Р Е Ш Е Н И Е
22.10.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
14.10. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 692 2020
дело № по описа за година.
М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу С.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответницата да му предаде владението върху „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113 том 2 peг. № 4552 дело № 278 / 17.11.2017 год. на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, баща му Ангел Димитров А., му продал за сумата от 7 000 лв. следните недвижими имоти: 1. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и 2. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264 1.3 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед № РД-18-15/19 02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „ Роза“ № 8, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264 и представлява Гараж № 2, с площ от 17.90 кв.м., прилежащи части 7.732% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж“.
Твърди, че ответницата е негова майка, която по стечение на обстоятелствата почти никога не се е грижила за отглеждането и възпитанието му, а това правели баща му и неговите родители, в жилището на които ищецът живее и към настоящия момент. По силата на решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между баща му и ответницата бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на баща му, а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на майката. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, на С.К.К. е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза" № 8.
Твърди, че цялата жилищна сграда е била съсобствена на баща му и неговия баща, като е построена по стопански начин въз основа на отстъпено право на строеж на двамата от Община Сапарева баня през 1989 год. Сградата е построена окончателно през 1992 год., т.е. две години преди майката на ищеца и баща му да сключат брак и три години преди той да се роди. Доколкото жилището е предоставено за ползване на майка му докато упражнява родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете /брата на ищеца Кирил/, то това означава до навършване на пълнолетието му /чл. 107, ал. 3 от СК отм./ В съдебното решение е уточнено, че се предоставя за ползване само жилищния етаж, но не и мазета, още по-малко пък гаража, който е самостоятелен обект. Съдът не се е произнесъл относно дължим от ответницата наем за ползването на жилището, доколкото такова искане не е направено, но законодателят изрично е предвидил, че в случая възникват облигационни отношения между бившите съпрузи, като предявяването на такъв иск не е свързан с конкретен срок.
Ищецът твърди още, че ответницата не му позволява да влезе във владение на собственото му жилище, като дори сменила патроните на бравите, не само на жилищния етаж, но и на мазетата и гаража, които е завладяла противозаконно, в разрез с постановеното по бракоразводното решение. Многократно правил опити да разговаря лично с нея, но бил пропъждан с обидни думи. С нотариална покана от 02.03.2018г., получена от ответницата лично на 15.03.2018 г., я поканил на 16.03.2018 г., в 15.30 ч., в кантората на нотариус Ася Радкова, да му предаде екземпляри от всички ключове на етажа, мазетата и гаража. На уречената дата и час К. не се явила, за което бил съставен протокол.
По негова искова молба срещу ответницата било образувано гр.д. № 1625/2018г. по описа на ДнРС, с правно основание чл. 108, 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, което приключило с влязло в сила решение, съгласно което исковете с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС по отношение жилищния етаж били отхвърлени, като съдът е приел, че ответницата към онзи момент е ползвала на валидно правно основание жилището, доколкото непълнолетния брат на ищеца Кирил, все още не бил навършил пълнолетие. Уважен е искът с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение гаража, а искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД бил уважен частично, като ответницата била осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 770 лв. за времето, през което е бил в невъзможност да ползва собствения му имот /и жилище и гараж/.
Към настоящия момент брат му Кирил вече е навършил пълнолетие, а и не живее отдавна в собствения на ищеца жилищен етаж, предмет на делото, така че за ответницата отпада каквото и да е правно основание да го задържа и обитава. Независимо от това, същата продължава да живее там и не желае да го освободи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения срещу нея иск. Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че е негова майка, както и че с решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между нея и бащата на ищеца е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на бащата Ангел А., а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на ответницата. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, й е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза“ № 8. Ответницата твърди, че с посоченото решение й е предоставено безсрочно правото на ползване върху процесния имот, поради което владее същия на валидно правно основание, противопоставимо на ищеца. Твърди още, че притежава 1/4 идеална част от имота, понеже сградата, в която се намира същия, е довършена по време на брака й с Ангел А.. С оглед изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. При условията на евентуалност (при уважаване на иска), прави възражение за извършени подобрения в имота, в качеството и на владелец, на стойност 3800.00 лв., като моли съда да осъди ищеца да й ги заплати, както и да признае за основателно правото й на задържане върху имота, до заплащането на подобренията.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че с решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между Ангел Димитров А.-баща на ищеца и ответницата-негова майка, е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на бащата, а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на майката. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, на С.К.К. е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза" № 8.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113 том 2 peг. № 4552 дело № 278 / 17.11.2017 год. на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС (приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото), Ангел Димитров А. е продал на ищеца, за сумата от 7 000.00 лв., следните недвижими имоти: 1. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и 2. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264 1.3 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед № РД-18-15/19 02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „ Роза“ № 8, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264 и представлява Гараж № 2, с площ от 17.90 кв.м., прилежащи части 7.732% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж“.
С влязло в сила като необжалвано решение № 42 от 08.02.2019 г. по в. гр. д. № 443/2018 г. ОС – Кюстендил е потвърдил решение от 28.06.2018 г. по гр. дело № 88/2018 г. по описа на ДнРС, с което е отхвърлен предявеният от С.К. срещу М.А. иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на ½ ид. част от самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1 и ½ ид. част от самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.3. Решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело.
С решение от 27.09.2020г., постановено по гр.д. № 1625/2018г. по описа на ДнРС, са отхвърлени исковете на М.А. срещу С.К. с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС по отношение на процесния имот, като съдът е приел, че ответницата към онзи момент е ползвала на валидно правно основание жилището, доколкото непълнолетния брат на ищеца Кирил, все още не бил навършил пълнолетие.
Не е спорно между страните
по делото, а се установява и от горепосочените съдебни решения, че към момента
Кирил А.А., роден на ***г., е навършил пълнолетие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Иринка Ангелова Стаева и Тодорка Стоянова Ангелова-баба на ищеца по бащина линия, които съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК и кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката Стаева дава показания, че къщата, в която се намира процесния самостоятелен обект е била изградена до 1993г., преди майката и бащата на ищеца да сключат граждански брак. Всички ремонтни работи по къщата били направени изцяло със средства и труд на бащата на ищеца-Ангел А.. Към момента майката на ищеца-ответницата К.-не го допуска в къщата, като твърди, че е нейна.
Свидетелката Ангелова също дава показания, че къщата
започнали да я строят заедно със съпруга й (дядо на ищеца по бащина линия, вече
покойник) през 1989г., като за целта изтеглили заем в размер на 30 000.00
лв. До 1992г. къщата била изградена в груб строеж. Ответницата и бащата на
ищеца се оженили през 1994г., а една година по-късно се родил ищецът.
Впоследствие били правени довършителни работи изцяло със средства на бащата на
ищеца. Към настоящия момент ответницата не допуска ищеца до процесния имот.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от доказването на три кумулативни предпоставки: правото на собственост на ищеца върху процесните имоти, владението от страна на ответника върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на това владение.
По делото е установено безспорно правото на собственост на ищеца върху самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1, придобито посредством покупка на 17.11.2017г. от неговия баща Ангел Димитров А. /бивш съпруг на ответницата/. Именно въз основа на извода, че прехвърлителят по тази сделка е изключителен собственик на процесните имоти, съдът по гр. дело № 88/2018 г. по описа на ДнРС е отхвърлил предявения от С.К. срещу М.А. отрицателен установителен иск, основан на претенцията й за съсобствен характер на описаните жилище и гараж.
Правото му на собственост е установено с влязло в сила решение от 27.09.2020г., постановено по гр.д. № 1625/2018г. по описа на ДнРС. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
С решение от 27.09.2020г., постановено по гр.д. № 1625/2018г. РС-Дупница е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот, но е отхвърлен осъдителния му иск за предаване владението на същия, тъй като съдът е приел, че ответницата към онзи момент е ползвала на валидно правно основание жилището, доколкото непълнолетния брат на ищеца Кирил, все още не бил навършил пълнолетие. Тъй като към момента фактическата обстановка е друга-Кирил А.А. е вече пълнолетен, то понастоящем ответницата владее процесния имот без основание и следователно е вече налице и втората, кумулативно необходима предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Безспорно е, че с решение от 24.06.2008 г. по в. гр. д. № 611/2006 г. по описа на ОС - Кюстендил на ответницата, след прекратяванета на брака й с Ангел Димитров А., е предоставено ползването на семейното жилище /процесният самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1/ при условията на чл.107, ал.1 и 3 от СК /отм./. Съгласно чл.107, ал.3 СК /отм./, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. След развода на С.К. е предоставено упражняването на родителските права върху детето Кирил А.А., родено на *** г. Към настоящия момент детето Кирил А.А. е вече навършило пълнолетие и ответницата не упражнява родителските права върху него.
Следователно по делото се установи, че ищецът е собственик на процесното жилище, а ответницата го владее без правно основание. Ревандикационият иск е уважен в частта му относно установяването на правото на собственост с решение от 27.09.2020г., постановено по гр.д. № 1625/2018г. РС-Дупница, което обвързва както страните, така и съда със сила на пресъдено нещо. С настоящото решение следва да се уважи второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота /съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ответницата, че не сочи каквито и да било доказателства за установяване на възражението си по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС: че в качеството си на добросъвестен владелец на имота е извършила в него подобрения, довели до увеличаване на неговата стойност. Ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което възражението й е недоказано и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500.00лв. и внесена държавна такса в размер на 238.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, владението върху следния недвижим имот: „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от С.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, възражение за заплащане на извършени
подобрения на стойност 3800.00 лв. и право на задържане на имота до заплащането
им, с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС, като неоснователно.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от общо 738.00 (седемстотин тридесет
и осем) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение (в размер на 500.00 лв.) и внесена държавна такса (в размер на 238.00
лв.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: