№ 138
гр. Перник, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500092 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 169 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 430/2022 г. по описа
на Районен съд – Р., е отхвърлен предявения от Д. И. Д. иск с правно основание чл.
124, ал. от ГПК за признаване за установено, че същия не дължи на ответното
дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от 783.50 лева за
преизчислени количества електрическа енергия, мрежови услуги и „задължения към
обществото“. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на ответното дружество
и сторените разноски по делото в размер на 300 лева.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.
И. Д., с която се обжалва решението изцяло. Възразява се, че процесния съдебен акт е
неправилен, немотивиран и постановен при неправилна преценка на събраните
доказателства по делото. В подробно изложение се анализират решаващите изводи на
съда, като се сочи тяхната неправилност и противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че по делото не се доказва наличието на облигационни
отношения, съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответното дружество. Направено е
искане на осн. чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК за приемане като доказателства по делото на 4
броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г., 30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой
фактура от 28.02.2022 г., в които са отбелязани стари и нови показания на СТИ, които
се променят. В първите 4 броя фактури е записан СТИ с ф. № 338020, който е посочен
в КП на ответника и в КП на БИМ. В продължение сочи, че в първоинстанционното
производство съдът на осн. чл. 192 от ГПК е задължил третото неучастващо по делото
лице „Електрохолд продажби“ ЕАД да представи справка по делото, от която да е
видно ищеца клиент ли е, както и разпределената доказателствена тежест за ответника,
1
да се установи при условията на пълно и главно доказване, че се касае да неизправност
на СТИ в резултат на външна намеса, но това не е сторено. В депозираната жалба се
навеждат твърдения, че изисканата от съда съществена информация не е представена,
тъй като снабдителното дружество е издавало фактури със суми, в които има част
както за него, така и за разпределителното дружество, а в корекционната процедура се
претендира сума в полза на това разпределително дружество за същия период. Счита,
че процесната сума е неправомерно съставена. В подкрепа на изложеното становище
цитира и актуална съдебна практика. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, като
основателен и доказан. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, с който изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира за
неоснователни наведнатите с въззивната жалба твърдения от жалбоподателя. Намира за
безспорно доказано от събраните по делото доказателства, наличието на облигационно
отношение между страните. С отговора се твърди, че съдът е постановил своето
решение при задълбочено изследване и анализиране на събраните доказателства,
достигайки до правилни изводи. Излагат се доводи по същество на спора в подкрепа на
постановеното решение, като се цитира и богата съдебна практика. Твърди, че
извършената корекция е способ за отстраняване на последиците от неоснователното
обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена електрическа енергия и
компенсиране на електроразпределителното дружество за направените от него
разходи. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски пред въззивна инстанция, включително за
юрисконсулско възнаграждение.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
2
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане
като доказателства по делото на 4 броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г.,
30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой фактура от 28.02.2022 г., в които са
отбелязани стари и нови показания на СТИ, настоящият въззивен състав намира, че цел
изясняване на цялостната фактическа обстановка по делото, същото е основателно и
следва да бъде уважено. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1, в
която е указано, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят
нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в
срока за отговор и с оглед невъзможността на жалбоподателя да представи в срок
сочените доказателства в първоинстанционното производство по независещи от него
причини, то случаят не попада в забраната на чл. 266, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага по делото 4 броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г.,
30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой фактура от 28.02.2022 г.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.03.2023 г. 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3