М О
Т И В
И
Към присъда № 260046/20.04.2021
год. по НОХД № 247/2018 год. по описа на
Сливенски районен съд, изготвени на 09.07.2021 г.
Срещу подсъдимия Х.Б.Б. са повдигнати
обвинения от РП-Сливен за извършено престъпление по чл. 159 г предл.
1 вр. чл. 159 б ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 2 т. 4 и 6 предл. 3 вр.
ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК, престъпление по чл. 131 а, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 2 от НК и по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвиненията срещу
подсъдимия, така както са предявени. Предлага на подс.
Б. за първото обвинение наказание 7 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, както и предвидената глоба в размер на 20 000
лв. За второто обвинение, средна телесна повреда, предлага наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода, което също да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. За третото
обвинение закана за убийство, предлага наказание 3 години лишаване от свобода
при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, моли да
бъде наложено общо наказание за трите деяния в размер на най-тежкото, а именно 7 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим и към него да бъде присъединена изцяло предложената глоба в
размер на 20 000 лв.
В с.з. подс. б. се
явява лично и с процесуален представител. Не се признава за виновен по предявените
му обвинения
и моли съда да го оправдае.
Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са
допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.
След цялостна преценка на събраните и проверени в с.з. доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Б. е осъждан, поради това две от деянията е извършил в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият Б. и
св. З.В.В. се познавали от м.март 2014 год.
Двамата нямали трудови доходи, нито квалификация и професия. Св. З.В.
работела като стриптизьорка в различни заведения,
намиращи се в гр. Ст.Загора, след което двамата се завърнали да живеят в гр. Сливен. В
този период от съвместното съжителство им се родило дете. Родителите на св. Зл.
В. не одобрявали връзката на дъщеря си с подс. Хр. Б..
Подсъдимият Х.Б.
живеел
със свид. З.В. ***, заедно с майка си свид. Р.Й.Б.. Липсата на пари довели до решението им през м. ноември 2015 г. да решат свид.
В. да заработва пари като проститутка в чужбина. С тази цел подсъдимият имал намерение първоначално да заминат
за Р Италия, а ако тя
реши да заработи като проститутка. Неговата сестра била в Италия, но
впоследствие променил намеренията си, избирайки друга държава.
Подс. Б. знаел, че
негов познат - св. А.М.Б., пребивава в
гр. Брюксел, Кралство Белгия. Подсъдимият Б. организирал пътуването през м. ноември 2015 г. със св. В., което осигурил с парите,
които му били дадени от св. Б.. Подсъдимият и св. В. напуснали границата на страната, същия месец, отпътувайки за Белгия. Пристигнали в гр.Брюксел и се установили в
квартира наета от св. Б.. Последният се бил
върнал в България по това време. Подсъдимият Б. и св. В. се запознали със св. М.А.С. ***, която живеела на същото
място в Брюксел. Още през м.ноември
2015 г., св. З.В. започнала да проституира на ул."Арскот" № 214, Брюксел.
Работела на витрина, като заработените пари, давала на подсъдимия. Последният не упражнявал никаква трудова
дейност. След работа я прибирал с колата на св. Р.М.М.,
който бил живущ на същия адрес.
Междувременно на 17.01.2016г. подсъдимия се прибрал в България,
заедно със св. В..
След известен престой в България те отново се върнали в чужбина със същата
цел – за развратни действия.
Така през м. октомври 2016 г. двамата
заминали за Италия. Подсъдимият Б. чрез свой роднина - св.Т.С.Т. с автомобил откарал св. З.В. в гр. Фоджа.
Първоначално отседнали в дома на сестрата на подсъдимия, след което в други
квартири в същото населено място. Св. В. продължила да проституира. Св.В.
намирала клиентите на улицата, с които правела секс в автомобилите им, или я
отвеждали в стаи. След половите сношения те й плащали
във валута (евро).
През време на
пребиваването си в Р Италия, св. В.
изпращала парични преводи до различни лица в България. Преводите били изплащани в гр.Сливен в офисите на
ФК „Евро Сити" ООД на ул."К. Стоилов" № 24а; „Славов и Манов"
ЕООД, ул."Д. Добрович" № 7а и „Евро 4" ЕООД на бул."Хаджи Димитър" № 32.
От св.В. били изпратени общо 29
парични превода за периода от 10.10.2016 г. до 16.11.2016 г. Междувременно подс.
Б. през м. октомври 2016 г. се бил прибрал в България по
повод на воденото спрямо него наказателно дело. Общата стойност на изпратените преводи от св. В. била 1 345,00 евро, с левова равностойност 2 630,59 лв.,
както следва: 1бр. по 15 евро, 2 бр. по 20 евро; 8 бр. по 25 евро; 2 бр. по 30 евро; 2 бр. по 35 евро; 3 бр. по 40
евро; 2 бр. по 50 евро; 2бр. по 55 евро, 3 бр. по
60 евро; 1 бр. по 70 евро; 1 бр. по 100 евро; 1 бр. по 130 евро; 1 бр. по 150
евро. Получател бил подс. Б., както и майка му св. Р.Б. и брат му св. Цанко Б..
Когато се прибирали в България, св. Златка В. и подс. Б. носели парите
със себе си, но по време на пребиваването си в Р Италия, св. В. изпращала суми чрез системи за бързо
разплащане.
От приложени по делото справки за
парични преводи е видно, че св. В. е изпращала почти ежедневно лично от Р Италия суми на подсъдимия или
на тези лица - в т.ч. негови
близки или роднини. Направени са 29 броя преводи, коитоса
извършени, с наредител св. Златка В., както следва:
на 04.10.2016г. - 60 евро наредени на подс. Б., На 06.10.2016г. - 60 евро на подс. Б., На
09.10.2016г. - 20 евро на подс. Б., На 10.10.2016г. - 150 евро на подс. Б., На 10.10.2016г. - 25 евро на подс. Б., На
11.10.2016г. - 25 евро на подс. Б., На 11.10.2016г.
- 30 евро на подс. Б., На 13.10.2016г.- 100 евро на подс. Б., На 14.10.2016г.- 60 евро на подс. Б., На 15.10.2016г. - 35 евро на подс. Б., На 15.10.2016г. -50 евро на подс. Б., На 17.10.2016г. - 55 евро на подс. Б., На 19.10.2016г. - 40 евро - на подс. Б., На 20.10.2016г. - 70 евро на подс.
Б., На 21.10.2016 г. - 25 евро на Георги С. Анастасов, На 24.10.2016г. - 35 евро на Васил Анетов П., На 26.10.2016г. - 25 евро на Еленко Николаев Куртев,
На 27.10.2016г. - 55 евро - на Цанко
Б. Цанков, На 28.10.2016г. - 40 евро на
Росен Д. Георгиев, На 29.10.2016г. - 130 евро - на Р.Й.Б., На 31.10.2016г. - 25 евро на Р.Й.Б., На
03.11.2016г. - 35 евро на Р.Й.Б., На 05.11.2016г. - 40 евро на Р.Й.Б., На 10.11.2016г. - 25 евро на И.Й.С., На
15.11.2016г. - 50 евро на подс. Б., На 16.11.2016г.
- 50 евро на подс. Б., На 16.11.2016г. - 20 евро
на подс. Б.,
На 18.11.2016г. -30 евро на подс. Б., На 19.11.2016г. - 15
евро на подс. Б..
С изключение на
един превод (този на 09.10.2016г.) всички преводи са изплащани на получателите в деня на самия превод.
Видно е от приложените разпечатки от
информационната база данни на ФК „Кеш Експрес Сървис"
ЕООД- гр. София, че за място, откъдето са изпратени парите е обозначен гр. Фоджа
(Италия). В изпратеното писмо изх.№ 200/2017г. на ФК „Кеш Експрес Сървис"
ЕООД, гр.София се установява, че от страна на това ТД е било отправено запитване до Уестърн
Юнион - Виена, платежна институция, предоставяща платежни услуги и отговаряща за
представителите на Уестърн Юнион на Територията на Р България. В писмен вид е направено потвърждение,
че наредител на преводите е З.В.В..
На 20.11.2016 г. св. В. се прибрала в
България. След като подс. Б. *** за изпълнение на
наказание 4 месеца „лишаване от свобода",
считано от 04.01.2017г., тя отишла заедно с детето при своите родители.
Завръщането на св. В. при родителите си,
довело до напълното отчуждение с подсъдимия. Св. В. твърди, че подс. Б. се възползва от нея и спечелените от нея пари.
Чувствала се психически натоварена от
настояванията му да продължи да поддържа отношенията си с него. Св. В. отивайки при родителите си - св. К.Х.В.
и св. В.М.В. била решена да прекрати
съжителството си с подс. Б..
На 23.03.2016г. тя и подс.Б. били на последнопосочения
адрес в гр. Сливен в дома му. Скарали се. Подсъдимият
Б. взел една летва, докато палел печката
и започнал да удря с нея св. В. по цялото тяло. Подсъдимият нанесъл удар по дясната й ръка, докато св. З.В. се
опитвала да се предпази. От удара единият пръст се подул и посинял, а Б. хвърлил летвата. На
другия ден св. В. се обадила на баща
си — св. В.В., да я прибере в къщи, т.к. подсъдимия я
изгонил от дома си. Когато св. В. взел дъщеря си, тя била в тежко
състояние - със счупен пети пръст на дясната
ръка, охлузвания в областта на главата и тялото, с рани по гърба.
Веднага я закарал в болница, след което последвала необходимото медицинско лечение.
На 27.03.2016 г.
св. М. решил да отиде до дома на подс. Б.. Срещнал
се с него, за да му поиска обяснения за упражненото на 23.03.2016 г. насилие
над сестра му. По време на разговора, който се състоял пред дома на подсъдимия на ул."Люлин" № 10 г. в Сливен,
подс. Б., по твърдения на св. М., извадил
нож. Държейки нож в ръка, насочен към св.М., подс.
Б. отправил закана към брата на
пострадалата, че ще го убие. Св. М. изпитал страх от подс.
Б. да не осъществи намерението си. Този страх бил основан на склонността на извършителя към насилие. Заканата
била отправена вечерта около 19,00
часа, като подсъдимият бил взел нож, излизайки от дома си. Очакването за саморазправа със св. М., както и опасността за
него, според него, била реална. Св. М.
избягал от мястото, качвайки се в автомобила си. Така след описаната ситуация
спрял пред вх. Б на ул."Асеновска" № 46, в гр. Сливен спрял и отправил сигнал
до РУ-Сливен. Около 23:00 ч. по
разпореждане на дежурен от ОДЧ при РУ-Сливен, пристигнал полицейски автоекип екип 617. Служителите, сред които св. Я.Р.З. отишли до дома на подс. Б.. След отвеждането му в РУ-Сливен, на подсъдимия бил
съставен Предупредителен протокол от
св. З. — полицейски инспектор. В хода на съдебното следствие, св. В. отрича
твърденията за насилие, дадени в хода на досъдебното производство, а в
последствие преди приключването му, отново подържа първоначалните.
По делото е видно от изготвената
съдебно-психиатрична експертиза следното: „…освидетелстваната
З.В.В. страда от разстройство вследствие на употреба
на стимуланти - синдром на психическа зависимост. При отсъствие на психотични усложнения е в
състояние да разбира отправените към нея въпроси. Способността й
за противодействие обаче се повлиява от особеностите
жертва - зависимо поведение. При отсъствие на
краткотрайно и продължително разстройство на съзнанието е в
състояние да възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения, като това също може да бъде повлияно от качеството й на жертва. Склонна е да омаловажава и отрича физическата агресия спрямо нея от страна на Б.. Проявява високо ниво на незрялост, наивност, висок толеранс към агресивно асоциално антисоциално поведение и е склонна да оправдава проявената спрямо нея агресия със собствената си вина и провокация от нейна
страна. Обяснява дадените от нея показания за упражнено спрямо нея насилие с натиск от
страна на родителите си. Не се води на учет в
психиатричен диспансер и не е търсила
психиатрична помощ. Поведението на В. по време на разследването потвърждава изводите на извършената експертиза и
характеристиката й на жертва правят
възможно променянето на показанията от
страх или по метода на отрицанието, както и поради очакването ситуацията да се промени, ако поведението на насилника е
променено.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото „счупването на проксималната фаланга на пети пръст на
дясната ръка на пострадалата З.В.В. е увреждане,
което е осъществило смисъла на
медико-биологичния признак „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник".
Подсъдимият Х.Б.Б. е български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства, приобщени към материалите по делото, събрани по реда, предвиден
в НПК, и тези намиращи се в ДП № 50/2017г. на ОСО – ОП – Сливен,
пор.№75/2017г., вх. №187/2017г. по описа на РП – Сливен. Видно от първоначалните
показания на свид. В. пред съдия, материализирани в Протокол
от 17.02.2017 г. по ЧНД № 208/2017 г. по описа на СлРС,
намиращи се на л. 91 на ДП, напълно подкрепят обвинението и в съдебна фаза, в
които пострадалата потвърждава, че за посочените периоди от време е била в гр. Фоджа Италия, както и за престоя си и в Белгия, като потвърждава,
че е проституирала. Разпитаните свидетели Р.М. и М.С. също подкрепят тезата на
обвинението, че подс. Б. е организирал, транспортирал
св. В. с цел проституция. Свидетелските показания на св. Р.М. и св. М.С. провергават напълно защитната теза на подсъдимия. Горната
фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. В. В., св. Кр. В., св. Д.Н., св. М. М., св. Д.Н. , св. Ат. Б..
Други
доказателства за престоя на пострадалата З.В. са и показанията на разпитаните
полицейски служители, които съвпадат с документите от ДП. В тази връзка съдът
прави своите изводи, съпоставяйки събрания коментиран по-горе доказателствен
материал и с показанията на свид. П.Н., които
доказват останалата част от състава на чл.159 а, ал. 1, предл. 1 от НК,
а именно целта за набирането, транспортирането и превеждането през граница на
св. Зл. В., която била използвана за развратна дейност. Същият сочи, че е
работил по преписката, образувана по подаден сигнал от родителите на св. В.,
като е провел няколко беседи през различни периоди, но едва след влизането в затвора на подсъдимия Хр. Б., св. В.
е признала, че върху нея е оказван натиск и психически тормоз, като е
принуждавана от св. Хр. Б. да проституира, като са употребявали наркотици.
Същият я накарал да проституира в гр. Стара Загора, по-късно в курортен
комплекс Слънчев бряг, и след това в чужбина-Белгия, където нещата ескалирали,
тъй като белгийските власти започнали да ги издирват за нанесен побой от подс. Хр. Б. над пострадалата. Признала също, че липсващите
й зъби са в резултат на побоя от него, счупването на пръста също се дължало на
такъв побой. Както и множеството й рани от острието на нож и гасене на цигари
по тялото. Признала, че средствата от работата й като проститутка ги е прибирал
само Х.Б..
Всичко това кореспондира с приобщеното към доказателствения материал и Медицинско удостоверение № 156/2016
г. от управител на СМДЛ”Медексперт д-р Ч.” ЕООД,
съдържаща се в него подробно снета анамнеза от съдебен лекар по данни на
пострадалата на 05.04.2016 г., която
беше потвърдена от свид. Ч. в с.з., от което се установиха телесните
повреди, нанесени й от подс. Б.. Докладните записки
от органите на полицията, образувани по повод
на оплакване за трафик за хора напълно кореспондират с приобщените официални данни
от разследващите органи в Брюксел относно започнало ДП срещу настоящия подс. Хр. Бодеров за трафик на пострадало
лице З.В., като периода съвпада с този по обвинителния акт. В тази насока съдът
кредитира и останалите медицински документи – Епикриза
от МБАЛ”д-р И. Селимински” от 30.03.2016г. като е
установено счупване на пети пръст на
дясната ръка и е насочена за хоспитализация и оперативно лечение, както
и Епикриза от „КОЦ- Ст. Загора” за нанесените й
телесни повреди и хематоми в гръбната област.
Така също
пострадалата е депозирала молба за защита от домашно насилие, като в
образуваното ч. гр. д. № 965/2017г. по описа на СлРС,
с пр. основание чл. 8, т. 1 от ЗЗСДН, свид. В. излага
твърденията си за това, че е проституирала, като именно съпруга й подс. Б. я е
придружавал до пътуванията й в Италия и в Брюксел. Твърди, че там е била
контролирана от него, за да получава той облагата за изработените от нея пари
като проститутка. В този смисъл е и разпореждане № 4244/2017 год. на съдията
докладчик по гр. дело, именно по отношение на твърденията на пострадалото лице
за извършено престъпление трафик на хора спрямо В.. В този насока са и изложените
твърдения от св. В. в последното писмено становище до настоящият съд, излага
обстоятелствата така както потвърди и в досъдебна фаза пред съдия. Освен това в
производството за домашно насилие е подадена Декларация, в която пострадалата
декларира актове на насилие спрямо нея от подсъдимия, като е декларирала тези
обстоятелства под наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Съдът кредитира и тези показания, като
констатира отново, че са приобщени съгласно законовите изисквания на НПК. По
тази причина съдът не дава вяра на показанията на В., дадени пред настоящият
съдебен състав, в частта в която тя отрича Б. да е бил съпричастен към
извършеното, тъй като от останалите събрани доказателтва
по делото свидетелски показания и психиатричната експертиза се доказа
състоянието на зависимост и страх на пострадалата от извършителя. Това дава
своето логично обяснение за разколебаването на твърденията на пострадалата,
което обяснява причината, за констатираното противоречие с останалия доказателствен
материал. Съдът счита, че в съдебна фаза на процеса тези показания на В. са обясними от зависимостта й от
подсъдимия, с който тя е продължавала да живее, тази склонност към зависимост е
доказана по делото от психиатрична експертиза.
Съдът намира,
че е налице пълно и главно доказване и по отношение на деянието за трафик и в
Италия, както от казаното от В. пред съдия на ДП, така и от приложените
разпечатки за изпратените /почти ежедневни/ от пострадалата парични суми на подс. Б., както дори подсъдимия е потвърдил в обясненията
си. Съдът не дава вяра на тезата. Напълно недоказана остана и тезата за
осъществена работата на полето и оранжериите в Италия и счита, че тази работа
не би позволила на В. да изпраща такива преводи, най-малко поради заетостта й,
още по малко на части в рамките на самият работен ден, като и дори подсъдимият
заяви, че заплащането е ставало на седмица, а не всеки ден. Преводите са
извършвани и като честота и размер на суми, отговорят да са направени с пари от
разплащания на клиенти към свид. В., която е проституирала. Останалите гласни
доказателства потвърждават, че В. е извършвала тази дейност, а и самата тя не
го отрича. В Италия е била и сестрата на подсъдимия която им е помогнала да се
устроят там. Съдът счита, че целта за Италия е била ясна, както и за подсъдимия
и за В., осъществено реализирано пътуване с цел тя да работи като проститутка в
Италия, той е бил наясно с това и е бил съгласен. Разпитана свид.
В. не отрича, че са пътували и за Белгия. Както за Италия, така и за Белгия
пътуването е било организирано с участието на подсъдимия и това се заявява, не
само от нея, но и от обясненията на подсъдимия. Показанията на полицейските
служители В.П. и П. Николчов потвърждават трафика осъществен спрямо В..
Писмените доказателства - справка от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ също са в унисон с твърденията на полицейските служители и с
установеното в хода на процеса. Налице е висящо дело за трафик на В. в Белгия,
Брюксел. Последното опровергава казаното от свид. Б.,
че В. там не е работила, още повече
самата тя казва, че е проституирала в Белгия. Последното се сочи и от другите
двама свидетели М.С. и Р.М.. Всички събрани доказателства, писмени документи,
електронна кореспонденция, лични кореспонденции, молбата й до СлРС, разпореждания на съда по гр. дело № 965/2018 год. на РС Сливен, писмени материали
от Дирекция „Социално подпомагане -
Сливен, категорично сочат към това, че В. е отправяла сигнали, че е
жертва на трафик. Именно тя е заявила на ДП, както и пред своя адвокат. За
последното свидетелстват и свидетелите М.,
В., Д.Н..
Св. А.М.Б. дава
показания, които времево съвпадат с фактическата обстановка относно това, че в
началото на месец ноември 2015 г. подс. Х.Б. се е
свързал с него, като го помолил да го: „изкарам в чужбина”. Изпратил микробус
до България, за да вземе подсъдимия Хр. Б. и св. З.В., като сочи, че не знае
дали свидетелката е работила като проститутка. Дава показания относно това, че
са живели в Белгия в една квартира с момиче М., която проституирала и била
зависима от наркотици. Свидетелските показания доказват фактите относно транспортирането и
превеждането през граница на св.В. в Белгия, което било осъществено чрез
действията на подс. Б. и св. Б.. В същото време съдът
не приема за достоверни част от показанията му относно незнанието му, че
подсъдимият и св. В. са предпиели това пътуване с цел
проституция, тъй като това би уличило св. А.Б. в извършване на престъпление /арг. чл.121 от НПК/.
Показанията на свид. П.Н.
доказват останалата част от състава на чл.159а, ал.1, предл.1
от НК, а именно целта за набирането, транспортирането и превеждането през
граница на св. Зл. В., която била използвана за развратни дейност. Свидетелят
сочи, че е работил по преписката, образувана по подаден сигнал от родителите на
св.В., като е провел няколко беседи през различни периоди, но едва след
влизането в затвора на подсъдимия Хр. Б., св. В. е признала, че върху нея е
оказван натиск и психически тормоз, като е принуждавана от св.Хр. Б. да
проституира, като са употребявали наркотици. Същият я накарал да проституира в
гр. Стара Загора, по-късно в курортен комплекс Слънчев бряг, и след това в
чужбина-Белгия, където нещата ескалирали, тъй като белгийските власти започнали
да ги издирват за побои и тормоз от подс. Хр. Б. над
пострадалата. Признала, че липсващите й зъби са в резултат на побоя от него,
счупването на пръста също се дължало на такъв побой. Както и множеството й рани
от острието на нож и гасене на цигари по тялото. Признала, че средствата от
работата й като проститутка ги е прибирал само Х.Б.. Свид.
М.С. дава показания, че действително в Брюксел повече от месец са били на
квартира с пострадалата и подс. Б., като св. В. е
работила на витрина като нея – проституирали са, а сигнала до белгийската
полиция е подала тя и мъжа, с който живеят, тъй като имало скандали между св. В.
и подс. Б.. С
оглед установяването и доказването на конкретно насилие и с цел установяване на
противоречие относно зададените въпроси на св. А.Б. на основание чл. 281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени показанията
на св. М.С., дадени на ДП №95/2017г., намиращи се на л.102. В съдебно заседание
свидетелства, че е станала пишман, че е свидетелствала за случая за насилие в
Белгия, но Х. „…я биеше профилактично.” Мислил е, че З. крие пари от него и
дава пари на другия, той изпадаше в параноя.Х. като се надруса си мислеше, че З.
укрива средства и ги дава на някой друг.”
По отношение на второто престъпление
съдът счита, че същото се доказа от
показанията на близките на пострадалата така както са го чули от В..
Обстоятелствата така както са описани съвпадат с отразеното в цитираното
съдебно медицинско удостоверение от съдебния лекар. Непосредствено след
деянието пострадалата е споделила пред свид. Ч., за
начина по който е станало счупването на пръста на дясната й ръка. Описаното от
нея относно извършен преглед се потвърди и от разпита на свид.
Ч.. Пред настоящият състав В. сочи, че са се скарали с подсъдимия, викали,
крещели и подс. Б. я е обиждал. В резултата на това
скарване Б. взел една летва, докато палел печката и нанесъл удар по дясната й
ръка, докато се опитвала да се предпази. Сочи, че подсъдимия е дръпнал
наранения й пръст за да го изправи, след което я е изгонил. Съдът счита, че
изгонването й от вкъщи е било когато й е
счупил пръста, така както е заявила на ДП. Това за изгонването го твърди и пред
настоящият съдебен състав. Твърдението й че се била подхлъзнала и си е счупила
пръста е в пълно противоречие с останалите гласни и писмени доказателства.
Твърденията й са лишени от логика. Установен е емеханизма
на счупване. В експертизата е записано, че именно вдигането на ръката й за да се предпази от
удара от подсъдимия с летвата. Подсъдимият също не отрече, че при скандали той е хвърлял предмети срещу нея
в състояние на раздразнение.
Третото
обвинение се гради изцяло на показанията на св. М., доколкото полицейските
служители потвърдиха факта за посетен сигнал и за безспорно установен конфликт
между подсъдимия и пострадалия, но не се доказа, твърдяното престъпление по чл.
144, ал.3, вр. Ал. 1 от НК. Установено е, че брата на
пострадалата е отишъл да търси сметка на подсъдимия, това е безспорно
потвърдено и в двете фази на процеса.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М. и на неговите родители относно отправената му закана
за убийство от подс. Б., като твърденията му освен
това не се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
В тази насока са показанията на св. И.С. на длъжност
„старши полицай” към ОД на МВР-Сливен, който разясняват подробности относно това,
че братът на свид. В. се оплакал от подс. Б., че го е заплашил със саморазправа, като ключовета на автомобила му били отнети от последноцитирания.
Свид. Х.Б. твърди, че през март 2016 г. в качаството
му на старши полицай обслужващ градската част е работил със свид.
Я. Зингинов, като по подаден сигнал за скандал между посъдимия, са съставили Предупредителен протокол за това, както
обичайно в такива случаи, приложен по делото.
Свид. М.М. дава показания, че сестра
му св. В. многократно е била бита и тормозена от подсъдимия, както и че се е
опитал да я защити, но подсъдия го е заплашил и
затова е подал сигнал до полицията за това.
Съдът не кредитира свидетелските показания на св. И.С.,
племенник на подсъдимия, защото същият е заинтересован, предвид близката
родствена връзка с подсъдимия. Подобен аргумент важи и относно свидетелските
показания на св. Николина В., която в съдебно заседание признава, че е жена на
св. И.С.. Освен това показанията са неясни и неточни, лишени са от всякаква конкретика времева, фактологична
и липсва логическа връзка с останалия доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на подс.
Б., защото счита, че те са изградена от
него защитна теза и не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатричната експертиза, както и всички медицински документи, които са изрично
изброени в досъдебното производство и съдебната фаза.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието изложено във фактическата обстановка, подс. Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.159г, предл.1 вр.
чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.159а, ал. 2 т. 4 и 6 предл. З вр.
ал.1 предл.1 вр. чл. 26
ал.1 от НК, тъй като през периода от м.ноември 2015 година до м.ноември 2016
година в гр. Сливен, при опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление набирал, транспортирал и превел през границата на страната отделно
лице З.В.В. *** с целта по чл.159а ал. 1 предл.1 от НК - да бъде използвана за развратни действия, а
именно – в гр. Брюксел, Кралство Белгия от м.ноември 2015г. до м. януари 2016г. и в гр.Фоджа,
Република Италия от м. октомври 2016г. до м.ноември 2016г., независимо от
съгласието й, като деянието е извършено при условията на чл.159а ал.2 т.4 и т.6
предл.З от НК - чрез използване на състояние на
зависимост и чрез получаване на облаги - пари в размер на 1345 евро с левова
равностойност 2 630,59 лева.
С деянието изложено във фактическата обстановка, подс.
Б. е осъществил състава на престъплението и по чл. 131 а предл.2 вр. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 от НК, тъй като на 23.03.2016 г. в гр.Сливен
причинил другиму - на З.В.В. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на петия пръст на дясната ръка, довело до „Трайно затрудняване
движението на крайниците" - на десен горен крайник , като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
За да оправдае посъдимия по
обвинението по чл.144, ал.3 от НК, съдът съобрази обстоятелството, че твърденията
на св. Мешев, не се подкрепят от показанията на
свидетелите. Отделно от това той е бил в нетрезво състояние и вероятно не е
възприел правилно думите на подсъдимия, а други доказателства в подкрепа на обвининието не са събрани.
Деянията са извършени с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният им
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Причини и мотиви за извършване на деянието съдът намира в ниската обща
и правна култура на подсъдимия.
След като взе предвид
изложените обстоятелства, причиненият престъпен резултат, условията при които е
извършено престъплението и целите на генералната и специалната превенции, съдът
стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказания при условията на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Това е така, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства: сравнително младата въраст, и наличието на малолетно дете, за което подсъдимият
е полагал грижи, а една от причините за извършените деяния е липсата на парични
средства и ниската обща и правна култура на подс. Б.,
който е действал първосигнално и при извършването на
двете деяния, мотивиран преди всичко от желанието да осигури парични средства
за семейството. Като съобрази изложените обстоятелства , съдът намира, че е
налице значителен превез на смегчаващите
отговорността обстоятелства над оттегчаващите такива,
които се изразяват в миналите осъждания, още повече, че част от тез осъждания
са квалифициращи деянията, поради което и наложи наказание в размер на минимума
предвиден в закона за всяко от престъпленията, и намира, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати в пълна степен с тези наказания.
По тази причина за
извършеното престъпление по чл.159г предл.1
вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал. 2 т. 4 и 6 предл.
З вр. ал.1 предл.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия Б.
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което следва да изтърпи
при първоначален строг режим.
Съдът не наложи по-лекото наказание на
основание чл. 55 ал. 3 от НК, което Закона предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода.
За извършеното
престъпление по чл. 131 а предл.2 вр. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 от НК,
съдът
наложи на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което следва да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 23 ал. 1 от НПК съдът определи едно общо наказание на
подсъдимия Б., а именно най тежкото от тях, лишаване от свобода за срок от три години, което следва
да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът призна подс. Б. за невинен в това, че на 27.03.2016 г. в гр.Сливен се заканил с убийство
на М.В.М. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като на основание
чл. 304 от НПК го оправда по подигнатото обвинение за престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.
1 от НК.
Според правилата на
процеса подсъдимия Б. беше осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 486 лв.
по сметка на ОД МВР-Сливен, както и сумата в размер на 80 лв. по сметка на
РС-Сливен.
Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: