Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........
гр. Ловеч, 17.11.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми август две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 111/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.
40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Х.С.В.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат Т.Т. *** с адрес за призоваване гр.
София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3 срещу
мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на
община Камено, област Бургас по подадено заявление от В. на 16.02.2020 г. за достъп до обществена информация на имейл
адреса на община Камено - ********@******.** с искане за отмяната му и задължаване на
административния орган да постанови писмено решение за предоставяне на исканата
обществена информация, за което да уведоми писмено заявителя. Освен това в
жалбата е посочено, че ако има издадено изрично решение за отказ, изпратено по
пощата с обратна разписка (което не е
получено от жалбоподателката към момента на подаване на жалбата) се обжалва и
този изричен отказ.
По делото е постъпило становище от Кмета на община
Камено, в което е посочено, че постъпилото искане от Х.В. е оставено без
разглеждане и уважение по същество, тъй като е счетено, че не се касае за
искане, касаещо достъп до обществена информация, доколкото информацията, която
се иска не е такава по своя характер. Отразено е също, че с подаденото
заявление не се цели получаване на информация, а по възможност да бъде
затруднен административния орган, за да не предостави исканата информация или
да бъде принуден да постанови отказ, който да бъде обжалван с цел при
евентуална негова отмяна да бъде осъден административния орган да заплати
адвокатски разноски, които не са направени реално. Според Кмета на община
Камено е отчетено, че за да бъде предоставена исканата информация, е било
необходимо допълнително да бъде извършван преглед, копиране, проучване и
анализиране на неуточнен предварително брой документи, което би ангажирало
значителен ресурс на служители на общинската администрация. Административният
орган моли в случай на отмяна на отказа да бъде оставено без уважение искането
за присъждане на разноски. Освен това е изразил становище, че не се касае за
мълчалив отказ, а за изричен писмен отказ, при това не по всички направени
искания.
В изпълнение на Разпореждане на съда от 24.06.2022 г.,
с което е изискана информация за датата на изпращане на издадената заповед от
административния орган на жалбоподателката, Кметът на община Камено с молба с вх. №
2487/07.07.2022 г. е посочил, че Заповед № РД-09-105/02.03.2020 г. е била
изпратена само по електронен път на посочената в заявлението електронна поща.
Не може да се установи точната дата на изпращане, тъй като след подмяна на
компютърни конфигурации в общината не е била запазена цялата история на
писмената кореспонденция по електронен път и част от нея, която не може да бъде
точно определена е загубена.
Във връзка с писмените становища на Кмета на община
Камено по делото, жалбоподателката е изложила подробни съображения за
неоснователност на същите. Твърди, че към датата на депозиране на жалбата в
съда е бил налице мълчалив отказ, който е обжалван, затова моли да бъде отменен
същия, както и да бъде задължена общината да представи търсената
информация. В случай, че се приеме, че
приложената едва през юни 2022 г. заповед от 02.03.2020г. представлява изричен
отказ, жалбоподателката оспорва същия и моли да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
Жалбоподателката Х.С.В. – редовно призована – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба чрез
пълномощник поддържа жалбата. Моли да бъде отменен мълчаливия отказ и да бъде
задължен административния орган да представи търсената информация. Претендира присъждане
на направените разноски за държавна такса, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на
петстотин лева.
Ответникът по делото – Кметът на община Камено –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От доказателствата по делото се установява, че Х.В. е
подала по електронен път на 16.02.2020 г. в 9:20 ч. до Кмета на община Камено
заявление за достъп до обществена информация с посочени в пет точки конкретни въпроси, като е
посочила електронен адрес, на който да й бъде предоставена исканата информация.
Заявлението за достъп до
обществена информация от Х.В. е подадено на електронен адрес ********@******.** и е
заведено в деловодната система на община Камено с вх. № 95-00-4/17.02.2020 г.
По делото не са налични никакви данни за предоставяне на достъп до поисканата
обществена информация на посочения от нея в заявлението електронен адрес.
Кметът на община Камено е представил по делото Заповед
№ РД-09105/02.03.2020 г., с която е наредил да се предостави исканата
обществена информация в пълен обем по т.2 от заявлението, която да се изпрати
на посочената от В. електронна поща и е оставил без уважение, и постановил
отказ по т. 1,3,4 и 5 от искането за достъп по подаденото заявление. Постановил
е заповедта да се връчи на заявителя лично срещу подпис или да се изпрати по
пощата с обратна разписка, както и на електронната поща на заявителя, посочена
в заявлението.
За да постанови този резултат, Административният орган
е изложил мотиви, че се иска достъп до обществена информация, която не е
налична в готов вид и за да се отговори на поставения въпрос ще е необходимо да
бъде извличана и обработвана. Конкретно по точките от заявлението е изложил
следните мотиви:
1.По т. 1 – Нормите на ЗДОИ предвиждат
и задължават субектите да предоставят информация, но не ги задължават да
изготвят допълнителни, нарочни справки, които биха затормозили тяхната дейност.
Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и
обработва допълнително наличната при него информация единствено за целите на
закона, при положение, че липсва нормативно въведено такова задължение.
Заявителката не иска достъп до информация относно дейността на Община Камено.
При така зададен въпрос отговорът не може да попадне в понятието за обществена
информация, защото от него не може да се състави мнение за дейността на Община
Камено.
2.По т. 3 от заявлението - Нормите на
ЗДОИ предвиждат и задължават субектите да предоставят информация, но не ги
задължават да изготвят допълнителни, нарочни справки, които биха затормозили
тяхната дейност. Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да
систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено
за целите на закона, при положение, че липсва нормативно въведено такова
задължение. Правните действия, които могат да се предприемат са публично
известни и това са предвидените в Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) способи за събиране на просрочени задължения за данъци.
3.По
т.4 от заявлението - Нормите на ЗДОИ
предвиждат и задължават субектите да предоставят информация, но не ги
задължават да изготвят допълнителни, нарочни справки, които биха затормозили
тяхната дейност. Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да
систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено
за целите на закона, при положение, че липсва нормативно въведено такова
задължение. Справка относно наличие на образувани производства (граждански и изпълнителни такива) може да бъде направена чрез електронните платформи на
съдилищата, които осигуряват достъп. Община Камено не притежава в готов,
обработен вид исканата информация и не е в състояние да я предостави.
4.По т. 5 от заявлението – В Община
Камено няма информация за наличие на сключени договори с посочения в
заявлението предмет. В тази връзка липсва по обясними обективни причини и
информация за следващите въпроси.
В мотивите на заповедта е посочено
още, че в заявлението е посочена формата, под която заявителят желае да получи
исканата информация – на посочената електронна поща. Доколкото обаче са налице
основания за постановяване на отказ, то съгласно чл. 39 от ЗДОИ настоящата
заповед следва да се връчи на заявителя срещу подпис или да се изпрати по
пощата с обратна разписка.
По т. 2 от заявлението
Административният орган е представил Решение за предоставяне на достъп до
обществена информация на заявителката (озаглавено
Предоставяне на достъп до обществена информация на основание Заповед № РД – 09-105/02.03.2020
г. на Кмета на Община Камено).
По делото няма данни за изпращане на
заповедта и решението на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок пред местно компетентния
административен съд. Заявлението на жалбоподателката е било подадено по
електронната поща на Община Камено на 16.02.2020 г. и е заведено в деловодната
й система на следващия ден - 17.02.2020
г. Законоустановеният 14-дневен срок за произнасяне по заявлението е изтъкъл на
02.03.2020 г.(понеделник,
работен ден). Жалбата на Х.В. е подадена по
пощата с дата на пощенското клеймо 04.03.2020 г. и е заведена в Административен
съд Ловеч с вх. № 1103/05.03.2020 т. Тъй като към този момент жалбоподателката
не е получила решение на административния орган по подаденото от нея заявление,
правилно е подала жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Камено. Поради това не е налице основание за недопустимост
на съдебното производство по смисъла на чл. 159 т. 4 АПК вр. чл. 40 ал. 1 ЗДОИ.
В ч. 28 от ЗДОИ е регламентирано, че заявленията за
предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като в
този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно началния момент, от който
решението може да произведе правно действие е датата, на която заявителя е
уведомен за него. В случая жалбоподателката изобщо не е била уведомена за
решението на административния орган, поради което жалбата й е подадена в срок, допустима е и следва да се разгледа по
същество.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на
достъп до обществена информация по реда и при условията на този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространение на информацията. Изключенията от приложното поле на закона са
изчерпателно изброени в чл. 8 ЗДОИ и процесният случай не попада между тях.
Според чл. 3,
ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществена информация, която
се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България. Кметът на Община
Камено безспорно е орган на местното самоуправление, поради което заявлението
на Х.В. правилно е било адресирано до него, който е задължения субект да
предостави информацията.
В чл. 38 от
ЗДОИ е предвидено, че в решението за отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация се посочват правното и фактическо основание за отказ по
този закон.
Като правни
основания за постановения отказ Кметът на Община Камено е посочил чл. 28, ал.1
и 2 във връзка с чл. 25, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 34, ал.3, във
връзка с чл. 27 и чл. 37, ал.1, т.1, предл. второ и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ във
връзка с чл. 44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 197 от АПК.
Фактическите
основания за постановения отказ са, че се иска достъп до обществена информация, която не е
налична в готов вид и за да се отговори на поставения въпрос ще е необходимо да
бъде извличана и обработвана. Нормите на ЗДОИ предвиждат и задължават субектите
да предоставят информация, но не ги задължават да изготвят допълнителни, нарочни
справки, които биха затормозили тяхната дейност. Задълженият субект по ЗДОИ не
може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при
него информация единствено за целите на закона, при положение, че липсва
нормативно въведено такова задължение. Заявителката не иска достъп до
информация относно дейността на Община Камено.
Съдът намира, че отказа на Кмета на Община Камено е
материално незаконосъобразен.
Основанията за отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация са регламентирани в чл. 37 от ЗДОИ и те са:
1.когато исканата информация е класифицирана или друга
защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13,
ал.2. Съгласно чл. 13, ал.2 от ЗДОИ, достъпа до служебна обществена информация
може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на
актовете на органите и няма самостоятелно значение(мнения и препоръки, изготвени от или за органа,
становища и консултации) ; 2.съдържа
мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от
органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от
администрациите на съответните органи.
2.Достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес.
3.Исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца.
От доказателствата по делото е видно, че нито една от
посочените основания за отказ за предоставяне на обществена информация не е
налице в случая, поради което посочените фактически основания от Кмета на
Община Камено са неоснователни. Посочените правни основания също не са свързани
с предпоставките за постановяване на отказ за предоставяне на обществена
информация, а се отнасят до съдържанието на заявлението за достъп до обществена
информация и оставянето му без разглеждане, срока за разглеждане на
заявлението, начините за изпращане на решението за достъп до обществена
информация на заявителя, съдържанието на решението за отказ за предоставяне на
обществена информация и начина на връчването му на заявителя.
Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗДОИ, обществена по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на
задължените по закон субекти, като съгласно ал. 2 информацията по ал. 1 е
обществена независимо от вида на нейния материален носител. ЗДОИ не дефинира
легално понятието обществен живот, но като такъв следва да се разглеждат всички
проявни форми на организиран живот на обществото или на част от него, при които
се ангажира отношението му и които по какъвто и да било начин оказват влияние
върху състоянието, развитието и просперитета му. Освен че трябва да е свързана
с обществения живот, за да се квалифицира като обществена, информацията по чл.
2 ал. 1 ЗДОИ трябва да осигурява възможност на гражданите да си съставят
благодарение на нея собствено мнение за дейността на задължените субекти,
кръгът на които е очертан в чл. 3 ЗДОИ и между които несъмнено попада и Кмета
на Община Камено като орган на местното самоуправление. В този смисъл
фактическите основания, изложени в оспорения изричен отказ са неоснователни.
Съгласно легалната дефиниция на ЗДОИ „Надделяващ обществен
интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл.3. Несъмнено Община Камено е
сред субектите по чл.3 от ЗДОИ, а поисканата информация е служебна
обществена информация, за която не се твърди да са налице ограниченията по
чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Чрез нея заявителят може да си състави мнение за дейността
на общината Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена
информация е свободен. Горното безспорно сочи на надделяващ обществен интерес
от исканата информация, като не е в задължение на заявителя да обоснове
последното.
В случая са налице и двете предпоставки на чл. 2 ал. 1
ЗДОИ, защото с получаването на исканата информация заявителката ще си състави мнение за дейността
на Община Камено.
Доводите на Кмета на община Камено в представените от
него писмените становища за неоснователност и недоказаност на жалбата са
неоснователни с оглед изложените по-горе мотиви.
Изложеното,
обсъдено и в контекста на отсъствието на правоизключващите предпоставки на чл.
37 ал. 1 ЗДОИ, обуславя извод за основателност на жалбата, поради което
оспореният с нея изричен отказ следва да се отмени и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда
указания по тълкуване и прилагане на закона.
При новото произнасяне акта следва да бъде постановен
от компетентния за това орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ
в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34,
съответно чл.38 от ЗДОИ реквизити и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на
ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.
При този изход на производството съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателката
за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в
размер на десет лева, за което следва да се осъди ответника.
При този изход на производството съдът намира за
основателно искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника на оспорващата. Съгласно чл.38, ал.2 от
ЗА, адвокатът, който е оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на
адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗА е установено със закон. В тази хипотеза
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва
безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на
преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както
в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1,
т.3, предл. второ от ЗА. В договора за безплатна правна помощ, страните са
приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката
по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на
адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор
за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и
константната практика на Върховния административен съд – Определение № 12909 от 02.10.2019г. по адм. д. № 10210/2019г., V о.; Определение №
9790 от 25.06.2019г. по адм. д. № 13677/2017г., V о.; Определение № 5550 от
12.04.2019г. по адм. д. № 7892/2018г.,
III о. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т.
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.3 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Делата по ЗДОИ не попадат в
случаите, регламентирани в ал.2, поради което следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размера, предвиден в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на община Камено, област
Бургас, обективиран в Заповед № РД-09-105/02.03.2020 г. в частта по т.5 от
същото, с което е оставено без уважение и е постановен отказ по т. 1, т.3, т.4 и т. 5 искането за предоставяне на достъп до
обществена информация, подадено на 16.02.2020 г. от Х.С.В. с ЕГН ********** и
адрес ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Камено
за писмено произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация,
подадено на 16.02.2020 г. от Х.С.В. съобразно мотивите на настоящото решение в
срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.
ОСЪЖДА община Камено, област Бургас да заплати на Х.С.В.
с ЕГН ********** и адрес *** направените разноски за внесена държавна такса за
образуване на административно дело в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА община Камено, област Бургас да заплати на адв.
Т.Т. *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана в настоящото производство безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: