РЕШЕНИЕ
№ 1768
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110217817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************“ ООД с ЕИК
********************* срещу наказателно постановление /НП/ №
**********************************г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „**************“ ООД с
ЕИК *************** е наложена имуществена санкция в размер на 1300
/хиляда и триста/ лева, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.118, ал.1, вр. ал.4 от ЗДДС.
В жалбата на „*******************“ ООД, чрез адв. И. от САК, се сочи,
че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка се различава
съществено. В АУАН не били посочени нито модел и номер на фискално
устройство, нито датата на регистрацията му в НАП. Твърди се, че тези
обстоятелства били конкретизирани едва с НП, с което е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се оспорват
приетото като отегчаващо отговорността обстоятелство наличие на други
нарушения от страна на дружеството-жалбоподател, доколкото не са налице
данни същото да е санкционирано за такива с влезли в сила наказателни
постановления. Излагат се и съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
С тези аргументи се иска НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - началник на отдел „Оперативни дейности“ -
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП се представлява от юрк. Й., която моли НП да бъде потвърдено.
Намира, че твърдението на управителя на дружеството П. П., че е имало
1
прекъсване на връзката със сървъра на НАП, следва да се прецени като
недоказано, тъй като няма доказателства за такова прекъсване. В тази връзка
се посочва, че не е издадена бележка от кочан, каквото е указанието по закон в
такива случаи. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2024г. в 21:28 часа свидетелят А. и колегата му И. И. -
инспектори по приходите в Централно управление на НАП извършили
проверка на място в търговски обект - бар, находящ се в гр. София, ул.
„Позитано“ №3, стопанисван от „******************“ ООД с ЕИК
*********** Органите по приходите извършили контролна покупка на два
броя бира на обща стойност 14,00 лева, като сумата била заплатена в брой от
св. Янев и била приета от П. Х. П. – управител на дружеството. След
предаване на стоката и заплащане на цената не била издадена фискална касова
бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства (ФУ), нито
ръчна косова бележка от кочан с такива. От фискалните устройства марка
"ДАТЕКС", с ИН на ФУ DT973764 и ФП №2973764 и потвърждение
№4735066/16.07.2024 г. и ИН на ФУ DT973121 и ФП №2973121 и
потвърждение №4735844/19.07.2024 г. бил отпечатан КЛЕН и ДФО за
16.09.2024 г., от които е видно, че няма отчетена продажба на стойност 14,00
лева в 21:28 часа. Констатациите от извършената проверка били обективирани
в протокол за извършена проверка серия АА № 0201771/16.09.2024г. В него
били отразени констатации и относно други нарушения от страна на
„*************** ООД.
Въз основа на посочените обстоятелства, на 25.09.2024г. св. А.
Я.съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото
се и квалифицирал извършеното като осъществяващо административно
нарушение по чл.118, ал.1, вр. ал.4 от ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя „*************“ ООД с ЕИК *************** е наложена
имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, на основание
чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1, вр. ал.4 от ЗДДС.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. А., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
протокол за извършена проверка серия АА № 0201771/16.09.2024г., опис на
паричните средства в касата, декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице, справка за лицата, работещи по трудови/без трудови
(граждански) правоотношения в обекта, разпечатки на дневен отчет от
фискални устройства за 16.09.2024г., Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на
Изпълнителния директор на НАП, заверени копия на 2 броя наказателни
постановления.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания и писмените доказателства са
последователни и логични, като единно и непротиворечиво очертават
фактите, касаещи извършената проверка и направените констатации. Както от
2
показанията на свидетеля Янев, така и от писмените доказателства -
съставения протокол за извършената проверка и разпечатките от фискалните
устройства, е видно, че във връзка с извършената в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател стопански обект контролна покупка не е била
издадена фискална касова бележка, нито ръчна косова бележка от кочан.
Тъй като гласните и писмените доказателства подкрепят въведеното в
АУАН, същият може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне, респективно
отразеното в него.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи предвид заповедта, приложена по делото и приета като
писмено доказателство.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това
срокове и в установената писмена форма.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и
в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата,
при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
всички съставомерни признаци на нарушението, като са очертани ясно
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, както и нарушените
материалноправни разпоредби, които напълно кореспондират със словесното
описание на нарушението. Според съдебния състав моделът, номерът на
фискалното устройство, както и датата на регистрацията му в НАП не са сред
съществените елементи от състава на процесното нарушение, поради което
липсата на посочването им в АУАН не представлява съществено процесуално
нарушение и не накърнява правото на защита на санкционирания субект.
Достатъчно е било в двата процесуални документа да бъде посочено, че в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е имало работещо фискално
устройство, но при контролната покупка от него не е издадена фискална
касова бележка, нито такава от кочан, което в случая е сторено както от
актосъставителя, така и от наказващия орган. С оглед на това съдът възприе
като неоснователни възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че
административно-наказващият орган правилно е приложил материалния
закон. За да се реализира административно-наказателната отговорност на
3
субекта, сочен като нарушител е нужно да се установи извършването на
конкретно деяние, притежаващо признаците на административно нарушение.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС съществува задължение за субекта на
отговорността да регистрира и отчита извършените от него доставки/
продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство. Това задължение към момента на осъществяване на
покупката и заплащане на стойността на същата не е изпълнено. Като не е
издаден фискален бон или касова бележка от монтираното и въведено в
експлоатация устройство в работен режим, субектът на отговорността е
осъществил конкретното административно нарушение.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за
вината не следва да се обсъжда. Отговорността е обективна, безвиновна.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
процесното нарушение разкрива типична степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, като фактът, че в случая са
констатирани и други нарушения на данъчното законодателство се явява
пречка за формиране на извод за маловажност на процесното такова.
Санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съответстваща на
процесното нарушение, предвижда, че на юридическо лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 4000 лв. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, т.е. над
законоустановения минимален размер, което наказващият орган е
аргументирал с обстоятелството, че в хода на процесната проверка, за която е
съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0201771/16.09.2024г.,
са били констатирани и други нарушения на данъчното законодателство, за
което са съставени АУАН с №F789999 от 25.09.2024 г. и с № F789995 от
25.09.2024 г. Видно от съставения протокол за извършена проверка,
действително в случая са констатирани и други нарушения от страна на
санкционираното търговско дружество, за които впоследствие е реализирана
административнонаказателната му отговорност, видно от представените от
процесуалния представител на въззиваемата страна заверени копия на 2 броя
наказателни постановления. С оглед на това съдът приема, че правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган е определил вида и
размера на имуществената санкция, съответстващ на обществената опасност
на нарушението, като същата би въздействала върху санкционирания субект в
насока спазване на данъчното и осигурителното законодателство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на производството „******************“ ООД следва да
заплати в полза на НАП сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **************.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на
„******************* ООД с ЕИК **************** е наложена
имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, на основание
чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1, вр. ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „************“ ООД с ЕИК ********************* да
заплати в полза на НАП сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5