РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Царево, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20252180100325 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., *****, чрез ****Н. Р. от ****, ****:
гр. Б., **** против: „И. А. М.” ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. С. ****, представители: Г. Т. Т. и А. В. М., с която се иска от
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
страните, че договор за паричен заем № ***от ***г. сключен между ответното
дружество и ***е нищожен. Да присъди на ищеца направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че сключил с „И. А. М.“ ***Договор за паричен заем,
съгласно който получил сумата от ***лв. при годишен лихвен процент от
***% и годишен процент на разходите от ***%, която се задължил да върне на
**погасителни вноски. Съгласно разпоредбата на **** от договора заемателят
бил длъжен да представи обезпечения : две физически лица поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя ***-***. Посочено е, че на
същата дата ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция с „Ф. Б.”
***. На основание ***** ищецът дължал сума в размер на ***лв.
представляваща възнаграждение на ***-***за това, че същото ще отговаря
1
солидарно за задълженията на ищеца по договора за заем. Ищеца счита, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В тази
връзка излага съображения, че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като
уговореното възнаграждение за ***-****по своята същност представлявало
добавък към договорната лихва. Посочено е, че чрез предвиждане на
неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират
за осигуряване на ***-***, ***си осигурявали допълнителна печалба, като по
този начин се преодолявало законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че поради невключването на възнаграждението за ***-***в посочения
в договора за паричен заем размер на ГПР последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което
водело до недействителност на кредитната сделка. Твърди се, че процесният
договор за предоставяне на гаранция се явявал акцесорен по отношение на
договора за заем. Поради това намира, че предвид недействителността на
кредитната сделка липсвало основание за сключването на договора за
предоставяне на гаранция. На следващо място счита, че договорът за
предоставяне на гаранция бил сключен само и единствено, за да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин единствено се целяло
оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба.
Също така твърди, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен
поради нарушаване на добрите нрави, тъй като ищецът не получавал никаква
престация срещу заплащането на възнаграждение на ***- ***. В тази връзка е
посочено, че чрез договора за предоставяне на гаранция единствено се
обременявал финансово потребителят и по този начин дори се увеличавал
рискът същият да не изпълни задълженията си по договора за паричен заем.
По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „И. А. М.“ ***, в който се излагат съображения за
неоснователност на предявения иск. Счита, че договорът не страда от
визираните в исковата молба пороци. Посочено е, че годишният процент на
разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени
коректно. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се
включвало при изчисляването на ГПР, тъй като не било част от общия разход
2
по кредита на потребителя. В тази връзка твърди, че сключването на договор
за предоставяне на гаранция с трето лице не се явявало необходимо условие за
сключване на договора за кредит. Счита, че надвишаването на максималния
размер на ГПР не водело до недействителност на договора за паричен заем.
По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, че между страните е бил сключен Договор за
паричен заем №° ***от ****г. съгласно които договор, *****е получила в заем
от ответника сума в размер на****.
Няма спор, че срокът на кредита е ***седмици, броят на погасителните
вноски е ***, при годишен лихвен процент в размер на ****%, годишният
процент на разходите (ГПР) е ***%, общата сума дължима по кредита е в
размер на ***лева, а Общата дължима сума от потребителя е ***.
Не се спори че съгласно ***, заемателят се задължава да осигури в
****, считано от датата на сключване на договора поръчител (отговарящ на
заложени в договора критерии) или банкова гаранция в полза на Кредитора,
или одобрено от заемодателя ***-***, което предоставя гаранционни сделки.
Не се спори, че между кредитополучателя и „Ф. Б.“ ***, ЕИК ***е
сключен договор за предоставяне на гаранция № ***от ***г. по силата на
който ***-***се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И. А.
М.” ***, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, съгласно сключеният между ищеца и ответника договор за заем,
покриваща предоставената главница, в размер на ****лв. задължението за
плащане на възнаградителна лихва и задължението за плащане на законна
лихва, в случай на забава.
Няма спор, че за поемане на това задължение, потребителят се е
задължил да плати на гаранта сумата от ***лв. платима разсрочено на вноски,
всяка от които по ***лв. като съгласно ****, потребителят плаща
възнаграждението по начините уговорени в договора за паричен заем ( *** ).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
На първо място, съдът намира за необходимо да изясни, че предявените
3
искове за прогласяване недействителността на сключените договор за кредит
са процесуално допустими. В тази връзка правният интерес от воденето на иск
за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава
правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава
възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-голямо
основание следва да се признае правен интерес от завеждане на иска на която
и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка,
която не поражда никакви правни последици, като това се установи по
съдебен ред (така Определение № ***от ***г. на ***по т. д. ***/***г., ***).
Ето защо и доколкото в случая не е предявен отрицателен установителен иск
за недължимост на заплатените суми, съдът следва да се произнесе по
предявените искове. Отделно от това, допустимостта на предявените искове се
извежда от постановките на Решение на ***от ***г. по дело № ***/***,
според което ****, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право,
съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на
правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,
съдържаща се в сключен с ***или ***, тъй като се счита, че такъв интерес
липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима
престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост
при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този
***или ***въз основа на същата клауза (така Определение № ***от ***г. по в.
ч. гр. д. № ***/***г. по описа на ***, Определение № ***от ***г. по в. ч. гр. д.
№ ***/***г по описа на***, Определение № ***от ****. по в. ч. гр. д. №
***/***г. по описа на *** и др.).
Тъй като ищецът и ответника „И. А. М.“ **имат качествата на
потребител по смисъла на **** и на кредитор съгласно ***, процесният
договор по своята правна характеристика представлява такъв за
потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици
важат изискванията на Закон за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на ****,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
изисквания е това по **** – договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
4
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно разпоредбата на ****годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно *** „***“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От това следва, че нарушение на **** водещо до недействителност по
смисъла на ****, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен
ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор
за кредит формално отговаря на изискванията на ****, доколкото в него е
посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните,
съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото
уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен
резултат, в сумата която следва да заплати на заемодателя, неправилно не е
калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора.
Действително възнаграждението за предоставената гаранция не възниква от
договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са
пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в
полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема,
съгласно чл. ***от договора за заем. То представлява допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (***), което е
уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
5
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че
кредитодателят и гарантът са свързани лица по смисъла на ****, предвид това,
че „И. А. М.“ ***е ****на ****на „Ф. Б.“ ***. Поради това независимо, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция се дължи на друго
лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко
свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на ****,
следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. В резултат на това
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно **** и
изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на
императивната разпоредба на ****, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Посоченото поведение на
заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника,
като му осигури скрито възнаграждение, забранено от императивната
разпоредба на****. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не
отговаря на изискването на ***, отнасящо се до посочване на годишния
процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, поради което и съгласно разпоредбата на *** същият
следва да се приеме за недействителен.
По тези съображения предявеният иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание *** следва да бъде уважен.
По разноските: Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите,
когато ***е оказал ****съгласно ал. ***на същата ***, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, ***има право на ***.
****определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в ***по
***и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва
да бъде съобразено Решение на ***от ****г. по дело № *****, според което
*****трябва да се тълкува в смисъл, че ***, съгласно която, от една страна,
***и **** не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с ****, приета от съсловна организация на ****като
****, и от друга страна, ***няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „****“ по смисъла на тази ***. В тази хипотеза
***е длъжен да откаже да приложи тази ****, включително когато
предвидените в тази ***минимални размери отразяват реалните ***на *****.
6
Следователно с оглед даденото тълкуване в решението на ******не е обвързан
от размерите на ****, определени в Наредба № **** г. за минималните
размери на ***(*****), и при възлагане на разноските следва да определи
възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на
делото. Ето защо, като взе предвид материалния интерес по всеки иск, факта,
че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се
касае за спор, по който вече има установена *** както и че същото е
приключило в ****съдебно заседание, на което ****** *и в хода на което са
приети единствено представените писмени доказателства, ***намира, че
справедливият размер на **възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца възлиза на сумата от ***лв.
По тези съображения ответникът „И. А. М.“ ****следва да бъде осъден
да заплати на ***. Н. Р. сумата от ****лв. за ***.
Също така, ответникът „И. А. М.“ **следва да бъде осъден да заплати
на Т. П. Л., ЕГН **********, сумата от ***лева представляващи ****.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. П. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ц. ******, чрез ****Н. Р. от ****гр. Б. ***** и „И. А.
М.” ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С. *******,
представители: Г. Т. Т. и А. В. М., че договор за паричен заем № ***от ****г.
сключен между ответното дружество и ****е нищожен.
ОСЪЖДА „И. А. М.” ***, ЕИК ****, да заплати на ***. Н. Р. на
основание ****сумата от ****лв. за ***.
ОСЪЖДА „И. А. М.” ***, ЕИК ***, да заплати Т. П. Л., ЕГН
**********, сумата от ****лева ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7