Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.С.,
22.02.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело
№ 12555 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Д.З.” срещу
решението на СРС, 73 ти състав от 21.03.2012г. по гр.д. № 12008/2012г., с което
са отхвърлени исковете му по чл. 213, ал.1 КЗ /отм/ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД
срещу ЗД „Б.И.“ АД.
Въззивникът твърди, че решението е постановено в
нарушение на закона и необосновано. Заявява, че пасивната материалноправна
легитимация на ответника се установявала по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, както и останалите предпоставки на иска по чл. 213 КЗ и
като отхвърлил иска като недоказан,
съдът е постанови неправилно решение. Иска се то да бъде отменено, а иска –
уважен.
Въззиваемият ЗД „Б.И.” оспорва жалбата, без да сочи
конкретни възражения.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269, ал.1 ГПК, намира жалбата за основателна по следните съображения.
Фактът, че ответникът ЗД „Б.И.” е бил застраховател на
гражданската отговорност на водача на
л.а. „Ауди”, ДК № ********, виновен за настъпилото на 09.02.2007г. ПТП,
е категорично доказан по делото. Застрахователната полица, от която е
възникнало застрахователното правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника, е цитирана в протокола за ПТП и
така съществуването й е доказано по реда на чл. 179 ГПК. В протокола за ПТП,
съставен при посещение на място, е отразено извършеното пред длъжностното лице
представяне на полицата от виновния водач и извършеното от длъжностното лице
записване на номера на полицата в протокола. Съгласно справката в базата данни
на ГФ на лист 62 от делото на СРС, подадената
във фонда информация от ЗД „Б.И.” е за
застрахователни полици, касаещи увреждащия автомобил, от 10.09.2007г. и от 09.09.2008г. т.е. след настъпване на
застрахователното събитие. Обстоятелството, че
процесната полица не е регистрирана по реда на чл. 294 КЗ ( отм.) нито изключва
съществуването й, нито доказва възражението на ответника, че няма
застрахователно отношение с делинквента, със срок на застрахователно покритие 14.09.2006г.-13.09.2007г.
Този извод се основава на разрешенията, дадени в т.3 на ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, съгласно които изпращането
на справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от
фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори.
На застрахователя изрично е вменено административно задължение за
предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд за сключените застрахователни договори
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите
и за неспазване на това задължение за известяване е предвидена административна
санкция спрямо задълженото лице, от която материалноправни последици за самото
договорно
правоотношение не произтичат. Ето защо липсата на процесната полица в
извлечението от базата данни на ГФ, представено по делото, установява
единствено неизпълнение на административното задължение на ответника по чл.
294, ал.1 КЗ, а то е ирелевантно за пасивната му материалноправна легитимация по
иска по чл.213 КЗ /отм/.
С оглед
изложеното въззивният съд приема за основателно оплакването по жалбата и
съответно за доказана материалноправна
легитимация на ответника ЗД „Б.И.” АД.
Ищецът е активно легитимиран в качеството му на
изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на собственика на
увредения от ПТП на 09.02.2007г. л.а. „Пежо
Партнер”, с рег.№ ********. Размерът на платеното обезщетение е 192 лева, което
е в рамките на действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди към
датата на застрахователното събитие, съгласно заключението на в.л. И.. Ответникът
дължи възстановяване на платеното, ведно и с ликвидационните разноски, в общ размер
на 207 лева, на основание чл. 213 КЗ или искът за главница е основателен и
доказан в пълния предявен размер.
На 16.10.2008г. ответникът е поканен да възстанови
сумата и на 17.11.2008г. е изпаднал в забава за плащането ( с изтичане на срока
по чл. 213а, ал.3 КЗ). Размерът на обезщетението за забавено плащане в периода
17.11.2008г.-08.03.2012г. възлиза на 76,
83 лева, съгласно заключението на в.л. Сърбински.
С оглед гореизложеното, като достига до различни
крайни изводи от тези на първоинстанционния съд, въззивният следва да постанови
решение, с което отмени обжалваното и осъди ответника да плати на основание чл.
213, ал.1 КЗ на ищеца сумата 207 лева и
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата 76,83 лева.
При този изход
на спора на въззивника се дължат сторените пред двете инстанции разноски, които
са в размер на общо 870 лева – за държавни такси, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 73 ти състав от 21.03.2012г.
по гр.д. № 12008/2012г.и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, гр.С., съдебен адрес адв. М.Г.,гр.С., бул. ********* да плати на ЗД „Д.з.” АД, *** *********, на
основание чл. 213, ал.1 КЗ (отм.), сумата 207 лева - обезщетение
за застрахователно събитие от 09.02.2007г., изплатено по щета на ищеца № 81279/12.02.2007г.,
ведно със законната лихва върху сумата
от 08.03.2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 76, 77 лева- лихва за забава в периода 17.11.2008г.-
08.03.2012г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК – 870 лева разноски по делото пред
двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.