Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна
23.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9966/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Ив.И.
твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница
на „Е.П.“ АД е установил, че има
задължение в размер на 2758,34лв, за обект с клиентски номер: ****и абонатен номер:****, с адрес: гр. Д****, на която
титуляр е той. При справка в център за обслужване на клиенти на ищецът, му е
разяснено, че въз основа на извършена проверка от служители на „Е****“ АД и на база констативен протокол му е
начислена допълнителна сума в размер на 2758,34лв. за периода от
25.06.2017-25.06.2018г., за което е издадена фактура от дата 21.06.2019г. и
същия следва да заплати сумата в срок до 1.07.2019г. Горепосоченият твърди, че
СТИ не е манипулирано от него, нито е потребена
ел.енергията начислена за съответния период, не е бил уведомен, че ще бъде
извършена проверка на електромера измерващ
изразходваната ел.енергия и не е присъствал представител на ищеца при
проверката, нито се е запознал със съдържанието на констативния протокол.
Сочи, че
свидетелите подписали се в съответния протокол, съставен от служители на „Е****“ АД, не са присъствали на самата проверка, а
само формално са се подписали. Свидетелите не са възприели лично и
непосредствено показанията на скритите тарифи на електромера, нито същите са им
показвани на екрана на лаптоп или таблет. Твърди се,
че служителите на въпросното дружество са заблудили свидетелите, че
електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това е причината за
неговия демонтаж.
Ищецът
счита, че претенцията на ответното дружество, обективирана
във фактурата е неоснователна. Всички
действия по определянето и изчисляването на корекционната
сума са извършени едностранно, без
присъствието и съгласието на ищеца или на негов представител.
Твърди се,
че горепосоченият не е присъствал на нито един етап от проверката, а
независимите свидетели са били извикани да подпишат КП, без да са наясно и да
им е обяснено какви са констатациите. Освен това, електромерът се намира такова
място, че всеки има възможност безпрепятсвено да
извършва интервенция върху процесния електромер и/или върху схемата му на свързване и
да му въздейства без знанието на абоната.
Към
настоящия момент на ищеца не са представени данни и документи, от които да е
видно, от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно
измерване на потребяванта ел.енергия, на какво се
дължи неправилното отчитане и как е формираната претендираната
сума. Твърди се, че до СТИ имат достъп само служители на третото неучастващо по
делото дружество-„Е***“ АД,
поради което вина може да има само електроразпределителното дружество /арг. Чл.25,ал.2 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия
през електроразпределителните мрежи на „Е**** АД/. Ищецът счита, че
ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си, от общите
условия на „Е****“ АД. За
настъпилите вреди съгл. чл.50 ЗЗД, следва да отговаря собственика на СТИ и
лицето под чийто надзор е СТИ, което в случая е едно и също лице- „Е****“ АД.
Оспорва се
основанието за начисляването на процесната сума.
Горепосоченият твърди, че никога на процесния обект не е имало потребление за такава сума в
такъв кратък пердиод. Счита, че единствения вариант,
за да се натрупа такова голямо потребление на СТИ на съответния адрес, е то да
е манипулирано от служителите на дружеството.
Възразява,
че демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор
в състоянието, в което е бил демонтиран. Оспорва се и, че не е имало данни за
сумарния регистър при демонтажа на електромера.
Ищецът
твърди, че въпросното СТИ може дистанционно да бъде манипулирано от служителите
на „Е****“ АД, които
единствени разполагали със софтуер, чрез който да имат възможност да заменят
показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони както и да увеличат показанията
без тази намеса да се отрази по някакъв начин в схемата на СТИ, за да е
установена по-късно.
Оспорва се
начина, методиката и основанието на
фактурата от 21.06.2019г. за сумата от 2758,34лв., по което е начислена сумата
по посочената партида. Твърди се, че
същите са неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата суми за
периодични месечни сметки са изцяло платени в съответните срокове, въпреки,
че доставчикът на ел.енергия не е
представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по
реда на Закона за измерванията и Правилника за измерване СТИ.
Твърди се,
че към момента на проверката-25.06.2018г. а и понастоящем липсва приложим
материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Това е така ,тъй като с
решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция.
Липсващата
нормативна уредба ,регламентираща реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции не може да бъде заместена и по аналогия с правни
норми съществуващи в други източници на правото. В този смисъл се излагат
твърдения, съгласно чл.1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон.
Счита, че
правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
Оспорва се
правното основание, на което електроснабдителното дружество се позовава, а
именно констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ.
Ищецът се е
позовал на съдебна практика-Решение №**** от
15.07.2011г. на ВКС по т.д. №****, ТК
Решение №**** от
05.07.2010г. на ВКС по т.д №****, ТК
Решение №**** по т.д. №****, както и решение по реда на чл.290 от ГПК №**** от 11.04.2011г. по т.д. №39/2010г.
С решенията
е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ,
като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла
на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни
клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с ел.енергия.
Ищцовата страна
оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.“ АД от 2014г. са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като Решението на КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено
с окончателно решение на ВАС.
Ищецът
излага петитум, с който моли съда да постанови
решение, с което да признае със СПН, че И.Д.И., с ЕГН:********** не дължи на
ответника – „Е.П.“ АД, ЕИК:****, сумата в
размер на 2758,34лв., по фактура от 21.06.2019г., начислена за периода от
25.06.2017г.-25.06.2018г., за 365дни служебно начислена ел.енергия за
горепосочената партида и да осъди ответното дружество да заплати направените по
делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответника в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор на
исковата молба.
Ответната
страна твърди, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Същият сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, в общ размер на 14866 кВТч, и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.чл. 200 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ответникът
не оспорва, наличието на договорно правоотношение между него и ищеца.
Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.
Ответникът
излага следните възражения, като твърди че:
1. Разпоредбите на ОУ имат
обвързваща сила между страните. Като излага и съображения за това. ОУ са
съставени, а след това одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21 ал.1 т.4 от ЗЕ, чл.89, ал.1 вр. с чл.94, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката. ОУ са издадени на основание чл.98а от ЗЕ.
2. ОУ са публикувани в един централен и в един
местен всекидневник, както и на интернет страницата на дружеството.
3. Липсва допълнително писмено споразумение между
страните по съответния ред, резултат от изразеното несъгласие на потребителя с
ОУ, чрез внесено заявление при
оператора на електроразпределителната мрежа с предложение за други специални
условия в 30 дневен срок от влизането им в сила.
4. Приетите и одобрени по съответния ред ОУ са
задължителни за ползвателя на основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ без да е необходимо
изричното му съгласие.
Ответната
страна твърди, че е налице основание за възникване на ответното дружество за потребена ел.енергия- наличие на облигационно отношение
между страните, изпълнение на поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено и качествено и времево отношение.
Горепосоченият
твърди, че на 25.06.2018г. е извършена проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на
дружеството, в присъствие на
абоната-ищец. Излага съображения за правото си да извършва проверки на място на
измервателната система и на СТИ.
Потвърждава,
че за извършената проверка е съставен КП
и е установен размера на потребената енергия.
Ответната
страна сочи, че експертизата е извършена от Български институт по метрология,
Главна дирекция „М****“,
Регионален отдел-Р***. За
извършената експертиза е съставен Констативен протокол №**** Съгласно констатациите в протокола: При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-008254.984 kWh и
1.8.4-006612.530 kWh, която не
е визуализирана на дисплея.
Горепосоченият
сочи, че съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да
коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество ел.енергия
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваната ел.енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната
енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
Твърди се, че
при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, понеже това става само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите на разполагат.
Сочи се
издаването на съответната фактура №********** на 21.06.2019г.
Ответната
страна моли, в случай, че съдът счете за неприложим чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната
хипотеза, да отхвърли иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае
за установено точно количество енергия, чието заплащане се дължи по силата на
облигация между абоната и ответното дружество.
Ответника
моли съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Прави и
възражения за прекомерност, в случай, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца надхвърля минимума определен в Наредба №1/09.07.2004г.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.124
ал.1 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от проверка
на сметка за ел.енергия, констативен протокол №****, фактура №****,
констативен протокол от БИМ №****, становище
за начисление на ел.енергия от 20.06.2019г., справка за потреблението към 5.07.2019г.,
извлечение за фактури и плащания към 5.07.2019г., 2бр. писма на ответника до ищеца
от 20.06.2019г. и от 24.06.2019г. с обратни разписки и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори
и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**** (л.31-32),
е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 2 758.34лв., за
обект находящ се на адрес гр.Д****, с титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и
извършване на начисленито ответникът се е позовал на
констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №****, в който е отразено, че е установена намеса в
работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че
при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да
отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за
отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Варна в СТИ отчитащо ползваната на
адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса
довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на
устройството отчитана като тарифа Т3 и Т4, който не са видими при регулярно
четене на данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №***, постановено по търг.дело №*** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е
започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа
Т3 и Т4 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи
еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е
бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми
за възстановяването му.
Следва да
се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то това
се отнася само до възможността за хардуерен способ за начисляване, но не и за
софтуерен за която възможност липсва коментар и компетентност на в.л.
По
изложените съображения следва да се приеме, че ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сторените в настоящото производство разноски възлизащи на
545.34лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** Т**** Г и ищеца И.Д.И. ЕГН********** ***, че ищецът не дължи
на „Е.П.“ АД сумата от 2 758.34лв. начислена като корекция от ответното
дружество за времето от 25.06.2017г. до 25.06.2018г. за обект находящ се на адрес гр.***, Първи Май №*** и клиентски
номер:**** и абонатен
номер:****, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***
Т**** Г да заплати на И.Д.И. ЕГН**********
*** сумата от 545.34лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: