Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
26.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов административно дело № 322
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172,
ал. 5, във вр.
с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на А.Т.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0351-000032/03.03.2023 г., издадена от Д. Г. В. на длъжност
старши полицай към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград.
В
жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
противоречието
му с материалния закон, неспазване на установената форма, допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му, както и
несъответствие с целта на закона. В тази връзка се
твърди най-напред, че в обжалваната заповед липсвали каквито и да е било
мотиви защо се налага издаването й и каква цел се преследва, като липсвала и
конкретизация и индивидуализация на процесния случай. Допуснатите от
административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила се изразявало в неспазване на изискванията по чл. 26, ал. 1 АПК, тъй
като жалбоподателят не бил уведомен за започването на производството, в
резултат на което не могъл да вземе участие в производството по издаване на
административния акт и се погазвали всички негови права, включително правото да
даде обяснения и да направи възражения и същите да бъдат обсъдени от
административния орган. Поддържа се и че за законосъобразността на ПАМ било
необходимо да бъде спазено и изискването административният акт, с който се
прилага тя, да е издаден в съответствие с целта на закона, а това налагало пълно
и всестранно обсъждане на фактите на всеки конкретен случай. В обжалваната ЗППАМ
липсвало такова обсъждане, както и по какъв начин водачът предизвикал заплаха
за безопасността на движението и как с процесната ЗППАМ щяла да бъде отстранена
тази заплаха. Освен това органът не бил направил преценка за съразмерност на акта по чл. 6, ал. 2 АПК, поради което
същият допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Предвид изложеното
се иска да се отмени ЗППАМ № 2323-0351-000032/03.03.2023 г., издадена от Д. Г.
В. в на длъжност старши полицай към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград, като се претендират
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - старши полицай
към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград (Д. Г. В.), не изразява
становище по нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ № 2323-0351-000032/03.03.2023
г. на Д. Г. В. - старши полицай към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград е наложена
на А.Т.А. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – л.а. „*“ с peг. *, за срок от 6
месеца.
В мотивите на
заповедта е посочено на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № AД25438/03.03.2023
г. за това, че на 03.03.2023 г., около 02:15 часа, в *
на кръстовището на * и *, в посока автогарата, като водач на МПС – л.а. „*“ с peг. № ***, е управлявал
посоченото МПС, лична собственост, след употреба на алкохол. Отбелязано е, че водачът
силно е мирил на алкохол и явно е бил повлиян от него, като същият е заявил, че
изпил 200 грама ракия. Той е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARDN 0088, като уредът е отчел в 02:30 часа 1.48 промила
алкохол. На същия е бил издаден талон за изследване № 100427/03.03.2023 г., но е
отказал кръвна проба в ЦСМП – Свиленград. Посочено е още, че така виновно е
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По делото са
приети като писмени доказателства гореописаните АУАН и талон за изследване
110069, както и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
03.03.2023 г. и справка за нарушител/водач относно А.Т.А..
Видно от
отбелязването в ЗППАМ № 2323-0351-000032/03.03.2023 г., същата е връчена срещу
подпис на адресата й на 07.03.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път в съда на 20.03.2022 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така,
защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2,
чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът
на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а
от приетото заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.02.2023 г. се
установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и държавните
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски
органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Видно от представеното писмо
с рег. № 351000-2376/18.04.2023 г. на Началник РУ Свиленград, към 03.03.2023 г.
Д. Г. В.
е заемал
длъжността младши автоконтрольор I степен в звено „Пътен контрол“ в група
„Охранителна полиция“ в РУ Свиленград, която попада сред изброените в заповедта
на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 8).
С
оглед на същото не биха могли да се възприемат доводите на жалбоподателя, че
неправилното посочване на длъжността на
издателя на акта препятствало преценката дали притежава необходимата
компетентност, доколкото тя се установява несъмнено по делото от горецитираното
писмо. След като е ясно кой е органът, издал оспорения акт, дори и да се
приеме, че в случая е налице нарушение на изискването за съдържание на
писмената форма, то не е самостоятелно основание за неговата отмяна. Освен това
то не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото от
съществено значение е дали действително заеманата към момента на издаване на
заповедта длъжност е сред оправомощените да издават такива, а в случая и двете
длъжности са сред визираните в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 8
и т. 12).
Оспорената ЗППАМ
е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното
правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, които са
конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Обосновката на
административния орган за размера на срока, за който се прилага мярката, не е
задължителен реквизит от съдържанието му. Мотивите за издаването на акта се
съдържат в описанието на фактите, които следва да се съпоставят с хипотезата на
правната норма, предвиждаща предпоставките за налагането на процесната ПАМ. В
този ред на мисли, не е налице твърдения порок по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване
на установената форма.
На следващо
място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, като направените в тази връзка оплаквания не могат да бъдат споделени.
Поддържаното неучастие на
жалбоподатея за започналото производство по издаването на ПАМ по никакъв начин
не е застрашило неговите права и защита, доколкото същият своевременно е подал
жалбата си срещу административния акт, изложил е пред съда своите възражения и
е имал възможност да ангажира доказателства. В този смисъл вж. Решение №
5137 от 22.04.2021 г. по адм. д. № 3160/2021 г. на ВАС и Решение № 4343 от
05.04.2021 г. по адм. д. № 13172/2021 г. на ВАС. Следва да се отчете и
спецификата на конкретното производство, а именно ПАМ се предхожда от
издаването на АУАН, като описаните в
него фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на ЗППАМ. Видно от АУАН № AД25438/03.03.2023 г., същият е бил надлежно и
своевременно предявен на жалбоподателя без възражения от негова страна, като е
получил препис от него и е бил уведомен, че в 7-дневен
срок може да направи допълнителни обяснения или възражения, но такива не
са последвали. Освен това, след извършването на проверката, до момента на
издаване на оспорения административен акт, в хода на административното
производство други действия от органа не са предприети, поради което в рамките
на неговото провеждане правата на същия не биха могли да бъдат нарушени.
Според настоящия
съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в
съответствие
и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП,
който действително се явява приложим в случая, ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При анализа на цитираната разпоредба
е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от
тях административният орган следва да упражни властническата
си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната
съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. №
12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.
В конкретния
случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал собственото
си МПС л.а. „*“ с peг. № *** и след като е
спрян от полицейски орган е установена концентрация на алкохол в кръвта му 1,48
на хиляда. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните
предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, поради
което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на закона.
Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и
самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, като органът е определил минимално
предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. В този
смисъл вж. Решение № 2289 от 18.02.2019
г. по адм. д. № 10403/2018 г. на ВАС и Решение
№ 182 от 7.01.2019 г. по адм. д. № 9275/2018 г. на ВАС.
Накрая следва да се отбележи и че оспореният
акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази,
предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по
пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други
упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой
жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният
резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде
извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя
да управлява собственото си МПС за определен период от време.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на А.Т.А. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е
законосъобразна, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Т.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен
адрес:***, чрез адвокат А.Г. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000032/03.03.2023 г., издадена
от Д. Г. В. на длъжност старши полицай към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/