О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.04.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
29.04. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
145 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
– чл.202 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр.
с чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване КСО/ и във вр.
с чл.56, ал.4 от АПК.
Образувано е по жалба от Н.М.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес - ***, подадена чрез пълномощник - адв.М.Ш.
от АК-***, със съдебен адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на книжа,
съобщения и др.: ***, против Решение №2153-08-149 от 25.03.2022 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е ОТМЕНЕНО по жалба на Н.М.К., действаща чрез
пълномощника си - адв.М.Ш. от АК-***, Разпореждане
№2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали, с което на, жалбоподателката е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3
от КСО и с което е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението на Н.М.К. за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-1769 от 12.11.2021
год., като недопустимо, като Е ПРЕКРАТЕНО производството по същото.
Жалбоподателката Н.М.К. заявява в жалбата, че не е съгласна с горното решение
и отмененото с него разпореждане, с които й се отказвало отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са изложени доводи и
съображения, които са в насока, че жалбоподателката
има право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и че неправилно не й е зачетен за
действителен осигурителен стаж периодът на майчинство, с продължителност от 01
год., 06 месеца и 00 дни. В жалбата, неясно защо, са развити аргументи за
незаконосъобразност на отмененото Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали. С така
подадената жалба се иска, предвид изложеното, съдът да отмени обжалваното
решение и потвърденото (!?!) разпореждане
като неправилни и незаконосъобразни, като бъде указано на административния
орган да зачете целия трудов стаж като продължителност и извърши правилна
преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3
от КСО, след което да се отпусне исканата пенсия. От изложените в жалбата доводи
и съображения и от направеното с нея искане до съда се остава с впечатление, че
пълномощникът на жалбоподателката, който е изготвил,
подписал и подал от нейно име жалбата до съда, или въобще не се е запознал с
обжалваното решение, мотивите му и постановеният с него краен резултат или ако
се е запознал, то не ги е проумял.
Така подадената чрез ТП на НОИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, жалба, е изпратена на съда със съпроводително
писмо с Изх.№2153-08-149#3 от 13.04.2022 год., като към същата е приложена в
заверен препис административната преписка по издаване на оспореното решение,
постъпили в АдмС –Кърджали с Вх.№905 на 14.04.2022
година.
Към преписката е приложено и Възражение с
Изх.№2153-08-149#2 от 13.04.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което, във връзка с жалба Вх.№2153-08-149#1 от 07.04.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, подадена от Н.М.К., действаща чрез пълномощника си – адв.М.Ш. от АК-*** и представения договор за правна защита
и съдействие към нея, на основание чл.78, ал.5 от Граждански процесуалния
кодекс, се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и в
тази връзка в случай, че жалбата бъде уважена, ответникът моли съда да определи
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд,
като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в
7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Такъв
14/четиринадесет/-дневен срок за обжалване е указан и в самото Решение №2153-08-149
от 25.03.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
В настоящия случай, оспореното решение е
изпратено на пълномощника на жалбоподателя със съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-171#2/25.03.2022 год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.7/, като е получено от този пълномощник – адв.М.Ш. от АК-*** срещу подпис, на датата 31.03.2022 год.,
видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие
за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.6/. Жалбата
е подадена в деловодството на административния орган, до Административен съд –
Кърджали, на датата 07.04.2022 год., като е регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-149#1 от 07.04.2022
год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/, т.е. следва да се приеме, че жалбата е подадена по
установения ред, на 7-ия/седмия/ ден след получаването на решението, т.е.
спазен е указания в решението 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването му.
Жалбата освен това, е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването, доколкото съгласно чл.118, ал.3 от КСО, решението на директор на
ТП на
НОИ подлежи на
съдебен контрол по преда на АПК. Насочена
е срещу акт, който има белезите на
индивидуален административен акт, поради което същата се приема за процесуално
допустима, като същата следва да бъде разгледана по същество, по реда на чл.197 и следв. от АПК. Жалбата следва да бъде разгледана по този процесуален ред, предвид
следното:
За административните производства пред
органите на НОИ
по отпускане, изменение, спиране, прекратяване и отказ на пенсии и други осигурителни плащания се прилага КСО и
съответните издадени по законова делегация подзаконови нормативни актове, като
общите правила на АПК се прилагат субсидиарно за неуредените тях въпроси.
В разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен
ред, в съответствие с правомощията, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза
разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които
задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, предвиден в
разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Предмет
на съдебен контрол в настоящото
производство, както се посочи по-горе, е решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, макар и същото да не е
постановено по съществото на спора, но
тъй като с него се прегражда развитието на
административното производство по подаденото от жалбоподателката
трето заявление за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, поради оставяне на заявлението без разглеждане и прекратяване на
производството по същото, то така постановеният всъщност отказ да се издаде
индивидуален административен акт, подлежи на
съдебен контрол именно по реда на чл.197,
ал.1 и следв. от АПК.
Административен съд – Кърджали, като обсъди
оплакванията в жалбата и приложените и съдържащи се в административна преписка
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
По преписката са налични Разпореждане
№2113-08-64#10 от 20.04.2021 год./л.28/ и Разпореждане №2113-08-611#4
от 08.07.2021 год./л.19/, и двете на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали, издадени по повод подадени от жалбоподателката
Н.К. заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, съответно първото с
Вх.№2113-08-64 от 26.01.2021 год./л.41-л.42/, а второто с Вх.№2113-08-611 от 03.06.2021 год./л.26-л.27/,
и двете на ТП на НОИ – Кърджали. И с двете разпореждания, пенсионният орган към
ТП на НОИ - Кърджали е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката, като и в двата случая е приел, че същата
няма изискуемите се 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. И двете разпореждания са били получени от жалбоподателката К., съответно първото - на датата
28.04.2021 год., а второто – на датата 13.07.2021 год., видно от приложените
копия на известията за доставяне/л.29,
л.18/, не са били обжалвани от нея в законоустановения срок и са влезли сила.
На 12.11.2021 год., жалбоподателката
Н.К. е подала поредно, трето поред, заявление за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, с Вх.№2113-08-1769 от 12.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.16-л.17/.
По повод това заявление е издадено Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, с
което, на жалбоподателката отново е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ , отново с мотива, че същата не притежава
изискуемите се 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е
отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град
Кърджали е зачело осигурителен стаж на жалбоподателката,
както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория; 05 год., 11 мес., 05 дни – ІІ-ра категория;
10 год., 05 мес., 01 дни - III-та категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00
год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без
превръщане - 16 год., 04 мес. и 06 дни, от които
действителен осигурителен стаж - 14 год., 10 мес. и
06 дни,
като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 12.11.2021 год., жалбоподателката Н.К. е имала навършена възраст – 68
години, 03 месеца и 10 дни. При наличието
на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 68 години, 03 месеца и 10
дни, преценката за правото на пенсия е
направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като
в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2021 год. лицата
нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36
години за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване възраст
- 66 години и 08 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е
посочено, че периодът на майчинство, с обща продължителност от 01 год., 06 мес. и 00 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието,
че жалбоподателката Н.К. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и поради това, на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-1769#4 от
13.01.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е
било получено от пълномощник на жалбоподателката Н. К.,
като по преписката не е представено известието за доставяне, като против същото е била
подадена в жалба от нея, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с
Вх.№1012-08-171 от 24.02.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.10/, в която е посочено,
че разпореждането е получено на 15.02.2022 год. и в която са изложени подробни
доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в полза на жалбоподателкакта осигурителен стаж и по-конкретно -
относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане не
й е зачетен за действителен осигурителен стаж периодът на майчинство.
Така, по повод тази жалба е издадено и оспореното
Решение №2153-08-149 от 25.03.2022 год. на директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, с което е отменено
по жалба на Н.М.К., действаща чрез пълномощника си - адв.М.Ш.
от АК-***, Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на, жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО и е оставено без разглеждане заявлението на Н.М.К. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-1769 от 12.11.2021 год.,
като недопустимо, като е прекратено производството
по същото.
За да постанови този резултат, директорът на
ТП на НОИ - Кърджали е посочил в мотивите към решението, че в административното
производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт,
компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния
процесуален закон – АПК, правила и че съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да
започне производството, административният орган задължително следва да провери
за наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на издаването на съответния административен акт, една от които е
липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Посочил
е също, че в конкретния случай, с влезли в сила
две предходни разпореждания - №2113-08-64#10 от 20.04.2021
год. и №2113-08-611#4 от 08.07.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, въпросът, дали
Н.М.К. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3
от КСО, съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж
към заявленията й за отпускане на пенсия от 26.01.2021 год. и 03.06.2021 год.,
е решен, както и че с ново заявление от 12.11.2021 год., за трети път е
поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към
същото не са представени никакви нови удостоверителни документи, т.е. налице административният
орган е приел, че е налице искане с предмет и страни, по който вече има влязъл
в сила стабилен административен акт. Изложен е и довод, че за идентичността на
предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни за придобит
осигурителен стаж от страна на Н.М.К., тъй като по отношение на наличните
такива за правото на пенсия у жалбоподателката,
пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е направил своята преценка още при
издаването второто Разпореждане №2113-08-611#4 от 08.07.2021 год. и подаденото
ново заявление на 12.11.2021 год., без наличието на нови факти и обстоятелства,
няма как да новира производството за преценка на
правото на пенсия и не е възможно прилагане на чл.99, ал.1, т.1, б.„а” от КСО. Прието
е, че следователно, при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали
не е следвало да издаде обжалваното Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022
год., в което на практика е повторено цялото съдържание на вече издадено преди
това разпореждане досежно зачетения стаж на лицето,
служещ като мотив за отказ за отпускане на пенсия. В мотивите към решението е
посочено също така, че влезлият в сила административен акт, с който е решен
един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от
органа - разбира се, при идентичност на предмета и страните, какъвто бил и
настоящия случай. Поради това е прието ,че оспореното разпореждане за отказ за
отпускане на пенсия №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. е издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали при наличие на
абсолютна процесуална пречка за неговото издаване – така по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, поради което било недопустимо и следвало да бъде отменено, като по тези
съображения е прието, че подаденото заявление от Н.М.К. за отпускане на пенсия,
с Вх.№2113-08-1769 от 12.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали също е
недопустимо, поради което образуваното въз основа на него административно
производство следва да бъде прекратено. Предвид тези мотиви и на основание
чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е постановил оспореното
решение.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, от правна страна, разгледана по същество и
по реда на чл.197 и следв.
от АПК, съдът приема жалбата за основателна, като съображенията за това са
следните:
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира
най-напред, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО, на обжалване
пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ подлежат разпорежданията за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. В случая, оспореното
решение за отмяна на разпореждането и за оставяне на
заявлението на жалбоподателката К. за отпускане на
пенсия за ОСВ без разглеждане и за прекратяване на
производството, е издадено от директора на
ТП на
НОИ – Кърджали, в пределите на неговата материална и териториална
компетентност. Оспореното Решение №2153-08-149 от 25.03.2022 год. на директора на
ТП на
НОИ - Кърджали е издадено в изискуемата
се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на правните основания, както и на фактическите
обстоятелства, обосновали постановения с него краен резултат.
В случая, в Решение №2153-08-149 от 25.03.2022
год. на директора на ТП на НОИ, с
което е отменено Разпореждане №2113-08-1769#4/13.01.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали и е оставено без разглеждане
заявление с вх.№2113-08-1769/12.11.2021 год. на
жалбоподателката Н.К. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното
производство по това заявление, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК
и е отменил Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали и е оставил без
разглеждане заявлението на Н.М.К., с ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-1769 от
12.11.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, като недопустимо, съответно и е
прекратил административното производство по същото. За да достигне до този
извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила
Разпореждане №2113-08-611#4 от 08.07.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като заявителката не отговаря на
условията по чл.68, ал.3 от КСО и поради това е приел, че обжалваното пред него
Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022
год. на ръководител ПО, което се явява
недопустимо, тъй като вече има издаден между същите страни и със същия предмет,
влязъл в сила административен акт и е налице абсолютна процесуална пречка за
повторното решаване на въпроса от същия орган.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
правните изводи на административния
орган, с което е оставено без разглеждане подаденото заявление и административното
производството по същото е прекратено. До настоящият момент на жалбоподателката Н.К.
не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и респективно няма правна
възможност същата да бъде спирана, изменяна или прекратявана в условията на чл.99 от КСО, във вр.
с чл.98 от КСО.
Не е спорно, че жалбоподателката
е направила трето поредно искане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, както и че с влязло в сила предходно разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, й е
отказано отпускане на така лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО. Не е спорно, че с последващо Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. по
повод това трето заявление, длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ – Кърджали, отново със същите мотиви е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което разпореждане е отменено с процесното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали и заявлението е оставено без разглеждане, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като е
прекратено и административното производство по същото.
Съдът намира обаче, че не е налице твърдяната
от пенсионният орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за
допустимост на производството, а именно
липса на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 - 2 от АПК, административният
орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, както и липса на висящо
административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. Съдът счита, че
административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ на жалбоподателката,
на същите основания, претендирани
и с поредното заявление от 12.11.2021 год. и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа,
представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни
по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Повторен акт със същият предмет и страни би бил нищожен, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика/Решение
№5983 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм.дело №3271/2009 г., II о.; Решение №2848 от 4.03.2010
г. на ВАС по адм.дело
№13950/2009 г.; II о., Решение №4634 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм.дело №10106/2009 г., V о./. Това е така, тъй като на
първо място се касае за индивидуален административен акт/ИАА/, с който обаче не
се признават права, а напротив - отказват се такива права, поради което не може
да се говори за преразглеждане на
предмета с влязъл в сила ИАА. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се
погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да
подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-611#4 от 08.07.2021 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда
права или задължения за жалбоподателката Н.К., за ТП
на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на
съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен
със сила на пресъдено нещо. Административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя Н.К. да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия, не е преклудирано. Следва да се
отбележи, че са променени материалноправните
предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ –
Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните
права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/В т.см. – Определение
№9685 от 28.09.2021 год. по адм.дело №8935/2021 год.
на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд.
и др./, а при подадена в срок жалба против
това разпореждане, компетентният горестоящ орган
дължи произнасяне по същество по нея. Следва да се отбележи, че цитираните две
определения на ВАС са постановени по дела, по които страни са били физически
лица, подали заявления за отпускане на ЛПОСВ, по които пенсионният орган не се
е произнесъл и е прекратил производството по тях, от една страна и ръководителя
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения са
били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което и директорът на ТП на НОИ -
Кърджали би следвало да е пределно наясно с възприетото в тях по такива
идентични случаи.
Отделно от това разпореждането по чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и при условията и предпоставките на чл.99 от КСО може да бъде отменено или
изменено от органа, който го е издал. Нормата създава специално правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК. С оглед на тази законово уредена възможност,
пенсионният орган при ТП на НОИ,
не може да откаже да образува административно производство, респ. да откаже да
разгледа искане за отпускане на пенсия,
без значение дали са налице предпоставките на
чл.27, ал.2, т.1 и 2 от АПК. Казано по друг начин, независимо от постановен
предходен отказ, при всяко ново заявление, пенсионният орган следва да извърши нова
преценка и се произнесе с разпореждане по същество, с което при наличие на съответните предпоставки да отмени или
измени влязлото в сила разпореждане, а при липса на
основание - да откаже да стори това, както в случая правилно това е сторено с
Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. По подадената по против това
разпореждане жалба, горестоящият административен
орган – в случая директорът на ТП на НОИ – Кърджали, дължи произнасяне, като
отмени или измени обжалваното разпореждане, а при липса на основание за това -
да отхвърли жалбата против разпореждането, като неоснователна, т.е същият дължи
произнасяне по същество. Въз основа на
това следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът в настоящия
състав намира, че оспореното Решение №2153-08-149 от 25.03.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, а преписката следва да му бъде върната, за произнасяне по
същество по нея, в законоуставновения едномесечен
срок от получаването й.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателката Н.К., изразена в подадената жалба против административния
акт, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено
в брой адвокатско възнаграждение, посочено в размер на 500.00/петстотин/ лева,
за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, без
номер, от 04.05.2022 год./л.5,
стр.1/, ведно с подписано пълномощно към
него от същата дата/л.5, стр.2/. Съдът обаче намира за основателно и своевременно
направеното писмено възражение, на основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това
адвокатско възнаграждение, в депозираното преди съдебното заседание от
ответника по жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на
чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен
материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/
лева. Предвид това, а и предвид реално осъществената по настоящото дело правна
защита и съдействие, която се изразява всъщност само в изготвянето и подаването
на жалбата с посоченото по-горе съдържание, както и предвид факта, че делото се
разглежда по реда на чл.197 и следв. от АПК, т.е.
съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася по нея в едномесечен
срок, то съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника
по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от
500.00/петстотин/ лева, на 350.00/триста и петдесет/ лева, т.е. на
регламентирания минимален размер на възнаграждението за административни дела от
тази категория. Съдът намира, че в конкретния случай, този размер на
адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществената
по настоящото административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателката
Н.М.К. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да
бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая - ТП на
НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал
оспорения незаконосъобразен административен акт.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197
и вр. с чл.56, ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-149 от 25.03.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ
- Кърджали, с което е отменено Разпореждане №2113-08-1769#4 от 13.01.2022 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали и с което е
оставено без разглеждане заявлението на Н.М.К., с ЕГН ********** и с постоянен
адрес - ***, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с
Вх.№2113-08-1769 от 12.11.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, като недопустимо и
е прекратено административното производство по същото.
ВРЪЩА преписката на
административния орган - директор
на ТП
на НОИ – Кърджали, за произнасяне по съществото на спора, в едномесечен срок от получаването й.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.К., с ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, направени
деловодни разноски, възлизащи в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от настоящото определение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: