№ 978
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501383 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ОД на МВР – Бургас,
представлявана от Директора Калоян Калоянов, заявена чрез юк.А.Димчева против решение
№ 1657/27.07.2022г. по гр.д. № 3177/2022г. на РС-Бургас, с което съдът е уважил
осъдителнине искове на М. Г. У. против въззивника за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 700,15 лева - главница,
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 83,50 часа, представляваща разликата между реално положения нощен труд за
периода от 20.05.2019 г. до 10.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефицент 1,143, на
изпълняваната длъжност „с. п. в г. ***“ при ** РУ на ОД на МВР-Бургас, където е полагала
24-часови дежурства, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба - 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
161,55 лева – представляваща сборно обезщетение за забавеното плащане на главниците по
отделните месечни вземания, дължимо за процесния период от 01.07.2019г. до 23.05.2022 г.,
като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, както и в полза
на съда дължимата по делото д.такса и разноски за експертиза.
Решението се обжалва като неправилно, моли, същото да бъде отменено, като се
постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Въззивникът посочва, че
обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. По-конкретно навежда, че е налице неправилно
приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд. Поради последното, неправилно е уважена
претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата
на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се анализ на специалните
норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, които въззивникът намира за
1
приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и
заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни
актове. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата М. У., надлежно уведомена чрез процесуалния си представител – адв.
Златина Билянова от БАК е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение-потвърдено като правилно и законосъобразно. Сторен е анализ на нормативната
уредба – КТ, НРВПО, НСОРЗ и НТКТС възоснова на който е направен извод, че
преизчислените нощни часове с коефициент 1,143 в дневни се признават за отработени дни,
трудов стаж и извънреден труд, поради което се застъпва становището, че решението в този
смисъл е правилно и законосъобразно. Подробни мотиви излага в представения писмен
отговор. Претендира съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства.
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.176,вр.чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като фактическата обстановка
по делото е правилно установена, а сторените правни изводи напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Предвид събраните по делото доказателства се установява, че първоинстанционният
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно наличието на
възникнало между страните служебно правоотношение страните за процесния период, по
силата на което въззиваемата е полагала труд на смени, в т.ч. и нощен труд. По-конкретно е
установено чрез СИЕ, че за периода от 20.05.2019г. до 10.07.2020г. последната е положила
584 часа нощен труд на смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният
труд от 584 часа възлиза на 667,50 часа, като разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 83,50 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 83,50 часа е възлиза на 700,15 лв., а
лихвата за забава върху сумата от 700.15 лв., изчислена за периода 01.07.2019 г. до
23.05.2022 г. е в размер на 161,55 лв..
Следва да се добави, че нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя
продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително през процесния период 20.05.2019 г. - 10.07.2020 г. са действали Наредба
№ 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно
2
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е.
часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Но в действащите за
процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения
нощен труд.
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време.
Това е така, защото, нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието
извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.
58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се
регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника
или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно
време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО.
Също за пълнота следна да се посочи, че изложените по-горе съображения, изразени от
настоящия съдебен състав многократно по повод дела по същия казус, не се променят от
приетото в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
3
В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд.
Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат определената
в законодателството на държава -членка нормалната продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020 г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд за служителите на МВР;
такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата
и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, не може да обоснове различното им третиране не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като
посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на
длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе
посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това дадените с
решението на СЕС отговори не променят становището на настоящия състав.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените във въззивното производство съдебно - деловодни разноски, в размер на 300лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, като предвид материалния интерес, съдът намира
за основателно заявеното от въззивника с въззивната жалба възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
4
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1657/27.07.2022 г. по гр.д.№ 3177/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА чл.78, ал.5 ГПК Областна дирекция на МВР - Бургас с Булстат – *********
да заплати на М. Г. У. с ЕГН - **********, сумата от 300лв. /триста лева/ - съдебно -
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5