№ 497
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110123400 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД моли съда
моли за осъждане на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД да му плати на осн. чл.411
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 183,06 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 19.4.2024 г. при ПТП
имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №********, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор
за застраховка – полица №4704231200006295 от 2023 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на т.а. с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 19.4.2024 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1
ГПК - обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им. Твърди, че е изпълнена хипотезата по чл.477, ал.3 КЗ, тъй като собственик
на двете превозни средства е едно и също търговско дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори по делото и от приетите протокол за ПТП и съдебно-
автотехническа експертиза се установява верността на твърдените от ищеца
1
факти, които са свързани с произшествието от 19.4.2024 г., предизвикването
му от водача на т.а. с рег. №******** в нарушение на правилата за движение
по пътища – при потегляне от рампа за товарене се блъска в паркирания т.а. с
рег. №******** и му причинява повреди.
По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица
№4704231200006295 от 2023 г., от който личи, че между собственика т.а. с рег.
№******** и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и
че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №******** (което и собственик на т.а. с
рег. №********), въз основа на който ответникът е длъжен към исковия
момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети
лица при управлението му.
Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на т.а. с рег.
№******** за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в
размер на 158,06 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по
чл.405 КЗ.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия е по-висок от претендираното
обезщетение, както и размерът на ликвидационните разноски е в рамките на
обичайния.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил
задълженията си.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума
(чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено
2
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ
се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил
и за ликвидационните разноски са в рамките на пазарните, съответно –
обичайните. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.
Възражението на ответника, че водачът на т.а. с рег. №******** не е
виновен не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Вината на
водача т.а. с рег. №****** – под формата на небрежност, за предизвикване на
произшествието се презумира на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД. Ето защо, именно
ответникът носи тежестта за опровергаване на презумпцията, че този водач е
действал небрежно.
Възражението, което се основава на хипотезата по чл.477, ал.3 КЗ също
е неоснователно, тъй като съгласно разясненията, които са дадени с т.8 от
Тълкувателно решение №1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС
Собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл.
257, ал. 3 КЗ (същата хипотеза е уредена сега с текста на чл.477, ал.3 КЗ) и е
легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по
същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото
му моторно-превозно средство от друго лице.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 730,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* да плати на
ищеца ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД с ЕИК *********
следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 183,06 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 28.11.2023 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на т.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №4704231200006295 от 2023 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с
рег. №********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
19.4.2024 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 730,00 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената части от иска, като
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4