РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502511 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Б. К., ЕГН **********,
против решение № 261829/25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 8785/2020 г.,
по описа на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката против „Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *********,
иск за установяване на недължимост на следните суми: 5500 лв., частичен иск
от общ размер 270299.55лв. - главница по договор за банков кредит №
0**/13.12.2005г., и анексите към него ; 1250 лв., частичен иск от общ размер
11900.29лв. - договорна лихва за периода 15.03.2012г. до 10.09.2012г.; 1250
лв., частичен иск от общ размер 32263.40 лв. - наказателна лихва за периода
15.09.2009г . до 07.01.2013г.; 1250 лв., частичен иск от общ размер 2754.70лв.
- комисионна за управление, ведно със законна лихва, считано от 08.01.2013г.
до изплащане на вземането; 1250 лв., частично от общ размер 6344.36 лв. –
държавна такса по делото и 1250 лв., частичен иск от общ размер 3620 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 183/2013 по описа на
Районен съд - Пловдив и е образувано за събирането им изп . дело №
1439/2013 г. на ЧСИ Павлов.С решението жалбоподателката е осъдена да
заплати на банката направените по делото разноски, като съдебният акт е
постановен при участие на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, като трето лице
– помагач на страната на ответника.
1
Във възивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От
жалбоподателката се оспорват изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата й претенция , тъй като в нейна полза не е
изтекъл предвиденият в закона 5- годишен срок за погасяване на вземането на
банката по давност. Жалбоподателката поддържа, че от 20.12.2014г. - датата
на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено паричното
вземане на банката до 15.01.2019г.-когато е подадена молба до съдебния
изпълнител за извършване на опис на недвижими имоти, по изпълнителното
дело не са били поискани от взискателя и извършвани изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона на 20.12.2016 г. Последващите искания на взискателя за
извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са невалидни,
тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело. Така 5-
годишният давностен срок е започнал да тече на 20.12.2014г. и е изтекъл на
20.12.2019г.Искането до въззивният съд е за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
само от третото лице помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Б. К. , ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за
установено, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи
на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, следните суми: 5500
лв., частичен иск от общ размер 270299.55лв. - главница по договор за банков
кредит № 0***г., и анексите към него ; 1250 лв., частичен иск от общ размер
11900.29лв. - договорна лихва за периода 15.03.2012г. до 10.09.2012г.; 1250
лв., частичен иск от общ размер 32263.40 лв. - наказателна лихва за периода
15.09.2009г . до 07.01.2013г.; 1250 лв., частичен иск от общ размер 2754.70лв.
- комисионна за управление, ведно със законна лихва, считано от 08.01.2013г.
до изплащане на вземането; 1250 лв., частично от общ размер 6344.36 лв. –
държавна такса по делото и 1250 лв., частичен иск от общ размер 3620 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. дело № 183/2013 по описа на Районен съд - Пловдив и е образувано
за събирането им изп . дело № 1439/2013 г. на ЧСИ Константин Павлов, с
район на действие ПдОС.
Ищцата твърди, че за процесните вземания в полза на банката са били
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист , и образувано срещу ищцата изп. дело № 1439/2013 г. на ЧСИ
2
Константин Павлов, с район на действие ПдОС. За установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение, банката е предявила иск по реда на
чл.422 от ГПК , по който е било образувано гр. д.№ 206 / 2013г. по описа на
ПдОС .Установителният иск на банката е бил уважен с влязло в законна сила
решение на ПдОС на 20.12.2014 г. Изложила е доводи , че от 20.12.2014г. -
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено
паричното вземане на банката до 15.01.2019г.-когато е подадена молба от
взискателя до съдебния изпълнител за извършване на опис на недвижими
имоти, по изпълнителното дело не са били поискани и извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 20.12.2016 г. Последващите искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива са
невалидни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело.
Така 5-годишният давностен срок е започнал да тече на 20.12.2014г. и е
изтекъл на 20.12.2019г.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск като неоснователен. Приел е , че за процесните вземания в
полза на банката са били издадени заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист , и образувано срещу ищцата изп. дело №
1439/2013 г. на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие ПдОС. За
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, банката е
предявила иск по реда на чл.422 от ГПК , по който е образувано гр. д.№ 206 /
2013г. по описа на ПОС , който установителен иск е бил уважен с влязло в
сила решение на 20.12.2014 г. Изложил е доводи , че от тази дата е започнала
да тече 5-годишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117
от ЗЗД , изтичаща на 20.12.2019г. Посочил е , че давността е била
прекъсната на дата 07.11.2019г. , с извършен по изпълнителното дело опис
на недвижими вещи на трето лице , дадени в ипотека за обезпечение на
вземането на взискателя и на 22.10.2019г. , когато съдебният изпълнител е
насочил изпълнение и срещу вземания на ищеца срещу трети лица , банки на
територията на България. Към този момент, не е изтекъл общият давностен
срок , който не е изтекъл и към датата на подаване на исковата молба в съда.
Приел е , че настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от изпълнително
основание и в случая няма отношение към давността за процесните вземания.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 10.01.2013 г. по ч. гр. д. №
183/2013г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „Първа Инвестиционна Банка“
3
АД, ЕИК *********, е издадена заповед №124 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , а на 14.01.2013г. и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Д. Б. К. , ЕГН **********-
кредитополучател и К. К.-поръчител , за сумата от 270299.55лв. - главница по
договор за банков кредит № 06КР-АА-2151/13.12.2005г., и анексите към него
;сумата от 11900.29лв. - договорна лихва за периода 15.03.2012г. до
10.09.2012г.; сумата от 32263.40 лв. - наказателна лихва за периода
15.09.2009г - 07.01.2013г.; сумата от 2754.70лв. - комисионна за управление,
ведно със законна лихва, считано от 08.01.2013г. до изплащане на вземането,
както и за разноските по делото. За принудителното удовлетворяване на
вземането си и въз основа на така издадения изпълнителен лист, банката е
образувала на 17.06.2013г. изп. дело № 1439/2013 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, с район на действие ПдОС. За установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение, банката е предявила иск по реда на
чл.422 от ГПК , по който е образувано гр. д.№ 206 / 2013г. по описа на
ПдОС. С влязло в законна сила решение на 20.12.2014г. е уважен
предявеният от банката иск за установяване на паричното вземане срещу Д. Б.
К. по издадената заповед за изпълнение.От приложеното копие на
изпълнителното дело се установява също, че на 22.10.2019г. от съдебния
изпълнител са изпратени запорни съобщения до “Инвестбанк“АД;
“ПИБ“АД;“Прокредитбанк“АД и „Банка ДСК“ за налагане на запор върху
съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки. В отговор на
получените на 24.10.2019г. и на 25.10.2019г. запорни съобщение третите
задължени лица съответно “Инвестбанк“АД и „Банка ДСК“ са отговорили,че
са наложили запори върху наличните банкови сметки на длъжника Д. Б. К..
На 07.11.2019г. е извършен и опис на ипотекирани в полза на банката
недвижими имоти, въз основа на молба на взискателя подадена на
15.01.2019г., с вх.№03697.
При тези данни основният спор по делото е правен и касае теченето на
давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. За разлика от исковото производство, при което в рамките
на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Тъй като в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
4
перемцията, то отговор на този релевантен за настоящия правен въпрос е
даден с Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС,
4-то гр.отд, според което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика,като в този
смисъл, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност ,
респ. без правно значение за фактите , релевантни по предявения иск по
чл.439 от ГПК, е и практиката на Върховния съд касационен съд,
обективирана в Решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г.
, 4-то гр.отд. и Решение №257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. ,
3-то гр.отд.
При така дадените разяснение се налага извод , че предявеният от
ищцата иск е неоснователен, а първоинстанционното решение е правилно.
В настоящия случай вземането на банката срещу длъжника Д.К. е
съдебно установено с влязло в сила на 20.12.2014г. съдебно решение по гр. д.
№ 206 / 2013г. по описа на ПдОС. На осн. чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността е
прекъсната с предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, по който е било
образувано посоченото дело и не е текла докато е траел съдебният процес ,
съгласно разпоредбата на чл. 115 б. "ж" от ЗЗД. След установяването на
вземането с влязлото в сила съдебно решение, което е станало на 20.12.2014
г., на осн. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, считано от този момент е започнала да тече
нова петгодишна давност, която е следвало да изтече на 20.12.2019г. През
този времеви отрязък обаче по изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия , прекъсвали давността, поради което не е налице
период по-дълъг от 5 години, водещ до погасяване на вземането по давност.
Така погасителната давност за процесното вземане е прекъсната на
15.01.2019г., с подадената от взискателя молба с вх.№ 3698 за извършване на
опис на ипотекирани в негова полза недвижими имоти , който опис е бил
извършен на 07.11.2019г., като погасителната давност е била прекъсната и с
наложените на 24.10.2019г. запори на банковите сметки на длъжника. От този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла нито
към момента на предявяване на настоящия иск на 17.07.2020 г., нито към
настоящия момент.
Както беше казано настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от
изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните
вземания. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
5
съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се
обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо
към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261829/25.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 8785/2020 г., по описа на РС-Пловдив, ХII гр.състав.
Решението е постановено при участие на „ С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ул „ *** , като трето
лице – помагач на страната на ответника „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6