РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. Благоевград, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100828 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
град ****, представлявано от **** ЛНЧ: *** заедно с ****, с ЛНЧ *** против И. А. М., ЕГН
**********, от гр. ***.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1) установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 94,40 лв. /деветдесет и четири лева
и четиридесет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер +359********* от дата 17.11.2020 г. с предоставено устройство на цена от 9,99
лв., при стандартна цена в размер на 319,90 лв., за отчетен период на фактуриране от дата
20.11.2020г. до дата 19.01.2021 г., за което са издадени Фактура № 97313873266/20.12.2020 г.
и Фактура № 97315087025/20.01.2021 г.; ведно със законната лихва върху сумата от 94,40 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.11.2022г., и
2) осъдителен иск за сумата от 338,43 лв. /триста тридесет и осем лева и четиридесет и три
стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.11.2020 г. за мобилен номер +359*********.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359********* от
дата 17.11.2020г., с абонаментна програма Тотал + със срок на действие 24 месеца.
Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочения договор за мобилни
услуги, като не бил заплатил в срок дължимата сума за потребените мобилни услуги в общ
размер на 94,40 лв. за отчетен период от 20.11.2020 г. до 19.01.2021 г. Навежда, че предвид
неплащането в срок на цената на потребените мобилни услуги прекратил едностранно
горепосочения договор за мобилни услуги и начислил неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 318,43 лв. Поддържа, че за вземането по ч. гр. д. № 2654/2022г. на
РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била
1
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да му заплати и неустойката за предсрочното
прекратяване на процесния договор за мобилни услуги в размер на 318,43 лв.
Ответникът чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка излага доводи, че процесният договор за мобилни услуги бил
нищожен поради наличието на неравноправни клаузи. Излага и съображение, че ответникът
не бил и уведомен за предсрочното прекратяване на договора.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искове:
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 94,40 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359*********
от дата 17.11.2020 г. с предоставено устройство на цена от 9,99 лв., при стандартна цена в
размер на 319,90 лв., за отчетен период на фактуриране от дата 20.11.2020г. до дата
19.01.2021 г., за което са издадени Фактура № 97313873266/20.12.2020 г. и Фактура №
97315087025/20.01.2021 г.; ведно със законната лихва върху сумата от 94,40 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда-17.11.2022г.
- осъдителен иск по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата 338,43 лв. /триста
тридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 17.11.2020 г. за мобилен номер +359*********.
За претендираното вземане за абонаментни такси по ч.гр.д. № 2654/2022г. е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1392 от 21.11.2022г. по ч.
гр. д. № 2654/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предявеният осъдителен иск също е допустим, тъй като е
предявен от лице с правен интерес и отговоря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1
и чл. 128 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение,
породено от процесния договор за мобилни услуги, по силата на които ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът – на потребител на мобилни
услуги; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения
период; 3/ настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; 4/ размера на цената на
мобилните услуги и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за
заплащане стойността на доставените мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да
проведе доказване относно погасяването на задължението му.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска, ищецът
2
представи с исковата молба копия от Договор за мобилни услуги от 17.11.2020г.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти към
процесния договор № от 17.11.2020г., Декларация-съгласие от 17.11.2020г., с която
ответникът-потребител приема Общите условия (ОУ) на ищеца-доставчик на мобилни
услуги, както и самите ОУ.
С оглед горепосочените писмени доказателства се установява безспорно по делото, че
страните са били обвързани от правна сделка, имаща за предмет продажба на мобилни
услуги с доставчик – ищцовото дружество, и потребител – ответната страна.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало
реално предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за
процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на електронните съобщителни услуги, ищцовото дружество е представило два броя
фактури, както следва: Фактура № 97313873266/20.12.2020 г. и Фактура №
97315087025/20.01.2021 г. Ищецът е представил и Извадка за общо потребление по
процесния мобилен номер +359*********. От съдържанието на фактурите става ясно, че за
техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, като фактурите не
са подписани за получател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищцовото дружество,
което е редовно водено. Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза става ясно, че размерът на цената на мобилните услуги за периода от
20.11.2020 г. до 19.01.2021 е 94,40 лв., така както е по тази исковата претенция.
Фактическите данни, визирани в предходните три абзаца, обаче сами по себе си не са
достатъчни да обосноват сигурен извод, че мобилните услуги са били реално доставени на
ответника. Това е така, защото процесните фактури от гледна точка на правилата, уреждащи
доказването в исковия граждански процес, представляват частни свидетелстващи документи,
които не са подписани от ответника и отразяват факти, изгодни за техния издател. По
отношение на записванията в счетоводните книги на дружеството доставчик пък е нужно да
се има предвид, че те следва да се анализират от съда във връзка с другите факти по делото
(по аргумент от чл. 182, изр. 1 ГПК).
В тази насока трябва да се отчете доказателствената информация, съдържаща се в
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническата експертиза, ведно със
уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице Д. С. в откритото
съдебно заседание от 17.10.2024г. Вещото лице, изпълнило тази експертиза, е установило, че
за процесния период от 20.11.2020 г. до 19.01.2021 г. е установено потребление от абоната по
процесния мобилен номер +359*********. Вещото лице е формирало категоричен извод, че
мобилният оператор използва биллинг система, която е автоматично обвързана с други
вътрешни системи, в частност система за отчитане на разговорите и мобилните данни.
Вещото лице поясни при изслушването му, че при разговор, генериране и ползване на
мобилни услуги, това се генерира автоматично. С оглед изводите на това вещо лице може да
се предположи, че отчитането е правилно и не подлежи на манипулиране от страна на
доставчика на мобилните услуги.
Съдът счита, че коментираното заключение на съдебно-техническата експертиза следва да
бъде изцяло кредитирано, тъй като е пълно и подробно мотивирано. Следва да се изтъкне
още, че то се базира на обстойно проучване на материалите по делото и извадки от
трафичните данни.
В този контекст се налага изводът, че през процесния период от 20.11.2020 г. до 19.01.2021
г. по сключения договор ищецът реално е предоставял на ответника електронни
съобщителни услуги.
За пълнота на изложението по отношение на този иск следва да се изтъкне, че доводите на
3
особения представител, че искът се основавал на неравноправни и нищожни клаузи, са
неоснователни. В тази връзка е необходимо да се посочи, че разпоредбите на Закона на
потребителския кредит не се прилагат по отношение процесния договор за мобилни услуги,
тъй като нормите на този специален закон имат действие единствено за договорите за
потребителски кредити.
В обобщение се налага крайният извод, че искът, касаещ претендираните месечни
абонаментни такси и получени мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер +359********* от дата 17.11.2020 г. се явява основателен поради наличието
на всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ това
вземане.
2.2. Относно осъдителния иск по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидна уговорка, постигната между
ищеца (доставчик на мобилни услуги) и ответника (потребител на мобилни услуги), в
качеството им на страни по твърдения договор за мобилни услуги за дължимост от страна на
ответника на неустойка за предсрочното прекратяване на договора; 2/ размер на
претендираната неустойка; 3/ настъпване на падежа на задължението за заплащането на
неустойката, и 4/ липса на погасяване на неустоечното задължение.
В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.
Неустойката, претендирана от ищеца, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в
договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор
преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор, последният дължи неустойка в размер на сумата за
всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМ-
карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.
Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността .
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
4
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. –
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за
нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната
неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно
обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което
противоречи на добрите нрави.
При това положение и доколкото в рамките на настоящото производство беше
констатирано, че процесната неустоечна клауза противоречи и на добрите нрави, което влече
изначалната нищожност, тя изобщо не може да породи материалноправните последици,
към които е ориентирана.
Следва да се изтъкне, че доколкото в случая преценката за нищожността на клаузата за
неустойка следва да се направи към момента на сключване на договора, а не към настоящия
момент, то имайки предвид всичко изложено до тук, следва да се приеме, че процесната
неустойка по договора за мобилни услуги от 17.11.2020г. е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Ето защо искът за неустойка следва да се отхвърли като неоснователен.
5
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 70 лв. и в исковото
производство в общ размер на 777,76 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. А. М., ЕГН
**********, от гр. *** дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от **** - законни представители, следната сума, която е била предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1392 от 21.11.2022г., издадена по ч. гр. д. №
2654/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 94,40 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359********* от дата 17.11.2020 г. с
предоставено устройство на цена от 9,99 лв., при стандартна цена в размер на 319,90 лв., за
отчетен период на фактуриране от дата 20.11.2020г. до дата 19.01.2021 г., за което са
издадени Фактура № 97313873266/20.12.2020 г. и Фактура № 97315087025/20.01.2021 г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /17.11.2022 г./ до окончателното погасяване
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от **** - законни представители, предявен против ответника И. А. М., ЕГН
**********, от гр. ***, с който се претендира че ответникът да заплати на ищеца
следната сума:
- 338,43 лв. /триста тридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.11.2020 г. за мобилен номер
+359*********.
ОСЪЖДА, И. А. М., ЕГН **********, от гр. *** да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД /с предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, представлявано от **** - законни представители следните
суми:
- 70 лв. /седемдесет лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч. гр. д. № 2654/2022г. на РС – гр. Благоевград), и
- 777,76 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
828/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7