Р Е Ш Е Н И Е
№ 1536
гр. Пловдив, 28, 09 , 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 04, 09, 2023 г. в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Г.Г., като разгледа докладваното от съдията
административно дело №1364 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят
– В.Х.Т. с ЕГН **********,*** оспорва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0432-000182/08.05.2023г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на
основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и несъразмерна с извършеното нарушение, като се претендират и
съдебни разноски.
Ответникът -
Началник Първо РПУ към ОДМВР Пловдив , в
становище на л.13 оспорва жалбата, като неоснователна, счита заповедта за
издадена от компетентен орган, съдържаща ясни мотиви и в законоустановената
форма.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че връчването на ЗППАМ е
било осъществено на 16,05,2023г., а жалбата
срещу процесната ПАМ , видно от щемпела на МВР е подадена на 29,05,2023г.
, от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
Съдът установи, че административният
орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото и спор по
пълнотата й няма.
Установено е и това не се спори от
страните , че на 08,05,2023г. около 15,15ч. Т. управлява лек автомобил с рег. № **** по ул. Дрин , в гр. Пловдив , пред № 26, като при проверка е било установено, че същата управлява МПС след употреба на наркотични вещества -
амфетамини, за което е бил издаден талон
за медиц. Изследване .
От преписката се установява , че
жалбоподателката е била съпроводена до медиц. Заведение от полиц. Служител и
там е дала кръвна проба пред д-р П.К. в
17,30ч. на 08,05,23г.
По делото е представена цялата
преписка, включително ЗППАМ, АУАН, Талон за изследване, протокол за медицинско
изследване на пациент, справка нарушител водач , както и мотивирана резолюция с № 23-0432-М00073 от
08.05.2023г.
Спор по фактите между страните няма.
Спора по същество е дали Т. е управлявала МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно
поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния
им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171 , За осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се временно
отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му.
В хода на делото беше доказано
наличието на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
В съдебното производство не е представена съдебна химикотоксилогична /токсилогична/ експертиза на Т. , с която да е установено , че не е управлявала МПС под въздействието на наркотични
вещества.
Ответника в своята резолюция на л. 16 единствено дава
данни , че по случая е образувано ДП № 305/23г. по описа на първо РПУ Пловдив.
Горното налага да се отхвърли жалбата
, а впоследствие при благоприятен за жалбоподателя резултат от съдебно
химикотоксилогична /токсилогична/
експертиза, на Т. да бъдат върнати отнетите документи и
контролен талон.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че оспорената ПАМ като правилна и законосъобразна следва да се остави в
сила , поради което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Х.Т. с ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0432-000182/08.05.2023г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на
основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :