едно съдебно заседание, което именно мотивира съда да
определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно
изложеното по-горе. Или, в полза на ищеца следва да се присъди общо сумата от 175лв. - разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По отношение разноските в заповедното производство: с оглед размера
на установеното вземане, същите следва
да се присъдят ишзцяло, а и са в
минимален размер, а именно - общо
75лв./за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.В.В., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 594,57лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г.; 90,03лв. - лихва върху главницата за периода от
02.03.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2020год., за
които суми е издадена на основание чл.
410 от ГПК заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №963/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
В.В.В., с ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в
производството по чл.422 от ГПК в общ размер 175лв., както и направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 963/2020год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: