РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Б., 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Е. Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Е. Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500913 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.
Г. Ю.- пълномощник на Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., И. Д. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. С. и А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., съдебен адрес: гр. Б., ул.
„Т. А.“ №, ет. 2 против Решение № 280/10.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2274/2023 г. по описа на РС- Б., с което е признато за установено по отношение на
жалбоподателите, че ищците Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., Г. М.
К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Л., ул. „В. Л.“ № 43, К. С. М., ЕГН
**********, с адрес: с. П., общ. С., Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С.“ №, вх. Б, ет. 1, ап. 1, Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., А. М. Т.,
ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. С., М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „К.“ №, Е. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., мах. „Б.“ №, ет., С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., мах. „Б.“ №, ет. 1, ап. 2, са собственици на основание
наследствено правоприемство на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в с. П., общ. С., област Б., с адрес на имота:
местност „С.л.“, с площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: шеста, с номер
по предходен план: 124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***,
**, при следните притежавани от ищците идеални части: Е. С. Г.- 20/360 ид. ч.; Г.
М. К.- 12/360 ид. ч.; К. С. М.- 12/360 ид. ч.; Д. И. П.- 20/360 ид. ч.; Т. И. С.- 20/360
1
ид. ч.; А. М. Т.- 15/360 ид. ч.; М. М. Д.- 60/360 ид. ч.; Е. Й. Д.- 20/360 ид. ч.; С. Й.
Д.- 20/360 ид. ч. и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост за недвижими имоти с № 127, том II, рег. №
6175, дело № 295 от 2023 г. на нотариус К. М., в частта, с която са признати
собственическите права на Е. С. Х., И. Д. Х., Й. С. Т. и А. Й. Т., върху поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в **********, с адрес на имота: местност
„С.л.“, с площ от 6618 кв.м., надвишаващи 161/360 ид.ч. от правото на собственост
върху имота.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за нищожност на обжалваното
решение като се твърди, че същото е немотивирано до степен на нищожност.
На следващо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното
решение, постановено по нередовна искова молба.
Жалбоподателите излагат и доводи за неправилност на решението.
Сочи се, че по делото не е спорно, че страните са наследници на общ
наследодател П. М. А., починал на *** г., както и че с Решение № Л196/17.04.1995
г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село П. на ПК гр. С., на общия
наследодател на страните е признато и възстановено правото на собственост по
отношение на процесния имот, а именно: нива с площ от 6.617 дка, шеста
категория, местност „С.л.“, представляващ имот № 124063 по картата на
землището, който имот по сега действащата за землището на населеното място
кадастрална карта представлява: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от
6616 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива и с категория на земята: шеста.
Твърди се, че в отговора на исковата молба ответниците- въззивници в
настоящото производство, са изложили твърдения за придобИ.е на имота по
давност. Независимо, че за процесния имот реституцията приключила с Решение
№ Л196/17.04.1995 г, влязло в сила на 27.12.1995 г., още през 1990 г. преките
наследници на П. А., разпределили имотите помежду си и от този момент всеки
един от тях установил владение върху конкретните имоти. Посочва се, че Е. Х. М.а-
майка на въззивниците, установила владение върху процесния имот през 1990 г. и
от този момент упражнявала владение без противопоставянето на който и да било
от останалите наследници. През 1992 г. владение върху имота било установено от
Е. Х., съответно през 1995 г. било установено съвладение от Е. Х. и Й. Т., които
подпомагани от семействата си, обработвали имота. Твърди се, че ответникът К. М.
(брат на Е. Х. и Й. Т.) знаел всичко това, както и пред него майката на тримата
многократно казвала, че процесният имот е за Е. и Й., а за него имало други имоти.
Според жалбоподателите районният съд неправилно е приложил материалния
закон и е извел необоснован извод, че въззивниците не са собственици на
процесния имот.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде обезсилено
Решение № 280/10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на РС-
Б. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално- за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите Е. С. Г., Г. М. К., К. С.
М., Д. И. П., Т. И. С., А. М. Т., М. М. Д., Е. Й. Д. и С. Й. Д., които в предвидения по
2
чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок са депозирали отговор на подадената въззивна
жалба.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства въззивниците не са
установили осъществен фактически състав на давностно владение от тяхна страна.
Твърди се, че от множеството ангажирани доказателства по делото, нито едно
писмено доказателство не е годно да установи каквито и да било владелчески
действия, извършени от въззивниците върху процесния имот. От ангажираните
гласни доказателства било установено, че в отделни периоди от време, имотът е
бил ползван от други наследници, а не от ответниците.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на Районен съд- Б..
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
С Решение № Л196/17.04.1995 г. на Поземлена комисия гр. С. по заявление
вх. № Л220/24.02.1992 г. на наследниците на П. М. А., бивш жител на село П. е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху имоти, сред които под номер 7 имот, представляващ нива от 6.617
дка, шеста категория, местност „С.л.“, имот № 124063 по картата на землището,
при граници (съседи): № 000032- населено място; № 000083- полски път на
общински; № 000020- населено място; № 124028- нива насл. на И. А. З.; №
124027- нива на З. Н. Д.; № 124092- нива на И. П. М.; № 124091- нива на насл. на С.
П. А.. Решението на ПК гр. С. е влязло в сила на 27.12.1995 г. Видно от скица на
поземлен имот, процесният поземлен имот представлява Поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в **********, с адрес на имота: местност „С.л.“, с
площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива; категория на земята: шеста, с номер по предходен план:
124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, 57162.124.102 и
57162.124.101.
От прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.
№ 51/05.09.2023 г., издадено от Кметство с. П., се установява, че ищците Е. С. Г., Г.
М. К., К. С. М., Д. И. П., Т. И. С., А. М. Т., М. М. Д., Е. Й. Д. и С. Й. Д., както и
ответниците Е. С. Х. и Й. С. Т. са наследници на П. М. А., починал на *** г.
Наследодателят П. М. А. след смъртта си е оставил наследници: К.Н. М.а- съпруга
(починала на *** г.); А. П.а А.- дъщеря; С.П.Т.- дъщеря; И.ка П.а М.а- дъщеря; И. П.
М.- син; Й. П. Д.- син; С. П. М.- син; С. П.а Х.- дъщеря; А. П. М.- син; Д. П. М.- син.
Дъщерята на П. А.- А. П.а А. е починала на *** г. и е оставила за свой наследник
дъщеря си М. М. Д.. Дъщерята на П. А.- С.П.Т. е починала на *** г. и е оставила за
наследници: М. А. Т.- дъщеря; В. А. Т.- дъщеря. Дъщеря й В. А. Т. е починала на
*** г.- ***. Дъщеря й М. А. Т. е починала на *** г. и е оставила за наследници: И.ка
М. З.- дъщеря; А. М. Т.- син; С. И. Г.- дъщеря; С. И. А.- дъщеря. Дъщерята на П. А.-
И.ка П.а М.а е починала на *** г., ***. Синът на П. А.- И. П. М. е починал на *** г.
и е оставил за наследници: Б. СМ.ова М.а- съпруга (починала на *** г.); Т. И. С.-
дъщеря; Д. И. П.- син; както и низходящ на починалия преди него негов син С. И.
П. (починал на *** г.)- Е. С. Г.. Синът на П. А.- Й. П. Д. е починал на *** г. и е
оставил за наследници: Д. К. Д.- съпруга (починала на *** г.); Ц.А. Й. П.а- дъщеря;
3
Е. Й. Д.- дъщеря; С. Й. Д.- дъщеря. Синът на П. А.- С. П. М. е починал на *** г. и е
оставил за наследници: Е. Х. М.а- съпруга (починала на *** г.); К. С. М.- син; Е. С.
Х.- дъщеря; Й. С. Т.- дъщеря; П. С. М.- син; П. С. М.а- дъщеря. Дъщерята на П. А.-
С. П.а Х. е починала на *** г. и е оставила за свои наследници Г. М. К.- дъщеря и
И.ка М. Ц.- дъщеря. Синът на П. А.- А. П. М. е починал на *** г., ***. Синът на П.
А.- Д. П. М. е починал на *** г., ***.
От Удостоверение за наследници изх. № 467/10.07.2023 г., издадено от О. С.,
се установява, че ищецът К. С. М., ответниците Е. С. Х. и Й. С. Т., както и
неучастващите по делото П. С. М. и П. С. М.а, са наследници на Е. Х. М.а,
починала на *** г.
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижими
имоти № 127, том II, рег. № 6175, дело № 295/2023 г. на нотариус К. М.
ответниците Е. С. Х., И. Д. Х., Й. С. Т. и А. Й. Т., са признати за собственици на
основание изтекла придобивна давност- давностно владение, при следните квоти-
1/2 ид.ч. за двамата съпрузи Е. С. Х. и И. Д. Х., в законов режим на общност и 1/2
ид.ч. за двамата съпрузи Й. С. Т. и А. Й. Т., в законов режим на общност, на следния
недвижими имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в **********,
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-190/27.03.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на
поземления имот: местност „С.л.“, площ: 6618 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; категория на земята:
шеста, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 124063, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, 57162.124.102 и 57162.124.101.
След снабдяване с посочения констативен нотариален акт, ответниците са
предприели действия по вписването им като собственици в КККР, за което СГКК е
изпратила уведомление изх. № 24-24858/11.08.2023 г. до наследниците на П. М. А..
От Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот от
03.06.2024 г. се установява, че по искане на ответника Е. С. Х., е извършено
трасиране на процесния поземлен имот от правоспособно лице.
С Решение № Л55/17.04.1995 г. на Поземлена комисия гр. С. по заявление вх.
№ Л58/08.01.1992 г. на И. П. М. е възстановено право на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: имот с №
117002, имот с № 119007, имот с № 119008, имот № 119011, имот с № 124092.
По делото е приет като доказателство договор за доброволна делба на
съсобствен имот от 27.09.2018 г., рег. № 10700, № 084, том V от 2018 г., с който
наследниците на И. П. М. -Д. И. П., Т. И. С., Б. В. П.а и Е. С. Г., като съсобственици
на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село П.: имот с №
124104, имот с № 124105, имот с № 124106, образувани след разделянето на имот с
№ 124092, находящ се в местността „С.л.“, са разпределили собствеността върху
същите. Видно от приета като доказателство по делото скица на имот № 124092,
същият граничи с процесния имот.
С Решение № 2217/13.05.2005 г., постановено по гр.д. № 1117/2002 г. по
описа на РС- Б., е извършена съдебна делба между Ц.А. Й. П.а, С. Й. Д. и Е. Й. Д.
(трите дъщери на Й. П. Д.), на следните имоти: имот с № 124093, имот № 157002,
имот с № 073009, имот с № 119009, имот с № 119012, апартамент № 3, находящ се в
гр. Б., ж.к. Струмско- център бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 3.
4
С договор за покупка- продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имот № 97, том първи, рег. № 2966, дело № 91/2013 г. Ц.А.
Й. П.а продава на Зора Стефанова Терзийска имот с № 124093 в землището на село
П..
Страните са ангажирали гласни доказателства.
В показанията си св. Д. С. сочи, че има имот в с. П., който отдава под аренда.
Имотът му е предоставен от Т. С., която е негова тъща. Т. С. имала имота от баща й.
В съседство на неговия имот се намира процесния имот, който е с площ от 6- 7
декара и има неправилна форма- под формата на буквата Г. От 5-6 години не е
ходил на имота. Познава ответниците. Твърди, че в периода, в който е посещавал
неговия имот, не е виждал ответниците в процесния имот. Пояснява, че Е. със
съпруга й били в чужбина повече от 10 години. Сочи, че имота под формата на
буквата Г представлява ливада, няма насаждения. Преди време го косяло едно
момче- Тито, след това ищецът К. М. ползвал имота. Не знае дали К. М. има
земеделски имот на това място. Когато К. косял ливадата, баба Е. била жива. К. не
му е казвал да дава имота под аренда, както и да са се разбирали кой какво ще
ползва. Знае, че до процесния имот Е. и Й. имат имот на 20 м разС.ие. Ищците Д.,
К. и Е. също имали имот до процесния. Виждал е баба Е. в процесния имот преди
да почине, Е. не я е виждал от 30 години, Й. се случвало да я види.
Свидетелят М. Д. в показанията си сочи, че знае имота, предмет на спора.
Посочва, че се намира в с. П., местността „С.л.“ и е с площ от около 7 декара.
Процесният имот граничи с имот, който свидетелят обработва под аренда от 15
години. Преди години процесният имот се ползвал от А. М., след това- от К. М.,
който е роднина на А. М.. Не е виждал документ за процесния имот. Познава
ответниците Е., И., Й. и А., както и Е.- майката на К., Е. и Й..
В показанията си св. Ж. П. сочи, че живее в с. Д. Р.. Познава Е. и Й. от 1992-
1993 г. Знае, че двете имат брат К. и брат и сестра близнаци- П. и П.. През периода
1995 г.- 1998 г. ходела в с. П. на гости на Е. и Й. и помагала на нивата, копаела
царевица и тютюн. След това също ходела на гости и ги намирала на нивата.
Описва нивата с Г-образна форма, разположена до къщата, в която живеели Е. и Й..
Цялата нива се обработвала, като била засаждана с тютюн, царевица, боб.
Последно била на процесната нива през 2004- 2005 г. Познава К. и съпругата му,
която е братовчедка на свидетелката. Твърди, че когато посещавала с. П., не се
засичала с К.. Майката на Е. (баба Е.) казвала, че на близнаците остава къщата, а на
момичетата- нивата, за К.- къщата от чичото. През 2004 г. нямало спорове между
децата на баба Е., били сплотени. Твърди, че в съседство с процесния имот, баба Е.
имала личен имот от баща й, който бил разпределен на пет равни части между
децата й. Не е виждала членовете на семейството на Е. и Й. на това място.
Свидетелят Й. В. в показанията си сочи, че познава ищецът К. М. и
ответниците Е. и Й., 15 години работил в с. П.. Знае, че Е. и Й. имат имот в с. П..
Търсил нива в с. П. и така стигнал до баба Е. през 2008- 2009 г. Нивата била до
селото, много голяма, баба Е. му казала, че е нейна. Разбрали се свидетелят да я
ползва част от нивата под аренда. Парите дал на Й.. К. разбрал, че баба Е. дала
нивата под аренда на свидетеля и нямал против. Не е разбрал да има спорове за
този имот от фамИ. П.и.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
5
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите във
въззивната жалба за нищожност на обжалваното решение.
В Решение № 7/30.06.2020 г. по к.дело № 11/2019 г. на Конституционния съд
е разяснено, че в гражданския процес нищожността е предвидена изрично като
най-тежкият порок на съдебните решения. Тя е схващана, най-общо, като липса на
валидност, на основания, които поради липса на изрична законова уредба, са
изведени от съдебната практика по тълкувателен път- например некомпетентност
на органа, нарушаване на изискването за форма или пълна неразбираемост на
властническата воля. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни
съображенията за постановяването му.
Обжалваният съдебен акт е постановен в изискуемия по чл. 20 ГПК състав
на съда, от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, при упражняване на правораздавателната власт на съда, в
необходимата форма и съдържание. Решението е мотивирано в съответствие с
изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и обективира волята на съда по
ясен и разбираем начин.
Районният съд се е произнесъл по допустими искове съгласно спорния
предмет на делото, въведен от ищците с исковата молба- чл. 124 ГПК и чл. 537, ал.
2 ГПК и възражение на ответниците по чл. 79, ал. 1 ЗС. Няма произнасяне на
първоинстанционния съд извън предмета на исковете или по непредявен иск, което
да обуславя приложимостта на някоя от хипотезите на чл. 270, ал. 3 ГПК, поради
което неоснователни се явяват и доводите за недопустимост на обжалваното
решение.
По правилността на обжалваното решение по оплакванията, посочени във
въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 ЗС. При
предявен положителен установителен иск за собственост ищецът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи,
че е титуляр на правото на собственост върху спорния имот, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ- оригинерен
или деривативен, т.е. да установи, че в неговия патримонуим се е осъществил
фактическият състав на соченото придобивно основание. В случай, че ответникът
твърди наличието на правно основание на базата, на което се намира в имота, то
тогава, досежно това обстоятелство, той има тежест на доказване.
В настоящия казус ищците основават правото си на собственост на
основание наследствено правоприемство от П. А. на възстановено право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ.
От ответниците е направено възражение за придобИ.е на имота на основание
давностно владение, осъществено в периода от 1990 г., при условията на
присъединено владение през 1995 г. и 2002 г. към владението на тяхната майка Е.
М.а.
Не е спорно между страните, че ищците и ответниците са наследници на П.
М. А., починал на *** г. Между страните не е спорно и, че с Решение №
Л196/17.04.1995 г. на Поземлена комисия гр. С., влязло в сила на 27.12.1995 г., по
заявление вх. № Л220/24.02.1992 г., на наследниците на П. М. А., бивш жител на
6
село П., е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху имоти, сред които под номер 7 имот, представляващ
нива от 6.617 дка, шеста категория, местност „С.л.“, имот № 124063 по картата на
землището, при граници (съседи): № 000032- населено място; № 000083- полски
път на общински; № 000020- населено място; № 124028- нива насл. на И. А. З.; №
124027- нива на З. Н. Д.; № 124092- нива на И. П. М.; № 124091- нива на насл. на С.
П. А.. Не е спорно и, че процесният поземлен имот представлява поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в **********, с адрес на имота: местност „С.л.“, с
площ от 6618 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива; категория на земята: шеста, с номер по предходен план:
124063, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, 57162.124.102 и
57162.124.101.
От гласните доказателства, които настоящият съдебен състав кредитира като
базирани на непосредствените впечатления на свидетелите през продължителен
период от време, се установява, че след възстановяване на процесния недвижим
имот, същият е бил обработван от баба Е. (майка на ищеца К. М. и на ответниците
Е. Х. и Й. Т.) до 2004-2005 г. (св. П.), 2008- 2009 г. не е обработван, част от нивата е
ползвана от св. В., а в последните 15 години бил ползван първо от А. П. (син на П.
А., починал на *** г.) и след това от К. М. (св. Динов, св. Стойчев).
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелците да
своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да
се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да
е достигнало до собствениците.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си- Тълкувателно решение №
1/2012 г. от 06.08.2012 г. ВКС, ОСГК.
Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а
не за другиго, а не, че установИ.т държане е владелец до доказване на противното.
Следователно във всички случаи този, който твърди, че владее един имот, следва
да докаже и двата елемента на владението - упражняване на фактическа власт и
7
намерението за своене, а нормата на чл. 69 ЗС осигурява законовото
предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до
установяване на противното- Решение № 96 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 44/2009 г.,
ВКС, І г.о.
В Решение № 70/03.11.1980 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че придобИ.ето по
давност на сънаследствен недвижим имот, а и на ограничени вещни права може да
стане, само когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее
за себе си и против волята на другите наследници техните идеални части.
От гореизложеното и установените факти следва да се приеме, че от страна
на въззивниците не се доказа извършването на действия, въз основа на които да се
заключи по несъмнен и категоричен начин, че с извършването им обективират
спрямо въззиваемите намерение да владеят техните и на останалите наследници
идеални части за себе си. Не е достатъчно едно лице, което е съсобственик да
ползва имота според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която
имотът е съсобствен въз основа на наследство. За да се придобият по давност
притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота, е необходимо
намерението за своене да им бъде противопоставено по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на техните права върху съсобствената вещ-
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен
начин да отричат неговите права, да сочат на намерение за своене на целия имот
(вкл. на идеалните части на другия съсобственик) и да са достигнали до неговото
знание. По настоящото дело се установява, че майката на въззивниците Е. Х. и Й.
Т., както и последните, са обработвали процесния имот, но не се доказа
извършването на действия, които да отричат правата на другите наследници.
Независимо от обстоятелството, че въззивниците Е. Х. и Й. Т. са обработвали
заедно с майка си процесната нива в определен период от време и са били
държатели на имота, настоящият съдебен състав намира за недоказано
превръщането на държането във владение. Такива данни по делото не се събраха за
въззивниците. В конкретния случай от ангажираните по делото гласни
доказателства се установи, че въззивниците са обработвали процесния имот през
определен период, но не се установи да са престанали да държат имота за
останалите наследници и да са започнали да го държат за себе си с намерение да го
своят. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено- в тази насока
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС. От показанията на свидетелите, вкл. и ангажирани от ответната страна, не се
установи ответниците да са демонстрирали по отношение на ищците, че владеят
имота. Не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал
наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже
и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху
притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като
общо правоприемство владението и съответно съвладението преминава по право
към наследниците, без да е необходимо да се извършват от тях действия на
упражняване на фактическа власт върху вещта. Останалите наследници и без да
държат имота са негови съвладелци, като по отношение на техните идеални части
8
положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения
имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд
имот. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не са налице доказателства
за предприети от въззивниците действия, с които несъмнено да се демонстрира, че
са престанали да държат идеалните части от имота за другите съсобственици и са
започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, както и тези действия да
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Тъй като всеки
съсобственик може да се ползва от цялата вещ, а за ползваното в повече от дела си
дължи обезщетение при писмено поискване, съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗС,
ползването на целия имот през определен период не доказва и не е демонстрация
на намерение за своене.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано от въззивниците
извършването през 1990 г. на неформална делба между наследниците на П. М. А.,
по силата на която майката на ответниците Е. Х. и Й. Т.- Е. Х. М.а да е установила
владение върху процесния имот.
Действително е налице формирана практика на ВКС по въпроса за правното
значение на неформалната делба за давностното владение, като напр. в Решение №
549/30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, Решение № 16/17.04.2015 г. по гр.
д. № 5652/2014 г. на ВКС и др. се приема, че в хипотезата на предварително
разпределено владение от различни съсобственици на отделни сънаследствени
имоти помежду им, установеното от този момент владение на сънаследника,
комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79
ЗС за придобИ.е на имота чрез давностно владение само за него и само по
отношение на разпределения в дял имот.
В случая ответниците твърдят, че е била извършена неформална делба на
наследствените имоти в началото на демократичните промени през 1990 г. като
преките наследници на П. А. си разпределили имотите и всеки установил владение
върху конкретни имоти. Не са изложени обаче твърдения, че въз основа на така
извършеното разпределение всеки от наследниците е установил самостоятелно
владение върху определен недвижим имот, изключващо владението на останалите
наследници и служещо като основание за придобИ.е по давност. Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на съвкупния доказателствен анализ не може
да бъде направен извод, че действително е било извършено разпределение на
владението на имотите между наследниците на П. А.. По делото липсва
обективирана в писмен документ или под каквато и да е форма воля на
наследниците за неформална делба на наследствените земеделски имоти. В
показанията си св. Палатова, ангажирана от ответната страна, сочи, че баба Е.
разпределила имоти между децата си, но не и за извършена делба между
наследниците на П. А.. Освен това, в показанията на нито един от разпитаните
свидетели, не се възпроизвеждат факти, свързани с извършване на такава делба
между наследниците на П. А.- как са разпределени наследствените имоти между
всички наследници.
От ангажираните писмени доказателства също не се установява
извършването на делба между наследниците на П. А.. Установява се, че между
наследниците на И. П. М. (син на П. А.)- Д. И. П., Т. И. С., Б. В. П.а и Е. С. Г. е
извършена доброволна делба на следните недвижими имоти, находящи се в
землището на село П.: имот с № 124104, имот с № 124105, имот с № 124106,
9
образувани след разделянето на имот с № 124092, находящ се в местността „С.л.“,
но видно от Решение № Л55/17.04.1995 г. на Поземлена комисия гр. С., същият
имот е бил възстановен на И. П. М., а не на общия наследодател на страните.
Установи се и, че с Решение № 2217/13.05.2005 г., постановено по гр.д. №
1117/2002 г. по описа на РС- Б., е извършена съдебна делба между Ц.А. Й. П.а, С. Й.
Д. Е. Й. Д. (трите дъщери на Й. П. Д.- син на П. А.), на следните имоти: имот с №
124093, имот № 157002, имот с № 073009, имот с № 119009, имот с № 119012,
апартамент № 3, находящ се в гр. Б., ж.к. С.- бл., вх., ет., ап., но не се установи
имотите да се възстановени на общия наследодател П. А..
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на районния
съд.
Водим от горното, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/10.04.2025 г., постановено по гражданско
дело № 2274 от 2023 г. на Районен съд- Б..
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10