Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260818
03.06.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
пети май Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3722 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от „Топлофикация София” ЕАД против А.И.И. и допълнително уточнен иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1 263,42 лв. - главница, представляваща общата стойност на реално
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г.- м. 01.2018
г., 220,79 лв. - сборна мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2017 г. - 04.02.2020 г., 22,75 лв. –
главница, представляваща дължима сума за извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода м. 01.2017 г. – м. 01.2018 г., 5,78 лв. – сборна
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга „дялово разпределение“,
дължима за периода 03.03.2017 г. – 04.02.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С*************************** и
като такъв е потребител на предоставяните от ищеца енергийни услуги. Твърди се
също така, че през периода
м. 05.2016 г.- м. 01.2018г. в имота на ответника е доставена топлинна енергия
на обща стойност 1 263,42 лв., като той дължи и такса за услугата „дялово
разпределение“ в размер на 22,75 лв., които суми към момента не са платени,
поради което ответникът дължи и обезщетения за забавено плащане на
горепосочените главници. Ищецът
заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
процесните вземания, издадена по ч.гр.д. № 1777/2020 г. по описа на БРС, но
ответникът е подал възражение, поради което е предявен и настоящият иск. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество,
но с нарочна молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като
същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения от съда процесуален представител на
ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер и се моли същият да
бъде отхвърлен. Твърди се, че ответникът не е ползвал топлинна енергия през
процесния период в процесния имот, поради което не дължи претендираните от
ищеца суми. Заявено е и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца суми за периода м. май 2016 г. – м.
декември 2016 г. вкл. В съдебно заседание се явява процесуалният представител
на ответника, който поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Не са ангажирани
доказателства.
По делото в
качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „БРУНАТА”
ООД - гр. С****, което с писмена молба е изразило становище за основателност на
иска. Представени са поисканите от ищеца писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 1777/2020
г. по описа на РС-Бургас, с издадената по това дело Заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.04.2020 г. е разпоредено А.И.И. да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД процесните суми, представляващи задължения за
доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С***************, ***********************************,
аб. № ************. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, като
е заявил, че не дължи сумите, тъй като през посочения период имотът не е бил
обитаван и не е бил отопляван, а крановете са били спрени.
По делото е приложен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 26.10.2007 г., съгласно който А.И.И. е
закупил горепосочения имот, като ответникът не оспорва, че е собственик на
жилището, за което са начислени процесните суми за топлинна енергия.
Представено е и заявление-декларация от 13.12.2007
г., подадено от ответника до „Топлофикация София” АД за откриване на партида на
негово име за горепосочения имот. Поради това и предвид липсата на приложени по делото доказателства за преустановяване на
топлоподаването към сградата, в която се намира жилището на ответника, съдът
намира, че същото се намира в топлофицирана етажна собственост.
Представени
са Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г.,
като липсват данни за приети след това нови Общи условия.
Представени са и справка за абонат 397070, както и две
съобщения към фактури, в които са посочени сумите, които според ищеца са
дължими и не са платени от ответника.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза, липсват доказателства какви количества
топлоенергия са били доставени по месеци, както и липсват първичните счетоводни
документи за извършени доставки, които дават основание за издаване на фактури
за потребена топлинна енергия – т.нар карнет за отчитане на показанията на
топломера и водомера за БГВ за АС. Вещото лице също така е посочило, че липсват
отчетни данни от общия водомер за БГВ, поради което не може да се извърши
съпоставка с количествата, посочени от ФДР с тези, отчетени от Топлофикация.
Посочено е също така, че експертизата не е могла да извърши контролно
разпределение, тъй като не са й били представени отчети за всички потребители.
Няма представена и сметка как е определена т.нар. „топлоенергия от сградна
инсталация“. В отговора на въпрос 3 вещото лице е посочило и допуснати от
фирмата за дялово разпределение грешки при изготвяне на изравнителните сметки
през процесния период. В отговора на въпрос 4 пък е посочено, че липсва пълната
гама данни, които са необходими за извършване на проверка на дяловото
разпределение. Според вещото лице, жилището на ответника не е получило топлинна
енергия от щранговете, захранващи радиаторите – т.н. „сградна инсталация“, тъй
като при инсталация с долна разпределителна мрежа такива тръби не минават през
жилището, намиращо се на най-горния етаж. Не са представени и данни за
отопление в общи части, не се начисляват суми за мощност.
По делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която е видно, че задълженията
по процесните фактури не са платени от ответника. Посочени са дължимите суми –
общо и по пера, посочена е и дължимата лихва за забава. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че ищецът не му е предоставил процесните фактури, а му
е била предоставена единствено справка-извлечение за извършени плащания по
партидата за периода март 2017 г. – 2019 г.
Така представените от двете вещи лица
заключения не са оспорени от страните, поради което съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани.
При така ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
тъй като по делото липсват доказателства за
количествата на действително доставената в имота на ответника топлоенергия през
процесния период. Както е посочено в заключението по съдебно-техническата
експертиза, в случая липсват първични счетоводни документи за
извършени доставки, липсват отчетни данни от общия водомер за БГВ, не са
представени отчети за всички потребители, не е представена сметка за определяне
на т.нар. „топлоенергия от сградна инсталация“, допуснати са грешки при
изготвяне на изравнителните сметки през процесния период, както и други
нередности при определяне и начисляване на дължимите от ответника суми.
За
доказване претенцията на ищеца са представени справка за задълженията на
абоната (като нейният издател не е посочен), както и две съобщения към фактури,
но съдът намира, че същите не доказват нито дали ищецът е доставил в имота на
ответника топлинна енергия, нито точното количество на тази енергия, ако такава
е била доставена, нито нейната стойност, нито размера на припадащите се на
ответника суми за заплащане на услугата „Дялово разпределение“. Ответникът е
оспорил дължимостта на тези суми, поради което ищецът следваше да докаже
тяхната дължимост чрез пълно и главно доказване, което не е сторено.
С оглед на гореизложеното и тъй като
ищецът не ангажира доказателства, чрез които да установи чрез пълно и главно
доказване изложените в исковата си молба твърдения, обосноваващи дължимост на претендираните
главници за топлинна енергия и за услугата „Дялово разпределение“,
съдът намира, че предявеният установителен иск по отношение на тези главници е
недоказан и неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска
относно главниците и акцесорния характер на претендираните обезщетения за
забавено плащане, съдът намира за недоказан и неоснователен и предявеният
установителен иск по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение
мораторни лихви, както и по отношение на законната лихва върху главниците за
периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление гр. С*******, ул. ********************, против А.И.И., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 263,42 лв. (хиляда двеста шестдесет и три лв. и
четиридесет и две ст.) - главница, представляваща общата стойност на потребена топлинна
енергия през периода м. 05.2016 г.- м. 01.2018 г. в имот на ответника, находящ
се в гр. С********, бул. **************************, сумата от 220,79
лв. (двеста и двадесет лв. и седемдесет и девет ст.) - сборна мораторна лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2017
г. - 04.02.2020 г., сумата от 22,75 лв. (двадесет и два лв. и седемдесет и пет
ст.) – главница, представляваща дължима сума за извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода м. 01.2017 г. – м. 01.2018 г., сумата от 5,78 лв.
(пет лв. и седемдесет и осем ст.) – сборна мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга „дялово разпределение“, дължима за периода 03.03.2017 г. –
04.02.2018 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.02.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са предмет на Заповед
№ 758/10.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1777/2020 г. по описа на РС-Бургас.
Решението е постановено при участието
на „БРУНАТА” ООД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление гр. С*******, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ИМ