РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. гр. Хасково, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Д.
Д., ЕГН **********, двамата от гр.Хасково, *********, против Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район
«Каменец», в землището на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван
поземлен имот с идентификатор 77195.744.386.
В жалбата се твърди, че жалбоподателите в режим на съсобственост
закупили недвижим имот с идентификатор 77195.744.386 по КК на
гр.Хасково с Договор за покупко-продажба на недвижим имот – Нотариален
акт № 90, том I, рег. 1096, дело № 65/2017г. по описа на Нотариус Капка
Войнска, вписан в регистъра към АВ – Имотен регистър с вх. рег. № 1187,
дв.вх. рег. 1184 от 24.02.2017г. В нотариалното производство бил представен
нотариален акт, доказващ собствеността на продавачите и решение,
1
постановено по гр.д. № 700/2008г. по описа на Районен съд-Хасково, също
вписано в АВ – Имотен регистър под № 150 от 25.05.2010г. С цитираното
решение се констатирало по безспорен начин при развило се производство
пред съд между собственици на имот с идентификатор 77195.744.386 по КК
на гр.Хасково и оспорващата собствеността Община Хасково, че имотът не
принадлежи на Община Хасково. Посочва се още в жалбата, че имотът не
попадал в хипотезата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсвали данни да е бил
отчужден, да е бил част от състава или предоставен на орган по §12 от ЗСПЗЗ.
Липсвали данни имотът да е предаван от страна на Общински народен съвет –
Хасково на граждани за самозадоволяване. Не било доказано в нито един
момент Община Хасково или Общински народен съвет – Хасково да са имали
каквито и да било права върху имота и поради всичко изложено липсвало
основание за включването му в ПНИ за м. „Каменец“. Следвало да се отчете
и факта, че имало дублиращо се номериране в м.“Каменец“, като процесният
имот в различни периоди от време бил с различни номера. В тази връзка
липсвала яснота дали производството за възстановяване на земеделски земи
по отношение на процесния имот наистина се било развило по отношение на
него или за друг имот, като впоследствие при даване на процесния имот на
нов или дублиращ се номер бил включен в ПНИ. Излагат се подробни доводи
за нищожност на процесната заповед, като жалбоподателите твърдят, че при
издаването й са допуснати съществени нарушения на материалния закон,
свеждащи се до липса на фактическо основание за издаването й, което води
по своята тежест до нищожност на административния акт. Нищожна била
заповедта и поради факта, че Областният управител се произнесъл за имот,
който не е земеделски и по тази причина произнасянето се явявало такова,
извън неговата компетентност. Предвид изложеното, молят съда да постанови
решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота
на жалбоподателите – ПИ с идентификатор 77195.744.386 по КК на
гр.Хасково. Претендират разноски. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. По
искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща
настоящия спор.
Заинтересованите страни ХР. Г. Г., А. Л. ИЛ., Д. Г. Г., Р. И. К., К. И. К. и
2
Г. И. К. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и
не изпращат процесуален представител.
Заинтересованата страна ИЛ. ЛЮБ. ИЛ., действащ чрез своята майка и
законен представител И.И.Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли, като му присъди разноски.
Заинтересованите страни М. АП. Д. и КР. М. П. считат жалбата за
неоснователна. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е
бил одобрен ПНИ на жилищен район „Каменец“, в землището на гр.Хасково,
Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от
представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр.77 от 01.10.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок
от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 90, том I, рег. № 1096, дело № 65/2017г. на
Нотариус Капка Войнска, съгласно който жалбоподателите Д. Д. Д. и Н. Д. Д.
/към онзи момент с фамилно име Мазгалова/ са закупили поравно следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 77195.744.386 по КККР на
гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,
находящ се в гр.Хасково, ж.р. „Каменец“, с площ на имота 866 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване, който имот е с номер по предходен план - № 2101,
при граници на имота: имоти № 77195.744.388, № 77195.744.387, №
77195.744.382, № 77195.744.383, № 77195.744.574 и № 77195.744.471.
Представи се по делото и Писмо, рег. индекс 94 Н-4413-1 #1 от
08.10.2021г. на Община Хасково, в което е посочено, че Поземлен имот с
идентификатор 77195.744.386 по КК на гр.Хасково представлява поземлен
3
имот пл. № 2101 по кадастралния план на бивша м.“Каменец“ /сега ж.р.
„Каменец“/, одобрен със Заповед № 969/1988г.
Като доказателство по делото съдът прие и Решение № 36-
51/01.04.1998г. на Позмелена комисия-Хасково, за възстановяване право на
собственост на наследниците на ХР. Г. Г. на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, като е
посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят
възоснова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и Протоколи № 1/26.02.2019г., №
2/14.03.2019г., № 3/23.04.2019г., №4/16.05.2019г., № 5/20.06.2019г., №
6/16.07.2019г., № 7/16.09.2019г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от
ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Каменец“, Техническо задание за изработване на планове
на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“, ж.р.“Орфей“,
ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на
гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на
собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както
и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили
суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които
трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“Каменец“, както и техническа
документация относно изработването на ПНИ.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от
обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
4
незаконосъобразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
5
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би
бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не
може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като
същият не е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателите и ангажираните от
същите доказателства относно притежаваното от тях право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес
и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от заинтересованите страни ИЛ. ЛЮБ. ИЛ., М. АП. Д. и КР. М. П.,
такива следва да им бъдат присъдени, както следва: на ИЛ. ЛЮБ. ИЛ.
жалбоподателите следва да заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, а на заинтересованите страни М. АП. Д. и КР. М. П.
разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Н. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д.,
ЕГН **********, двамата от гр.Хасково, *********, със съдебен адрес –
гр.Хасково, ***********, адв.Т.Т., против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Каменец“, в землището
на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.744.386, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********,
двамата от гр.Хасково, *********, да заплатят на И. Л. И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г., ЕГН **********,
от **********, направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********,
двамата от гр.Хасково, *********, да заплатят на М. А. Д., ЕГН **********,
от *************** и КР. М. П., ЕГН **********, от
*********************, направените по делото разноски в размер на 500
лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
7