Р Е Ш Е Н И Е
№321
гр.Силистра,08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на дванадесети
юни през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР: Н.Г.
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1285 по описа на съда за 2019
година и, за да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Т.И.И., с ЕГН – **********,***, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че е съсобственик на
следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в с.П., общ.С., ул.“О.“1, с площ от 1 803
кв.м. съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ……., УПИ N.. в кв… по регулационния план на селото, заедно с построените в имота жилищна
сграда и стопански сгради и останалите подобрения и трайни насаждения.
Твърди, че имотът е бил
притежаван от Е. И. В.- наследодател на него и ответниците. Наскоро установил,
че ответниците са се снабдили със нотариален акт за собственост, на основание
давностно владение. Оспорва това право и моля съда да обезсили и отмени като
неверен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №83 от 19.06.2019г.
по описа на Нотариус Д.П., вписан в СВп. с Акт №83,т.VIII,д.№1250/2019г.
ОТВЕТНИЦАТА М.Г.К., с
ЕГН **********, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е подала отговор, с
който оспорва предявения иск.
Твърди че имотът действително
е бил собственост на дядо ѝ Еню Василев, но след неговата смърт
собствеността върху него е преминала върху техния баща- Г. Е. И., а след
неговата смърт тя и ответникът Д.Г.И. – неин брат са продължили да владеят
имота. Още приживе дядо им е оставил имота на баща им, а самият той се е
отделил в друг имот в селото. Оттогава никой не е предявявал претенции към
имота и не е оспорил волята на първоначалния му собственик. Десетилетия наред
тя и брат ѝ са владели имота, грижили са се за него, ремонтирали са го.
По изложените
съображения моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Г.И., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения от съда адв.Д.К. е
подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Същият се яви лично в
съдебно заседание и заяви, че упълномощава адв.К. и се придържа към твърденията
му, че той заедно с ответницата М.К. се осъществили състава на чл.79 от ЗС и са
придобили правото на собственост над имота по давност.
СЪДЪТ, след като прецени
изложеното в исковата молба и отговорите, и съпровождащите ги писмени
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
Не се оспорва факта, че страните са законни
наследници на Еню И. Василев, починал на 17.01.1977г./Удостоверение за
наследници –л-83 по делото/.
Не се оспорва от ответниците факта, че приживе той
е притежавал правото на собственост над процесния недвижим имот. Този факт се
потвърждава от всички разпитани свидетели.
Ищецът е законен наследник на Иван Енев- син на
общия наследодател, а ответниците са законни наследници на Георги Енев–син на
общия наследодател.
Свидетелят Балканджиев заяви, че чичо му- Еню
И.Василев е построил в имота къща през 1928г. В къщата са живели заедно със
сина си Иван, но след завръщането от казармата на по-малкия син- Георги, Иван е
напуснал имота и заживял в друга къща в същото село. Баща му го подпомогнал
като разрушил голямата плевня, намираща се в двора му и му е предоставил
циглите и дървения материал, за да довърши къщата си. Тогава е заявил „пред
цялата махала“, че прави това, за да няма синът му И. претенции към другия син-
Г. относно имота, в който живее.
Тези показания, подкрепени и от показанията на
останалите свидетели, дават основание да се приеме, че с оглед обичайните
норми, Георги Енев е започнал да свои имота след смъртта на Еню Василев през 1977г.
В подкрепа на тази теза е и факта, че докато е бил жив /13.10.2002г./,
наследодателят на ищеца не е предявявал претенции над имота. Това не правят и
другите му законни наследници, които са решили да уважат волята на
наследодателя си- Е.Василев.
От показанията на другите свидетели- П. и М.,
стана ясно, че преди смъртта си Г. е своил имота, а след неговата смърт /11.05.1993г./
неговите наследници- ответниците- М.К. и Д.И.- са продължили владението над имота.
Ответникът Д.И. дори е посочил адреса на
имота като свой постоянен и настоящ адрес.
Всичко това, както и предприетите и осъществени
ремонтни дейности, дават основание да се приеме, че ответниците са своили имота
и са манифестирали това пред обществото и останалите съсобственици. Установи
се, че ищецът не разполага със свои ключове от имота, а достъпът му до него е
бил ограничен. Самият той няколкократно заяви това в съдебно заседание.
Фактът, че е заплащал дължимите данъци за имота
доказва само, че не е не изгубил интерес към собствеността, но бездействието му
е продължило прекалено дълго и в полза на ответниците е изтекъл предвидения в
закона срок и те са придобили имота по давност.
По тези съображения, съдът приема, че М. Г.К. и Д.
Г.И. са придобили правото на собственост над имота по давност, както правилно е
отразено в констативния нотариален акт, поради което исковите претенции са
неоснователни.
На основание, чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника Д.И. разноските по делото, които са в размер на 570 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.
По тези съображения, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ,
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Т.И.И., с ЕГН – **********, да признае за
установено по отношение на М.Г.К., с ЕГН **********, с ЕГН **********, и Д.Г.И., с
ЕГН **********, че е съсобственик на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в с.П., общ.С., ул.“О.“., с площ от 1 803
кв.м. съставляващо поземлен имот с
идентификатор № ……., УПИ N.. в кв… по регулационния план на селото, заедно с построените в имота жилищна
сграда и стопански сгради и останалите подобрения и трайни насаждения.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно
основание чл.537,ал.2 от ГПК, предявени от Т.И.И., с ЕГН – **********,
да се обезсили и отмени като неверен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №83 от 19.06.2019г. по описа на Нотариус Д.П.,
вписан в СВп. с Акт №83,т.VIII,д.№1250/2019г.
ОСЪЖДА Т.И.И., с ЕГН – **********,
да заплати на М.Г.К., с ЕГН **********, с ЕГН **********, сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лева –разноски по гр.д.№1285 по описа
на Районен съд-Силистра за 2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/