№ 9097
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110171607 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Б. Д.
П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължа на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед № 28365/09.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50654/2024 г. по описа на
СРС, 76 с-в, а именно:
1 628,60 лева - представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. София, ул. „****“,
бл. ***, аб. № 253690, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. , ведно със
законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането; 318,84
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
09.08.2024 г.; 6,78 лева представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.02.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и
3,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
09.08.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, се явява клиент на топлинна енергия в същия и дължи
заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 07.03.2025 г., ответникът Б. Д. П.
не е депозирал отговор на исковата молба. С писмена молба от 19.03.2025 г.
/п.кл. 17.03.2025 г./ сочи, че е изплатил задължението по исковата претенция в
размер на 1958.19 лева.
С молба 01.04.2025 г. ищецът признава получаване на плащане в
посочения размер, но сочи, че същото е недостатъчно да погаси пълния
размер на задължението, като е останала непогасена част от главницата, ведно
със законната лихва, дължима от датата на последното плащането до
окончателното погасяване на дълга.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 50654/2024 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника, възникнало на твърдяното
основание, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия
за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба обем,
като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
2
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор
и поддържаното от ответника становище в проведеното ОСЗ, с окончателния
по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните
обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е бил негов
собственик, поради което същият се явява материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата, съгласно методика по наредбата.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор
и поддържаното от ответника становище в проведеното ОСЗ, с окончателния
по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните
обстоятелствата, че в рамките на исковия период ищецът е доставил
твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия, отговарящо по
стойност на цената на искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на главница
за топлинна енергия в размер на сумата от 1628.60 лева се явява изцяло
основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
3
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
не е налице спор, а и са ангажирани писмени доказателства, че услугата е
извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия
период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 6.78 лв., поради което и този иск се явява
изцяло основателен.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се
твърди главното задължение да е срочно/, респективно – отправянето на
покана.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло
основателен в претендирания от ищеца размер от 318.84 лева.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
4
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 3.97 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото съдът достигна до извод за
частична основателност на претенциите на ищеца, съдът следва да съобрази
настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за
спорното право, а именно – извършеното от ответника плащане на сума в
размер на 1958.19 лева в хода на висящия исков процес.
Така направеното от ответника погасително плащане е в размер,
недостатъчен да погаси пълния размер на претендираните от ищеца суми.
С оглед на това, съдът съобрази разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, съгласно
която този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,
ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от
тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
За преценка кое от задълженията на длъжника към кредитора е
погасено с извършеното плащане, съдът взе предвид и постановките в
Тълкувателно решение № 3/2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни
/какъвто е и процесният случай/, и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76,
ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно
5
да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в
следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, всички претендирани от кредитора вземания са
еднородни – парични такива, длъжникът не се е възползвал от възможността
да заяви кое от вземанията погасява /видно от представеното платежно
нареждане/, като плащането е достатъчно да погаси изцяло най-
обременителното задължение - за главница за топлинна енергия /1628.60
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаденото
заявление по чл. 410 ГПК до датата на плащането /120.24 лева/, както и част
от претендираното мораторно обезщетение в размер на 209.35 лева / от общо
318.84 лева/. До тези размери претенциите на ищеца следва да се отхвърлят
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Непогасени остават сумите за главница за дялово разпределение – 6.78
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда, както и частта от мораторното обезщетение върху главницата за
топлинна енергия – 109.49 лева.
Претендираните от ищеца съдебни разноски не следва да се включват
при разпределението на постъпилите суми по реда на чл. 76 ЗЗД, доколкото
тяхното признаване по основание и размер настъпва с крайния акт по
същество на спора - след произнасяне на съда по основателността на исковите
претенции и по размера на доказаните в производството разноски.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК , право
на разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи
произнасяне и по сторените от страните разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в
размер на 175.98 лева – държавна такса, като е претендирал и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25 НЗПП, и като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът
определя на сумата от 100 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 275.42 лева.
В заповедното производство ищецът е доказал извършването на
разноски в размер на 39.16 лева – държавна такса, като е претендирал и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което, на основание чл. 78, ал.
6
8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като взе предвид фактическата и правна сложност
на спора, съдът е определил на сумата от 50 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 88.97 лева.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Д. П., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № 28365/09.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50654/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
109.49 лева, представляваща непогасена част от мораторно обезщетение
върху главница за топлинна енергия, дължимо за период от 15.09.2021 г.
до 09.08.2024 г.;
6,78 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. Д. П., ЕГН **********, установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 28365/09.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50654/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, както следва:
1 628,60 лева - представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. София, ул.
„****“, бл. ***, аб. № 253690, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ,
ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до 05.03.2025 г.
/датата изплащане на вземането/ - поради погасяване на задължението
чрез плащане в хода на процеса;
горницата над уважения размер от 109.49 лева до пълния размер на
претенцията от 318.84 лева - мораторно обезщетение върху главница за
топлинна енергия, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 09.08.2024 г. –
поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса;
както и за сумата от 3,97 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до
09.08.2024 г. – поради неоснователност.
ОСЪЖДА Б. Д. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
7
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 275.42 лева – разноски в
първоинстанционното производство пред Софийски районен съд, съразмерно на уважената
част от исковете, както и сумата от 88.97 лева - разноски в заповедното производство пред
Софийски районен съд, съразмерно на уважената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8