Решение по дело №1/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260065
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20213200500001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                               

                     

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 260065

                                             гр. Добрич, 15.03.2021г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

На седемнадесети февруари                             година 2021

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: Д. НИКОЛОВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер  1       по описа за 2021 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “В. ***, чрез законния му представител, срещу решение №260193/28.10.2020г. по гр.д.№1883/2020г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че въззивникът има задължение към “ВАСМАРК“ООД - гр.Добрич, за което е издадена заповед за изпълнение №414/03.06.2020г. по ч.гр.д.№1074/2020г. на ДРС – сумата 8 580 лева за доставен препарат за растителна защита „Гардоприм плюс голд“ по договор за покупко – продажба, въз основа на който е издадена фактура №2239/06.04.2019г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и въззивникът е осъден за разноските на другата страна за заповедното и исковото производство.

Решението се обжалва като необосновано, постановено при липса на пълно и главно доказване на исковата претенция. Първоинстанционният съд не зачел възражението на въззивника – ответник по предявения иск, че ищецът – продавач не е изпълнил задължението си да му предаде стока, съответна по качество на договореното. Вземането на ищеца неправилно било установено единствено въз основа на представената по делото фактура, която доказвала изпълнението в количествено отношение, но не и що се отнася до качеството на доставената стока, за доказване на което ищецът не бил представил сертификат. Настоява за отмяна на решението на районния съд и за отхвърляне на иска.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият “ВАСМАРК“ООД, чрез упълномощения адвокат, възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване решението на районния съд.   

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от „ВАСМАРК“ООД срещу “В. АГРО“ЕООД иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№1074/2020г. на ДРС е издадена заповед №414/03.06.2020г.  за изпълнение на парично задължение в размер на 8 580 лева, съставляваща цена по договор за покупко-продажба на препарат за растителна защита „Гардоприм плюс голд“, съгласно фактура №2239/06.04.2019г., ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му погасяване.

Установено е от събраните по делото писмени доказателства, не се и спори между страните, че на 06.04.2019г. „ВАСМАРК“ООД е продал на „В. АГРО“ЕООД 500 литра препарат за растителна защита „Гардоприм плюс голд“ за цена в размер общо на 8 580 лева с ДДС. На същата дата препаратът е предаден от продавача на купувача. За продажбата и предаването са съставени фактура №2239/06.04.2019г. и протокол №2170/06.04.2019г., подписани и от двете страни.

Не е спорно, че ответникът не е платил цената на продадения му препарат. Следователно той има задължение по чл.327 от ТЗ в размер на 8 580 лева.

В отговора си по предявения срещу него иск, ответникът е възразил, че не дължи изпълнение, защото продаденият му от ищеца препарат имал недостатъци до степен на пълната му негодност. В подкрепа е посочено, че нито при предаване на препарата, нито в последствие продавачът е предал на ответника сертификат за качество на стоката; препарата ответникът продал на свои клиенти, от които получил оплаквания за липса на ефект при ползването му.   

Ответникът - купувач, е приел препарата без възражения, включително такива за липса на сертификат. В последствие също не е искал предаване на сертификат, както и не е възразявал пред продавача за негодност на препарата. Данни за такива възражения и действия на ответника няма, а и самият той не твърди да е отправял такива. В съответствие с чл.324 от ТЗ и чл.194 ал.1 от ЗЗД във всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми за тях продавача. Когато уведомяването не е незабавно, правото на купувача да възрази за недостатъци на продадената вещ се преклудира. Следователно, възраженията на ответника във връзка с качеството на продадения препарат, направени едва след предявяване на иска, са преклудирани.

От изложеното следва, че ответникът има непогасено задължение по чл.327 от ТЗ да плати на ищеца цената в размер на 8 580 лева на продадения препарат по процесната фактура, за изпълнение на което задължение по ч.гр.д.№1074/2020г. на ДРС е издадена заповед №414/03.06.2020г. За забавеното изпълнение на главното парично задължение за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му погасяване, ответникът има и акцесорно задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва върху главното задължение. Като е приел това и е удовлетворил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта на разноските за заповедното и първоинстанционното производство, възложени в тежест на ответника.

С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца – въззиваем и платеното от него адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 700 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №260193/28.10.2020г. по гр.д.№1883/2020г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА “В. ***, да заплати на “ВАСМАРК“ООД - гр.Добрич, ул.“Алеко Константинов“ №2, вх.А, ап.7, сумата 700 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.