РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120106808 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Б. С.
К., ЕГН:**********, с адрес: *, чрез адв. М. М. Т. – АК Стара Загора, със
съдебен адрес: *, срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от ***, с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв. –
частичен иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 18.07.2024г.
ПТП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 18.07.2024г., около 11:00 часа, на Път
II-79 Средец - Бургас, км 78 посока Бургас, е настъпило ПТП между
управлявания и собствен на ищеца лек автомобил марка: „Рено“, модел:
„Туинго“, с peг. № *; МПС марка: „Рено“, модел: „Меган“, с peг. № * и МПС
марка: „КИА“, модел: „Карнавал“, с peг. № *, управлявано от грузинския
гражданин * на 59г.
Описва се следният механизъм на ПТП-то: ищецът се е движил с
допустимата по ЗДвП скорост, с поставен обезопасителен колан, в посока гр.
Средец зад лек автомобил марка: „Рено“, модел: „Меган“, с peг. № *,
спазвайки необходимата дистанция. Около 78-ми км. на горепосочения път, с
посока на движение гр. Бургас, водачът на МПС марка: „КИА“, модел:
„Карнавал“, с peг. № * предприел неправилна маневра изпреварване при
1
въведена забрана с пътна маркировка M1 и пътни знаци В24, вследствие на
което навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно
движещите се МПС - та: „Рено“, модел: „Меган“, с peг. № * и автомобила на
ищеца. Твърди се, че автомобилът на виновния водач е застрахован към
ответното дружество със зелена карта с полица №*, валидна от 01.06.2024г. до
29.08.2024г., т.е. валидна към датата на процесното ПТП. Твърди се, че
причината за процесното ПТП е виновното поведение от страна на
горепосочения водач, изразяваща се в неспазване на пътна маркировка M1 и
пътни знаци В24, вследствие на което той отнел предимството на ищеца и на
водача на автомобил „Рено“ „Меган“ и последвал тежък удар, като ищецът
нямал възможност да го предотврати.
Сочи се, че след инцидента дошли органите на МВР, обадили се на екип
за спешна медицинска помощ, след което съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 7779р4110/18.07.2024г.
Твърди се, че след настъпването на процесното ПТП ищецът получил
травматични увреждания и последващите им усложнения, включително
хоспитализация и медикаментозно лечение, подробно описани в исковата
молба.
Посочва се, че вследствие на претърпените телесни увреждания, ищецът
е претърпял изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, както и сериозни психически и емоционални травми,
описани в исковата молба, които според ищеца възлизат 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева.
Сочи се, че ищецът е подал до ответника молба за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществените вреди вследствие на
настъпилото на 18.07.2024г. ПТП, но същата била оставена без уважение.
Така предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, като
същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер и се
претендира отхвърлянето му, както и присъждане на съдебно-деловодни
разноски в полза на ответното дружество. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Оспорват се всички въведени в исковата молба твърдения относно
настъпилото ПТП, механизмът му, причините за него, телесните увреждания
на ищеца, причинната връзка между тях и ПТП-то, проведеното лечение,
възстановителния период, претърпените психически травми вследствие на
инцидента.
Оспорва се и размерът на иска, като се сочи, че същият е силно завишен.
Оспорва се като неоснователна и претенцията за присъждане на законна
лихва, с оглед неоснователността на главната претенция.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, представлява се от адв. Т.,
2
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Направено е изменение на иска, чрез неговото увеличение, прието от
съда, с протоколно определение от 25.03.2025г., вследствие, а на което същият
се счита за предявен в размер на 10000 лв., като това е окончателният му
размер.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.
№7779р-4110/18.07.2024г., в който са описани щетите по МПС-тата и като
пострадало лице е посочен ищецът. Приложено е и заверено копие на цялата
преписка по горепосочения констативен протокол от РУ Камено ОД МВР
Бургас, от която се установяват обстоятелствата, свързани с твърдяното ПТП.
От ищеца са представени с исковата молба медицински документи,
установяващи здравословното му състояние след инцидента.
Представена е и справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователни компании за
застраховка „Гранична гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно,
от която към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на
виновния водач е била застрахована в ответното дружество, с период на
покритие - 01.06.2024г. – 29.08.2024г.
Представена е от „Лайф хоспитал“ ЕООД цялата медицинска
документация по отношение на ищеца, от която се установяват
здравословното му състояние, извършените прегледи и изследвания и
проведеното лечение, вследствие процесния инцидент.
Представени са и приети като писмени доказателства по делото
материалите по ДП №47/18.07.2024г. по описа на РУ Камено, образувано, във
връзка с процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Г.Н.Н. – приятел на ищеца, от чиито показания се установява, че след
инцидента ищецът му се обадил, много уплашен и с разтреперан глас и му
казал, че щели да го убият на пътя при катастрофа, както и че са го взели в
болницата с линейка. Свидетелят сочи, че няколко дни след инцидента отишъл
в дома на ищеца, който лежал, бил стресиран и казал, че всичко го боли –
краката, ръцете, гърдите. Н. заявява, че ищецът се е възстановявал дълго
време, няколко месеца не е ходел на работа, като се обаждал на свидетеля да го
заведе с колата до болницата или ако има нужда от помощ. Според свидетеля
ищецът е лежал в болница „Лайф хоспитал“ няколко дни. По време на
възстановителния си период не е излизал от вкъщи. Според свидетеля у ищеца
се наблюдавала промяна – бил неспокоен, споделил, че не може да спи,
стряскал се насън, бил нервен.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, от
3
неоспореното заключение, на която се установяват причинените на ищеца
телесни увреждания, възстановителния период, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, проведеното лечение,
механизма на получаване на травмите и др. Според заключението
травматичните увреждания, включително черепно-мозъчната травма биха
могли да възникнат вследствие претърпяното ПТП. В съдебно заседание
вещото лице е дало уточнения.
По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява механизмът на ПТП-то,
причината за него – нарушена забрана за изпреварване от водача на
автомобила, застрахован в ответното дружество, мястото на настъпване на
произшествието и условията, при които е настъпило. Според заключението
ищецът се е движил в собствената си лента, не е извършвал никакви маневри,
нямал е възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Описани са
частите от интериора на автомобила, в които се е удрял ищецът. Според
вещото лице травмите на ищеца съответстват да са получени от страничен
приплъзващ удар в предната лява част на автомобила с правилно поставен
обезопасителен колан, ударът не е бил много силен, ищецът е получил леки
телесни повреди, кръвонасядането в корема съответства да е получено от
предпазния колан. В съдебно заседание вещото лице е дало уточнения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните обстоятелства: настъпило застрахователно събитие – ПТП;
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за
виновен водач; отговорност на застрахования при ответника водач за
причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите
елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия
причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; размер на
претърпените вреди.
В тежест на ответника е да установи, плащане на обезщетението в срок
или обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 432 от КЗ.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи
наличието на всички гореизброени предпоставки. От писмените
доказателства се установиха настъпилото застрахователно събитие и
4
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на процесното ПТП. От неоспорените
заключения на допуснатите съдебно-медицинска и съдебна автотехническа
експертизи се установиха всички изискуеми елементи на непозволеното
увреждане – деянието, неговата противоправност, причинната връзка между
деянието и вредите, като съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на прекия
причинител се презюмира.
Твърденията на ответника за съпричиняване и за нарушения от страна
на ищеца на ЗДвП и правилника към него, поради непоставяне на
обезопасителен колан са неоснователни, доколкото същите се опровергаха от
събраните по делото доказателства.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че на
16.08.2024г. е отправил претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените вследствие на ПТП-то вреди, която претенция ответникът е
оставил без уважение, което съгласно чл.432, вр. чл.380 от КЗ е необходимо
условие за предявяване на претенцията пред съд, но ответникът не е оспорил
това обстоятелство, нито е ангажирал доказателства за недължимост на
обезщетението или за неговото заплащане.
Ето защо, според настоящия състав, искът е доказан по своето
основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание
непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни
последици настъпили за ищеца в резултат на деянието. Затова в тежест на
последния е да установи претърпените от него болки и страдания.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства - характер и
степен на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на
посттравматични заболявания, възраст на пострадалия.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; болките и
страданията върху целостта на организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че ищецът е изпитвал болки в продължение на
дълъг период от време, както и че вследствие на инцидента е изпитал стрес,
напрежение, уплаха, станал е нервен, спрял е да излиза навън и общува с
други хора, имал е проблеми със съня.
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в
живота на ищеца вследствие на деянието на виновния водач, съобразявайки
възрастта на пострадалия, необходимия възстановителен период и
претърпения стрес от възникналата ситуация, изпитаните болки в областта на
корема и главата, мозъчното сътресение, както и продължителността на
възстановителния период, съдът счита, че е справедливо обезщетението за
5
неимуществени вреди да се определи в общ размер от 4000 лева, като над този
размер до пълния претендиран такъв от 10000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, доколкото
така е поискана в исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които
с оглед изхода от спора са в размер на 964,80 лева (част от заплатените
адвокатско възнаграждение, депозити за експертизи и държавна такса,
съобразно представения списък, съответна на уважената част от иска).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
които с оглед изхода на спора са в размер на 339 лв. (част от заплатените
държавна такса за съдебно удостоверение, депозити за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразно представения списък на разноските, съответна на
отхвърлената част от иска).
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от ***, да заплати на Б. С.
К., ЕГН:**********, с адрес: *, сумата в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило
на 18.07.2024г. застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 4000 лв., до
пълния претендиран размер от 10000 лева., т.е. за сумата от 6000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от ***, да заплати на Б. С.
К., ЕГН:**********, с адрес: *, сумата от 964,80 лева, представляваща
разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН:**********, с адрес: *, да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от ***, сумата от 339 лева, представляваща
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6